STRATOVARIUS, WINTER'S VERGE и TRACEDAWN в София

Неописуем студ съпътстваше първото гостуване на финладските ветерани от Stratovarius в София на 24 Януари. Колкото и странно да прозвучи, те бяха доста „топло” посрещнати от българските си фенове, в чието число спадам и аз.

Ако някой ми беше казал преди 10 години, че има дори малка вероятност да видя Stratovarius в България, щях да го провъзглася за луд и най-вероятно да го набия за подлата шега. Loud Concerts поднесоха на българската публика още един уникален концерт, с който Те, за себе си откриха концертната година. Надявам се да им върви толкова гладко и за напред.

Както споменах 24 януари беше доста студен, а цялa София беше скована от лед..Докто пътувах към зала Христо Ботев си представях обичайната гледка пред залата: Тълпи от премръзнали до синьо-лилаво фенове пред входовете. За моя изненада обаче с пристгането си не видях повече от 10 човека пред залата. Беше сравниелно рано, а вратите бяха вече отворени и феновете бавно изпълваха залата. Началотото на концерта беше към 19:40.часа, когато на сцената се качиха кипърците от Winter’s Verge.

С кртаткия сет лист съдържащ само 5 песни, момчетата успяха да покажат доста качествен power metal. Три от петте песни бяха от съвсем пресният им албум озаглавен Tales Of Tragedy, който в близките дни трябва да се появи на пазара. Не преставянето на Winter’s Verge обаче грабна истински феновете, а втората подгряваща група TRACEDAWN. Колкото и добри да бяха кипърците, те все пак бяха предсказуеми. При видът на 6 средно 20 годишни младежи, непохватно подреждащи собствените си инструменти и техника на сцената, бългаската публика някак си не очакваше, кой знае колко от тях. Финландската шесторка обаче отвя главите на всички с първокласен Мелодичен дет метъл от изключително висока класа.

Вероятно наистина във Финландия се създават едни от най- успешните групи. Tracedawn макар и млади , имат два уникални албума зад гърба си, стил и невероятно сценично присъствие, което определено се хареса на всички присъстващи, които чуваха младежите за пръв път. Успяхме да чуем и доста парчета от последният албум на момчетата озаглавен “Ego Anthem”, който се появи към края на 2009. Към 21:40 настъпи моментът, в който близо 2000- те души изпълнили зала Христо Ботев чакаха със затаен дъх. Timo Kotipelto и компания се появиха на сцената под мистичната мелодия на “Destiny”. Ударно веднага след нея финландците забиха и още по култовата “Hunting high and low”. За съжаление Stratovarius не бяха в абсолютно оригинален състав и на китарите беше съвсем наскоро присъединилият се Matias Kupiainen, който смени един от най важните членове в групата, Timo Tolkki. Липсата на Tolkki се усещаше въпреки, че Matias изобщо не е лош китарист. Вероятно финландците бяха избрали най-големите си хитове за да кажат „здравейте!” на българските си фенове, защото последваха “Speed Of Light” и “The Kiss Of Judas”. Нещо което ми направи впечатление беше прекалено усиленият звук по времето докато свирят Stratovarius. Timo Kotipelto зарадва и българските си фенове с доста правилният изговор на няколко заучени български фрази „Здравейте”... „Как сте?” „Супер сте!” ..Искате ли още?” Дойде момент да чуем и нещо от последният албум на групата, а именно окриващото парче от “Polaris” – “Deep Unknown”. Много хора не харесват този албум именно заради липсата на Tolkki в него (не само физическа). Но лично аз смятам, че той има и своите хубави страни въпреки, че не може да се сравнява с по-стари композиции на групата. Светкавично Stratovarius отново ни върнаха назад с “Million Light Years Away” След тази също добре позната класика на групата успяхме да чуем и друга - “Phoenix”.

Както казах не липсваха и песни от последния албум на финландците въпреки, че те бяха сведени до три. "Forever is Today" и "Winter Skies" белязаха краят на песните от новия албум. Точно в средата на сетлистът последваха доста продължителни и виртуози сола на музикантите, като най-впечатляващо беше на басистът - Lauri Porra. Разбира се прожекторите не огаснаха без българските фенове да получат още класики. Тези класики бяха една доста добре подготвена серия, която включваше "Paradise", "Against The Wind", "Eagleheart", "Forever", "Father Time" и гвоздеят на вечерта "Black Diamond". Сигурен съм, че в залата нямаше разочарован фен. Дори докато се запътвах към изхода чувах хората да си споделят, че това е най добрият концерт, на които са били. Други го определиха като сбъдната мечта, а трети че са очаквали всичко да е толкова перфектно заради комбинацията Stratovarius - Loud Concerts. Аз лично давам най- висока оценка за този концерт, откъм организация,осветление, озвучаване и въобще всичко. И с нетърпение ще чакам следващото събите организирано от Loud Concerts.

Aвтор и снимки: Никола Петрас