Вечната битка между „новото" и „старото" не ни подмина и този път.

През далечната 97 - 98 година една група поведе едно дете по праведния път. Това дете беше едва на 8-9 години, което се луташе между стилове музика докато намери своя. И ето 15 години по-късно, детето е вече пораснало, всъщност е млада девойка и с трепет в сърцето пише тези редове. А онази група, на която трябва да благодаря са Б.Т.Р.

На 23 години съм и както споменах началния ми „сблъсък" с РОК музиката беше с Б.Т.Р. Така с годините станах „жадна" за още. Открих красотата на музиката в групи като SCORPIONS, URIAH HEEP, RAINBOW, BLACK SABBATH. Като, че ли „ожаднявах" все повече и повече и търсех групи, които не съм слушала, исках още и още. Така „открих" PANTERA, JUDAS PRIEST, IRON MAIDEN, KAMELOT. PANTERA ми дадоха тласък да се заслушвам и в по-тежки групи като BEHEMOTH, DIMMU BORGIR, IMMORTAL, RAMMSTEIN. До този момент, когато вече душата ми, сърцето ми, целия ми живот и всичко, с което се занимавам се върти около тази музика.

Стари, нови, heavy, power, black, death, и industrial, списъкът с групите, които слушам е безкраен и разнообразен. В днешно време в интернет можем да открием и чуем всичко от всички краища на света и като че ли по тази причина музиката някак губи стойността си за фена.

Въпреки всичко не знам и никога няма да разбера какво е усещането на пазара да е излязъл „Lovedrive". Да се крия от закона, че слушам „Always Somewhere" и „ Holiday", или "Wind of Change". Няма да разбера колко разочароващо е било да науча, че DIO напуска RAINBOW. Да си купя новата плоча на IRON MAIDEN „Piece Of Mind", замаскирана с корица на Лили Иванова. Тогава ТАЗИ музика е била институция, тогава когато всичко е било някак си по-истинко. Сега сме всички срещу всички, а това е тъжно, Боже колко е тъжно!

Ето защо първия ден от KAVARNA ROCK 2012 ми дойде като връщане към миналото. Успях макар и за кратко да се потопя в атмосферата на 70-те и 80-те години.

Радвам се, че организаторите бяха избрали точно в този ден една от подгряващите банди да бъдат Б.Т.Р.

Под доста парещото слънце момчетата успяха да раздвижат събралата се все още малко публика. Групата изсвири, както по-нови песни така и вечни класики: „Хвани живота си в ръце", „Играта", „Елмаз и стъкло", „Дюн", „Сянка", „Златна рибка", „Аз не знам", „Дъждостих" и още много други.

След тях на сцената се качи ха две легенди в рок музиката: Michael Schenker и Doogie White. С изненада установих, че и двамата кипят от енергия. MICHAEL SCHENKER GROUP изпълниха 4 песни от творчеството на Scorpions, които разбира се не изненадаха, но зарадваха публиката. Групата не ни спести и някои от класиките на UFO , като „Rock bottom", „Doctor Doctor" и „Lights Out".

Doogie представи и една песен, която са написали за Ronnie James Dio след като са разбрали, че е починал. Песента е включена в последния албум на MSG „Temple Of Rock" и се казва „Before The Devil Knows You're Dead".

Не малкото фенове на стадиона, доказаха своята любов към тези, които са били част от създаването на Рок историята. Ето защо задоволството по лицата на музикантите си личеше от далече. MICHAEL SCHENKER GROUP се сбогуваха с публиката и предостъпиха сцената на следващата легенда - Glenn Hughes.

Колкото и да е странно досега не бях гледала Glenn Hughes нито веднъж, от многобройните му гостувания в България. Знам за любовта му към страната ни и тя си личеше във всяка една мимика от изражението му.

Никога не съм очаквала, че гласът му е толкова мощен и толкова велик на живо. Glenn е на 61 години, а гласът му слага в малкия си джоб редица музиканти. Много, ама много вокалисти могат да му завиждат за тази дарба. Даже, ако трябва да съм честна нито един запис не е в състояние да разкрие мощта на този глас. На живо чуеш ли го си глътваш граматика и онемяваш!

Българските фенове успяха да се насладят на песни като „Stormbringer", „Soul Mover", „Medusa", „Touch My Life" и много други.

По време на „Soul Mover" захранването на сцената спря и на техническия екип му бе нужно няколко минути да отстранят повредата. След броени секунди Glenn и музикантите му довършиха песента, сбогуваха се с публиката и слязоха от сцената. Великия басист трябваше да изпълни още две песни, но така и не се върна на сцената, въпреки скандиранията от страна на феновете.

След като се разбра, че Glenn няма да излезе, хората се запътиха към местата за meet and greаt, както и да изпият по едва, две, пет бири. През това време сцената се подготяваше за хедлайнъра на вечерта - DIO DISCIPLES.

