Репортаж от концерта на IN FLAMES и NOCTIFERIA

Можем само да въздъхнем и да кажем, че това беше невероятно преживяване! Хора, които имаха огомни резерви към In Flames си тръгнаха като техни фенове. Не заради песните, не заради музиката, а заради отношението на групата към феновете си. Невероятно, просто не мисля, че и бихме могли да го предам с някакви си думи. Това беше третото гостуване и на In Flames, и на Noctiferia, но беше най-доброто досега.

Точно в 20:00 словенците излязоха с гръм и трясък на сцената. Момчетата изсвириха почти всички песни от „Death Culture". Те имат много голям напредък и сега звучат изключитело добре. Определено Noctiferia успяха да подгреят публиката, а в момента в който „Gianni Poposki" проговори на чист български публиката пощуря. Словенците бяха близо 40 минути на сцената, а техния звук доста ни измъчи. Но въпреки това настроението сред присъстващите беше максимално добро, а тепърва предстоеше на сцената да излязат In Flames, които отвяха всички представи за ... изключителен концерт.

Точно в 21:10 техниците слязоха от сцената, звуците затихната, светлините бяха приглушени, а феновете избухнаха в бурни овации, защото същинската част на концерта започваше. Чакаха ни над час и половина огън и жупел, чакаха над ни час и половина IN FLAMES. Щяхме да се сблъскаме с целия им блясък и сила и с цялата им неповторимост и динамика. Петимата шведи бързо заеха позиции под съпровода на интрото от едноименната песен на пресния "Sounds of a Playground Fading" и стартираха третия си концерт на родна зема по един наистина безапелационен начин. Последваха две парчета, също от актуалната творба - "Deliver Us" и "All for Me", което ми даде възможност да се убедя напълно, че новият албум се приема страхотно от феновете на бандата.

В тези минути публиката, наброяваща около хиляда души, изглеждаше като една хомогенна и трудно-делима сплав от човешка маса, едновременно и синхронно подскачаща, пееща и крещяща текстовете от музиката на своите любимци. Да, и преди бяхме гледали IN FLAMES у нас, но хората им се радваха така, сякаш Anders и компания идваха тук за първи път. Въпреки че аудиторията тази вечер бе (обидно) малобройна за ранга на гостуващата група, хилядата души нагледно показаха, че са абсолютно истински почитатели и сред тях липсват случайно дошли лица, решили да запълнят петъчната вечер с поредния концерт. Нещо, което и самите IN FLAMES усетиха с напредването на вечерта. А тя, драги читателю, премина адски неусетно под съпровода на 19-те парчета, които ни бяха подготвени.

След взривното начало с актуален материал, дойде време за нещо (вече) класическо - "Trigger" от "Reroute to Remain" спомогна за допълнителното нажежаване на атмосферата. Тук е моментът да се отбележи, че новото попълнение в състава Niklas Engelin се справи блестящо с функциите на бившия шестструнник Jesper Stromblad, за чието отсъствие мога да отбележа, че е единствено визуално. Що се отнася до останалите членове на бандата ... е, от тях не сме очаквали нещо различно от 'чудесно представяне'. Фронтменът Андерс Фриден, разделил се с емблематичните си расти, но пък отгледал (вече) сериозно количество брада, се стараеше да поддръжа непринуден и приятелски контакт с феновете като не пропусна да поздрави няколко съблекли си тениските фена на трибуните, почитателите пред оградите и въобще всички в залата. Поведението му беше в абсолютен противовес с това на някои набедени рок-звезди, което е още едно парченце в пъзела на гениалността на IN FLAMES. Същото се отнася в пълна сила и за колегите му - Bjorn Gelotte свиреше солата си с лекота и прецизност и сякаш живееше за този концерт, а басът на Peter Iwers и барабаните на наскоро станалият баща Daniel Svensson помитаха с оформената мощна ритъм-секция. Като цяло, имаше какво още да се желае от звука, но това е доста болна и (вече) многократно обсъждана тема, която няма смисъл да зачекваме отново. Единствено мога да кажа, че за групи от ранга на IN FLAMES, безупречният звук е не просто желателен - той е задължителен, защото от това губим единствено ние, феновете. Само прекрасното настроение, светлините и отношението на групата донякъде заличиха тази неуредност...

Подборът на парчета (поне за мен) беше феноменален. В избора на по-стари такива имаше (приятни) изненади - бяха ни представени "Swim" от крайъгълния "Clayman", а албумът "C.O.L.O.N.Y" беше припомнен с цели две парчета - едноименното и "Insipid 2000". Накратко казано, имаше музика на всички вкусове - както за почитателите на ранните IN FLAMES, така и за феновете на актуалното звучене на състава. Мрачният и актуален "Sounds of a Playground Fading" беше основният извор на материал за вечерта - чухме цели шест песни от него, като дори се оказа, че сме били привилегировани да бъдем първата публика, пред която е свирена завлядаяващата с чистите вокали на Friden "Ropes". "Only for the Weak" за пореден път се оказа кулминационният момент в концерта - Андерс покани един фен от Гърция на сцената, който снимаше изпълнението на песента с камера отстрани, но в последния припев ролите се размениха и оператор стана господин Фриден, а вокалист - щастливият гръцки фен. Със сигурност са малко групите по света, които поднасят такива изненади на почитателите си. Към края на шоуто, градусите започнаха да се увеличават прогресивно - с ритмичната и обичана от всички "Cloud Connected", емоционалната "Delight and Angers", скоростната "The Mirror's Truth" и издухващата "Take This Life". Нейните финални акорди белязаха края на шоуто, за огромното мое и на останалите хора съжаление. Вече бяхме изцяло погълнати от пламъците и трудно горенето можеше да стихне. Но се налагаше. Поне до следващият път, за който се надявам да чакаме по-малко от две години.

Това гостуване беляза най-доброто представяне на IN FLAMES пред българска публика досега. И дано не е последното такова, защото тази група е създавала и продължава да създава тенденциите в модерната метъл сцена и ще продължава да заема едно от водещите ѝ места и за напред.

Репортаж: Гергана Попова, Константин Йовков
Снимки: Никола Петрас

Вижте още:

Концертна галерия IN FLAMES и NOCTIFERIA