Последният концерт за 2010 подобаващо закри тази феноменална, (само) откъм концерти година. Огнения южен вятър успя да сгрее и да повиши минусовите температури в столицата. И никой, и нищо не успя да спре FIREWIND да дадат всичко от себе си, и да подарят един пред-коледен подарък на верните си фенове.

18 декември бе дата, в която самият Gus G. пожела да гостуват за 3-ти път в България. От първото им участие на българска земя минаха 3 години. За всяко от 3-те си концерта групата бе колкото същата, толкова и променена. През 2008 бяха плахата гръцка банда, която подгряваше успешно и която повечето хора тогава гледаха с недоверие. Разбира се, който си е таланлив и си го може ...си го може.  След това участие всички присъстващи бяха с отворени усти от таланта на FIREWIND,  ето защо и втори концерт на групата тук бе логичен.

В началото на 2009 година бе и първият headline концерт на гърците (прочети репортаж). Бяха с повече самочуствие, свирха по-свирепо и не толкова плахо, а българската публика показа защо е най-добрата. И ето, че стигнахме до концерт номер 3. Какво се е промнило от тогава ли? Това е елемнтарно. Вече FIREWIND отдавна не са плахата групичка от гръцко, с талантливото китаристче Gus G, който всеки подиграва. Сега те са: FIREWIND, изключително талантливата група на божествения Gus G, който е китарист на принца на мрака - Ozzy Osbourne.

Е, ето заради тази група в „новоизлюпената” столична зала Юбилейна се бяха събрали почти 300 човека. Тези хора си подариха един страхотен подарък за Коледа, защото това бе един перфектен концерт. За пръв път бях в тази зала и останах очарована. Чиста, просторна, отоплена и дори след нажежаването на атмосферата не се усети и за секунда задух. Звукът бе просто идеален, аз лично не съм присъствала на концерт в зала с толкова добър звук. Момчетата от Stagemasters си бяха свършили работата перфектно. Забелязах, че в края на залата бяха опънали големи дунапренени „завеси”, чието предназначение всъщност беше да спират рефлектирането на звука от сцената.  Организаторите от АBV Pro показаха професионализъм, на който само те са способни. Пуснаха феновете на време в залата за да не мръзнат, независимо че течеше саундчека на подгряващата група. Дори леките премеждия покрай Apollo и съответното закъснение не бе почти усетено. Само едно единствено нещо ми направи лошо впечатление, но не знам дали просто от мойта страна е било така. Въпреки, че публиката пееше (това, което чувах като общо), около мен имаше страшно много хора, които просто стояха и гледаха без да помръднат, без да дадат някаква изблик на емоция. Не знам как е било по другите места в залата, но се надявам само около мен да е било така.

Концертът започна точно в 20:17 и публиката приветства на сцената гръцката кор банда PSYCHO CHOKE, която нямаше особено общо с хедлайнърите, но бе приета добре от по-младите фенове в залата. Момчетата бяха много различно облечени. Единия китарист бе с качулка и подобна на наморник маска, а другия бе с изрисувано лице.  Младежите спретнаха добро участие, за хората които харесват подобен стил. Даже в средата на заличката няколко ентусиазирани младежи си сформираха прлично и скромно пого. Al Roy (вокалистът на групата) благодареше за топлия прием и даже спомена, че са тук за втори път. Първият път бил  преди 3 години в някакъв пиано бар, пред 50 човека. PSYCHO CHOKE свириха точно един час, като изсвириха 4 допълнителни парчета. 2 от тези песни имахме честта да чуем ексклузивно първи, защото те за пръв път виждаха така да се каже бял свят.

Момчетата приключиха с участието си точно в 21:17, така до излизанието на FIREWIND на сцента ни деляха само 22 минути. Така закъснението на концерта наистина не бе усетено толкова. Това бе по-удачния вариант от това да се чака на празна сцена 45-60 минути.

Точно в 21:40 най-накрая залата бе огласена от интрото на групата и веднага градуса в Юбилейна се повиши. Michael Ehre, който е новият барабанист на групата зае своето място, последваха го Marios Iliopoulos, който замества за това шоу  Petros Christo, Bob Katsionis, вездесъщия Gus G и най-накрая пристигналия Apollo Papathanasio.

Групата откри с „The Ark of Lies” , което парче е и първо от новия им алубм „Days Of Defiance”. На Apollo му трябваха няколко секнуди да се настрои и още с началото на втората песен за вечерта „Head Up High”, той вече показа 1005 % от гласовите си възможности. Публиката показа, че е запозната както със старите, така и с новите песни на гърците. FIREWIND направиха леко завръщане в 2002 с песента „Destination Forever”, която е от албума „Between Heaven And Hell”. 3 години по-късно групата вече е „по-пораснала” и демонстрира по-голямо самочуствие и вярва в това, на което е способна. Ето защо ми се струваше,че те не просто свиреха а направо посичаха и буквално подплаваха сцената.