Преди DIO DISCIPLES да излязат на сцената Звезди каза нещо, което много ми хареса и което е много вярно. До като има хора, които изпълняват песните на DIO и хора, които да ги слушат, той и творчеството му ще останат безсмъртни.

Малко след 23:00 часа на сцената се качиха бившите членове на DIO, като мястото на легендарния певец заемаше Tim „Ripper" Owens. „Holy Diver" взриви публиката и въпреки, че отново имаше технически проблем и токът спря, Ripper-а съвсем умело успя да поддържа градуса на феновете. Знам това, че той не е DIO, но въпреки това, затваряйки очи имах усещането, че „Малкия човек" е пред нас. Toby Jepson също се качи на сцената и изпя няколко песни на DIO, както сам така и в дует с Tim Owens. DIO DISCIPLES се разходиха из творчеството на Ronnie, изпяха както неща от соло кариерата му, така и песни от RAINBOW и SABBATH ерата му. Чухме „Children of the Sea", „Catch the Rainbow", която се сля със "Stargazer", „Rainbow in the Dark". За моя изненада, а може би и за всеобща на сцената се качи и Doggie White, който изпълни „Long Live Rock 'n Roll" и „Man on the Silver Mountain" .

Финалът на вечерта дойде с „Heaven and Hell" и „We Rock", публиката разбира се пееше от първата до последната песен. Групата си взе довиждане с феновете, Ripper-а погледна към небето и вдигна ръка, махайки на DIO.

Радвам се, че има хора, които няма да позволят творчеството и името на Ronnie James Dio да бъдат забравени. И знам, че докато съм жива, моите деца и внуци ще бъдат отгледани под звуците на „старата" музика, защото това би било най-доброто наследство, което мога да им дам.

Класиката продължи и през втория ден на фестивала.

D2 бяха първата група, която откри фестивалния ден. С изненада установих, че с новия вокал групата стои и звучи много по-тежко, от това което бях свикнала. Въпреки, че феновете, пееха и песните с Дичо.

BIG NOIZE бяха първата чуждестранна група, която се качи на сцената. Какво да кажа, отново в състава й бяха легендарни музиканти, които са „писали" рок историята.

Vinny Appice – барабани, Sebastian Bach – вокали, Carlos Cavazo – китара и Phill Soussan на бас китара. Всеки един „стар" фен знае колко големи са тези имена. Чухме класики от творчеството на BLACK SABBATH, SKID ROW, QUIET RIOT и OZZY OSBOURNE. Отново млад човек и не само, а всеки един, който е жадувал да чуе песен на Skid Row и т.н. успя да се потопи в атмосферата на 80-те.

DOKKEN са още едно голямо рок име. Спомням си преди 10 години как стоях по нощите и дебнех по VH1 Rocks клиповете, съжалявайки че живея в България, защото тези групи и музиканти няма да ги видя. Помня когато за пръв път чух „In My Dreams"... За ухото на едно 13 годишно дете тази музика беше като магия. И ето 10 години по-късно успях да видя и тези легенди на живо за пръв път. Няма да крия гласа на Don Dokken не беше в блестяща форма, заради тежки здравословни проблеми, въпреки това той е отказал да почива. Дълбоки адмирации, за което. Don Dokken беше в настроение и все пускаше майтапи за BON JOVI, не караше по стандартния сетлист и разменяше местата на песните. По едно време даже изпя и малка част от „The End" на THE DOORS. И разказваше разни истрории за срещата му с Jim Morrison.

Sebastian Bach излезе на сцената и заедно с Don Dokken за да изпеят „Alone Again".

DOKKEN направиха и една непредвидена песен, а именно „Dream Warriors". Преди да слезе от цената Don изпя думите „In My Dreams – Is Still The Same" като подканяше публиката да пее заедно с него. След като тя му изпя „In My Dreams – Is Still The Same", той се обърна към феновете и каза: Искам точно така да запомня този момент!.

Признавам си STRYPER не ми бяха познати, но имаха много фенове на родна земя. Групата свири с много позитивизъм, много енергия и хъс. Направиха няколко кавъра, като на „Tie Your Mother Down" на Queen се присъедини и Jeff Scott Soto, чието присъствие взриви публиката. Той от своя страна показа не малко познания по български език.

Типично в стила на STRYPER имаше и „раздаване" на библии. Не пропуснаха да се похвалят, че са с оргиналния си състав от преди 30 години!!.

Групата свири близо час и половина, в който успяха да ни заредят с позитивно настроение и ни подготвиха за третия ден.

С голямо нетърпение чаках третия ден. Няма да крия, а както споменах по-горе аз съм die-hard фенка на KAMELOT. Не бях гледала нищо с новият им вокалист Tommy Karevik, знаех че е добър, но исках да се убедя лично без да се самонавивам предварително.

Преди да дойде времето отредена на KAMELOT ни предстоеше да видим РЕНЕГАТ, АХАТ и RHAPSODY OF FIRE на сцената.

