Репортаж от концерта на GOD IS AN ASTRONAUT и MENTAL ARCHITECTS - 11.03.2012

Звук. Картина. Емоции. Това се носеше снощи от столичния клуб MIXTAPE 5 докато GOD IS AN ASTRONAUT изпълняваха своите песни. Феновете, дошли на концерта знаеха, че тази вечер ще се свири инструментална музика и няма да присъстват певци, които им подсказват за това, как да се чувстват докато слушат музиката. У мнозина този концерт породи усещането за едно приказно изживяване или може би сън. Както скоро ще разберем песните на групата далеч не са случайни, а са плод на изживявания, настроения и дори сънища. Други останаха буквално хипнотизирани от прожекциите, които се виждаха зад бандата. Те бяха разделени на два екрана, където се показваха различни снимки и видео, а музиката на групата беше сякаш саундтракът към тях.

Публиката беше добре предразположена за пътуването, което им предстои от подгряващата банда – българите MENTAL ARCHITECTS. На това събитие бандата за първи път изсвири всички песни от тяхното EP "Patience, Communication, Understanding, Go!". Техните текстури и мощта с която звучат бяха точната доза мистичност, от която публиката се нуждаеше в тази неделна вечер. За съжаление тяхното изпълнение остана недостатъчно оценено поради изключително мудния начин, по който феновете бяха допускани в клуба и за голяма част от хората половината сетлист на MENTAL ARCHITECTS прозвуча през стените на сградата.

Публиката посрещна с бурни аплодисменти излизането на GOD IS AN ASTRONAUT на сцената. Те обаче отвърнаха като създадоха една доста тежка и подтискаща обстановка в началните минути от изпълнението си. Зазвучаха първата и после последната песен от един от най-силните им албуми според феновете - When Everything Dies и Fragile от All Is Violent, All Is Bright. Прожекциите на стената зад тях допълнително допринасяха за едно меланхолично, а понякога дори пост-апокалиптично усещане. След това сякаш започна един процес на ново изграждане на света около нас, когато бандата изпълни From Dust To The Beyond от първия си албум и хитовите си песни Age Of The Fifth Sun и Echoes. Ако досега тяхната музика смазваше с атмосферни и непрестанни клавирни хармонии и мелодии на пиано, сега се отдаде пространство на китарата, която е силно изразена в предходните две песни. Това определено раздвижи публиката като вече се скачаше и куфееше на двойните каси накрая на Age Of The Fifth Sun. Силно впечатление направи китариста Torsten, който често вдигаше ръка и с показалеца си подсказваше на публиката кога следва момент със здраво китарно присъствие. С оглед може би за малка почивка последва клавирния спомен наречен Remembrance Day с известната мелодия на подобната песен от първия им албум The End Of The Beginning. Ирландските астронавти след това отново раздвижиха и вдигнаха публиката във въздуха като изпълниха Shadows от едноименния им албум издаден през 2008 г. Последва и първата песен от последния албум на бандата – Worlds In Collision. Песента остави голяма част от публиката безмълвни, други изпадаха в разни транс състояния от силната й атмосфера. Смазващото пиано в края изпълнено от клавириста им Jamie тотално вцепени всички като тези последни две минути от песента разбиха цялото усещане за време и сякаш продължиха цяла вечност...

Внезапен момент на събуждане. Започнаха да се дочуват меките перкусионни елементи на песента Zodiac. Бандата накара цялата публика да вдигне ръце във въздуха и да пляска. Така това парче премина в многобройни подскоци и танци като един афродизиак. Последва грациозната и леко агресивна Snowfall, която перфектно съвпадна с факта, че навън вече валеше сняг за пръв път от няколко седмици. Бандата продължи с деструктивната Suicide By Star отново от албума All Is Violent, All is Bright, която беше подкрепена с изключително светлинно шоу. След нея зазвуча и Forever Lost от същия албум. Тук публиката през половината време беше с вдигнати ръце и никой не се почувства дори за момент изгубен, защото много хора припяваха вокалната мелодия на Torsten. Неофициалния завършек на концерта бандата обяви с могъщата Route 666 от техния дебютен албум. Тя беше съпроводена от пилещата китара на Torsten и изключителнително раздвижените барабани на Lloyd, които в оригиналната версия на песента са програмирани. Бандата за кратко слезе от сцената, но веднага се разбра, че феновете не са помръднали от местата си и крещят за още. И така биса беше отбелязан с песента All Is Violent, All Is Bright, която накара публиката буквално да пощурее. С последната си песен Fire Flies And Empty Skies астронавтите сякаш оставиха своето шоу с отворен край...

В заключение концерта на GOD IS AN ASTRONAUT беше преживян както лично, така и като едно върховно сплотяващо усещане от публиката. Те не само зарадваха феновете си, а и спечелиха много нови, които допреди това нямаха идея какво ги очаква. Всичко това доказва тяхното неземно умение да завладяват, да описват картини и емоционални състояния предимно с атмосферичната си музика. GOD IS AN ASTRONAUT не са просто post-rock банда, а една идея, една земна мисъл, за това как Бог е някъде горе в небето и чрез музиката ние се доближаваме по-близо до него.