Последва магнетично соло на брилянтния Bob Katsionis, който демонстрира на какво е способен и даде началото на „Angels Forgive Me” (ще вкарам малко лични пристрастия). Тази песен винаги съм я обичала, заедно с „Falling to Pieces”, е продрах си гърлото от пеене. Песента е ужасяващо добра, а на живо просто с началното интро на Bob в комбинация с огнената китара на Gus става опасно добра комбинация. Apollo Papathanasio вече отдавна забравил за своите преживявания вършееше из сцената, свирейки на своята въздушна китара.

Малко преди да продължат нататък Apollo поздрави българската публика и обясни каква бе причниата за закъснението му. Всичко разбира се много бързо остана в миналото, а присъстващите искаха още от огнената буря. Ето, защото последва още една песен от новия албум, а именно „World on Fire”. Феновете не останаха безучастни и помогнаха за „Set The World On Fire”. След тази песен последва да се изтъкне със соло и китарният бог Gus G. Позволявам си да използвам толкова суперлативи за него, защото искренно му се възхищавам за това, което е постигнал. Малко хора от Балканите са постигнали такъв успех на такава крехка възраст. От малък той се занимава с това, което обича и иска, и ето че го постигна. Вярвам, че това е едва началото на един път, който ще го води все нагоре. Но да се върнем към концерта. Gus G изпълни великолепно китарно соло, в което се разпознаваха мотиви от Ozzy Osbourne. Солото премина в „The Fire and the Fury”, а след нея последва и солото на Michael Ehre.

GusG. на няколко пъти поздрави публиката, въпреки че бе по-малобройна това не попречи на групата да се раздаде до краен предел и за миг не скриха усмивките си. Даже благодариха на тези, които в това време са дошли на концерта. Apollo спомена, че докато ни има нас феновете те ще продължат да съществуват.

Гърците ни поднесоха още доза от своята топла прегръдка: „Insanity” от Allegiance, „Heading For the Dawn” и „Chariot” от новия „Days Of Defiance”. Публиката на моменти заглушаваше групата дори и на новите песни, ето защо „HeadingFortheDawn” и „Chariot” прозвучаха все едно са песни от по-старите албуми.

Последва една много добра подбрана серия от песни - баладичната „My Loneliness” и забързаната „Mercenary Man”, които са от предходния албум „The Premonition”.

„Brother'sKeeper” и „TilltheEndofTime” дадоха път на кавъра от Flashdance” – „Maniac”, на който ApolloPapathanasio ни подкани да потанцуваме на воля. След нея дойде ред на „Tyranny” и групата се скри зад кулистите. След няколко минутно скандиране от страна на публиката „Огнения вятър” се завърна за да доопустоши сцената. BobKatsionis умело маневрираше с кирата и клавирите. Когато подхващаше само китарата обикаляше сцената и се радваше на публиката. Apollo протягаше ръце към първите редове и поздравяваше феновете, които бяха заели тези места, дори и GusG не скриваше чаровната си усмивка. Групата наистина даде всичко от себе си. И за тях нямаше значение пред колко души свирят, те свириха като за пред 30 000. С първата песен от биса „Into the Fire”, те почти буквално опожариха сцената. „I Am the Anger” даде път и на диаманта за тази нощ, една от най-обичаните им песни „Falling to Pieces”. Bob демонстрира как го правят най-добрите, докато свиреше с едната ръка на китара, в същото време с другата свиреше на клавира.  След сбогуване с публиката и кланяне пред нея, групата се отправи към бекстейджа. Докато някои директно се запътваха към Афтър партито, други търпеливо изчакаха част от своите любимци да излязат сред тях. Michael Ehre и Bob Katsionis прекараха близо час след концерта с феновете си като им раздаваха автографи и се снимаха с тях.  

И докато някои доволни от вечерта се запътваха към домовете си, останалите жадни за още е запътиха към “TheBlackLodge”, за да се срещнат с останалите от групата. Част от тях пристигнаха в 01.00 след полунощ. Apollo не успя да присъства въпреки голямото си желание, но за сметка на това Bob Katsionis, Gus G и Marios Iliopoulos един час радваха феновете си.

Вечерта бе истинска стихия и вярвам, че всички присъствали са останли доволни, а тези които не бяха могат наистина да съжаляват за огромния пропуск, защото ABV Pro знаят как се организира концерт, дори когато природата върви усилено срещу тях.

И докато в мен все още бушува огнената стихия, и чакам тя да отшуми съм вперила поглед в прииждащата година. С нетърпение очаквам да видя 2011 какво ще ни поднесе, наядвам се много невероятни, качествени и добре огранизирани концерти, доволни фенове и групи, и само хубави новини.

Автор: Гергана Попова
Снимки: Никола Петрас

 Вижте още:

Концертна галерия FIREWIND и PSYCHO CHOKE