РЕНЕГАТ и АХАТ създадоха настроение сред феновете, които се бяха наредели от по-рано.

Часовникът все повече се приближаваше до 19:30 – часът, в който за пръв път RHAPSODY OF FIRE щяха да стъпят на българска сцена и да се срещнат очи в очи с феновете си.

И всичко започна с „Frоm Chaos To Etеrnity". Да си призная не ги слушам, но бях изключително възхитена от гласовите възможности на Fabio Leone. Гласът му е превъзходен за този стил музика. Оперните си възможности показа при изпълнението на първата им италианска песен, чиято премиера бе точно в Каварна.

Барабанистът им почти през цялото време свиреше със затворени очи.

Като човек, който не им е фен съм изключително доволна от тяхното представяне и определено бих посетила отново техен концерт, а съм сигурна че феновете им са останали повече от доволни, впредвид, че успяха да се „разходят" из творчеството на любимата си група.

И така идваме до момента, в който на сцената трябва да излязат KAMELOT, вече съм захвърлила „журналиста " в мен и съм отпред, първа линия на оградите. Творението на Seth Spiro красеше сцената и всички бяха затаили дъх. Като, че ли KAMELOT бяха хедлайнърите на вечерта, въпреки че всяка една група свири по час и половина.

Thomas, Casey, Sean и Oliver излязоха и засвириха първата песен, а феновете долу бяха притаили дъх в очакване. „Rule The World" вече звучи и тук с великолепния си глас, напомнящ блендата на Khan , Tommy Karevik запява първите редове на песента. Оттук моите притеснения се изпариха, както и на всички фенове на групата, които бяха там.

Tommy стоеше на сцената сякаш цял живот е пял с тази група. Сценичното му поведение беше брилянтно, такова каквото групата винаги е демонстрирала. Разликата, е че Karevik има повече контакт с публиката и по-лъчезарно излъчване от Roy Khan.

По време на „When The Lights Arе Down" Tommy слезе при феновете.

Групата остана доволна, още на третата песен след няколко скандирания „KAMELOT" , Thomas взе микрофона и представи официално Tommy на публиката. От своя страна феновете започна да скандират името му. Karevik сподели, че това е едва третият му концерт, но се чувства сякаш винаги е бил част от групата.

KAMELOT изсвириха най-големите си хитове „Center оf The Universe", „When The Lights Arе Down", прекрасните и нежни „Eden Echo" и „Season's End". И изненадите на вечерта – „The Haunting (Somewhere In Time)" и ,, Karma", не защото хората не очакваха да я изсвирят, а защото гостите бяха изненадващи.

Когато трябваше да дойде часта на Simone Simons от „The Haunting (Somewhere In Time)", вместо да се чуе от колоните, тя се появи на сцената от плът и кръв. Не е нужно да споменавам каква истерия настана. „Karma" бе изпълнена заедно с гласовития Fabio Lione, чието изпълнение също взриви феновете.

Групата остана очарована от приема, заснемаха с камера, правиха си снимки пред публиката. Феновете показаха, че остават верни на любимата си група. Още повече, че новата песен „Sacrimony", която изпълниха бе приета с бурни скандирания и аплодисменти.

С няколко думи, ако някой има все още съмнение или смята, че KAMELOT са „умряли" ще му кажа, че бърка жестоко. Те са тук и са по-силни са от всякога!

За LIZZY BORDEN мога да кажа – уникално шоу!

Lizzy сменя десетина костюма, маски и реквизит, разигравайки театралния си метъл-спектакъл, „извърши" ритуалното убийство на девойка, облече се със зашити едно за друго американско и българско знаме. Изсвириха и „Мила родино", която „взриви" феновете им и не спря да аплодира музикантите.

Не съм запозната и с LIZZY BORDEN поради естеството на ЕГН-то ми, но със сигурност отбелязвам пропуск в това отношение. За пореден път се впечатлих от група, с която не съм запозната добре с творчеството й, но определено ще поправя грешката си.

Така преминаха трите каварненски дни. Така го усетих като фенка, не като журналист. Не, аз не съм журналист, аз съм фен, който изживя по свое му атмосферата на 80-те в 21 век. Аз съм фен, който видя и чу легендарни и много любими музиканти, фен който видя една от любимите си нови групи. И се убедих НЯМА СТАРИ ГРУПИ! НЯМА НОВИ ГРУПИ! ИМА БЕЗСМЪРТНА МУЗИКА и незапомняща се музика.

Фестивалът KAVARNA ROCK 2012 от своя страна доказа, че не е нужно зад организацията му да седят промоутъри с гръмки имена, а хора които искат подарят емоции на феновете. Точно и това се случи. Признавам, че с нетърпение очаквам KAVARNA ROCK 2013

Автор: Гергана Попова
Снимки: Никола Петрас

 

Вижте още:

Концертна галерия KAVARNA ROCK 2012