Подранила Коледа с CHRIS NORMAN

Невероятен празник! Бурен, изпълнен със силен емоционален заряд, а в същото време толкова мил и придружен с толкова много спомени, особенно за над 40 годишните прсъстващи!Да, Коледния концерт организиран от Радио 1 успя по най прекрасния начин да върне лентата на житейския ни път, за да се пренесем във времена далеч по добри от сегашната пошлост, агресия и морално-духовен упадък! Времена, в които мъжете все още са били силния пол(но без да парадират с това си качество, а наблягяйки на романтиката), а жените техни нежни половинки(както си е и нормално според природните закони), копнеещи неистово, същата тази романтика! И то в големи количества! Колкото повече, толкова повече, както е култовия лаф на не по малко култовия всенароден любимец Мечо Пух!

В тихата прохладна вечер уютната атмосфера на зала 1 приюти(и предпази) от неделния хлад около 5000 жадни за красиви мелодии, купон и лични страсти фенове, които буквално взривиха безспорно най доброто място за концерти в България, когато иде реч за закрити пространства! Любезните домакини, като че се бяха постарали максимално да пресъздадат 70-те и 80-те години на миналия век чрез специфичното осветление и картини, които съпътсваха почти целия концерт(по време на първите три песни незнайно защо зад музикантите стената си остана празна). Дали нарочно беше спестен целия наличен капацитет от пушъци, светлина и т.н. ефекти за нас ще си остане мистерия, а и едва ли е толкова важно. Важното е, че един от най обичаните на масовия BG слушател изпълнители Крис Норман(лидер, певец и китарист) беше на линия, за да забавлява тотално и с много настроение! Няколко поколения си дадоха среща с абсолютните евъргрийн шедьоври на британските софт-рок легенди Smokie! Показателен пример в това отношение беше мястото, от което се наслаждавах и аз – отдясната ми страна танцуваха нахилени две симпатични дечица на видима възраст 4-5 годинки, а от лявата две...бабки едва сдържаха сълзи на щастие от съпреживените мигове! В края на краищата хубавата музика е за всички, които могат да я чуят и...усетят! Във форма, на която могат да завидят 90 % от сегашните звездички "дядото" упражни безапелационен контрол върху всеки един във врящата от тръпки и емоции зала, дори седящите(пардон, спящитe от първите няколко реда наречени оркестрина) бяха вдигнати на крака – може би от приповдигнато настроение, а може би малко и позасрамени от титуляра на вечерта.

Почти два часа продължи музикалната вихрушка, оставила ни без дъх, а и без глас, а моя милост не можеше да спре да се разяжда вътрешно от "концептуалния" въпрос ... какво ядат, пият и не на последно място какво дишат такива личности, така че след повече от 40 години на сцена гласът им да е като пуснат на запис(с много молки изключения), а външно ... О, Боже, все едно природата е спряла иначе естествените си процеси, консервирайки завинаги някои хора, какъвто е случая с големия Крис. Трудно и ненужно би било да се откроят определени песни или моменти, защото тази музика няма точно определена цена, не могат с лека ръка да и се слагат етикети – просто Тя е в друго измерение, където се уважават непреходните ценности, сравними с безсмъртието! От своя страна мистър Норман и бенда му се бяха постарали да разчупят максимално живите версии на изпълнените бисери украсявайки ги с красиви аранжименти, на място поставени сола, както и разбира се задължителния контакт с публиката, където не само титуляра на вечерта, а и останалите музиканти се включваха с видимо задоволство от дадения шанс да пофлиртуват, както си искат с разгорещените фенове. Тук може би е мястото да спомена, че наистина прави огромна чест на подобни звезди даващи толкова свобода на екипа си, вследствие на което цялостното представяне изглежда далеч по креативно и ... искрено. На сцената цареше приятелски дух и забавление сякаш са работили цял живот заедно, сякаш това са техните си песни, които са направили с много, много Любов! Разбира се заслужава отбелязване и китката от кавър версии, които определено станаха една от изненадите на вечерта. Именно в този момент най нахъсаната агитка в публиката излъга зоркото око на охраната и успя да заеме заветнити предни позиции даващи шанс за максимум близост до звездите.

В заключение мога само да добавя, че наистина се получи незабравима за всички(и за феновете и за Крис Норман бенд) вечер, в която властваше най-красивият, най-истинският и най-стойностен период в Музиката – 70-те години(и с малко помощ от 80-те), а за мен в частност остава удоволствието, че бях част от това, за което винаги ще се сещам с частица нескрита гордост!

Автор: Иван "Sir JOHN" Апостолов
Снимки: Радио 1