Вярно е, че MOONSLELL гостуват за трети път на родна земя, но май всеки път ще ни е като за първи. Определено португалците се превърнаха в едни от любимците на българския фен, главно защото имат прекрасен конткат с публиката и 1 октомври не бе по-различен като усещане.

До сега не бях ходила в парти център 4-ти километър, но след като пристигнах и влязох остнах очарована. Знам, че доста хора не харесват мястото, но на мен ми хареса защото отново всичко беше „клубно". А както ми подсказваше практиката, едни от най-хубавите концерти в последните години стават именно в клубовете пред 300 до 500 човека. Усещането за сливане с музиката на групата е великолепно, а контакът с публиката може да се усети дори и да си на „последния ред". MOONSLELL са изключително земни хора и не са загубили връзката с феновете си по пътя на славата, което е повече от чудесно.

Влизайки в парти център 4-ти километър ме посрещна сцената, която беше украсена с произведенията на SETH, който беше създал специално за последния албум на португалците "Alpha Noir".

Кротко зачаках с останалите фенове MOONSLELL да излязат на сцената. Хубавото тук беше, че нямаше подгряващи групи, не че имам нещо против тях, но в този ден нещо не ми беше до друго освен MOONSLELL. Заличката вече се беше напълнила и всички тръпнеха в очакване, докато най-накрая присветна една мистично синя светлина и началните акорди на „Axis Mundi" озвучиха 4-ти километър. Miguel се появи зад барабаните, поздрави публиката и даде начало на концерта. Fernando Ribeiro се появи последен носещ гладиаторска маска, май се беше вдъхновил малко от Sakis Tolis от Rotting Christ.

Групата не губеше време и бързо мина към Alpha Noir все пак трябваше да се поберат в отреденото им време. Последавха „Love is Blasphemy", „Night Eternal", „Mephisto", „Opium".

Групата правеше малки почивки меджу псените за да поздрави публикта, за това, че е тук в работен ден и то понеделник. Както каза Fernando и той мрази понеделниците, но този за него щял да остане специален в сърцето му. Звучеше доста искрен и определено трогна присъстващите. Трябва да спомена, че Fernando по едно време се опита да „убие" хората от първите редове, защото слезе пред сцената и тръгна да се здрависа с феновете си, а те колкото по-назад бяха толкова по-се бутаха да отидат напред и да се докоснат до любимеца си. Е всичко мина без жертви.

Последваха „Lickanthrope" , „Nocturna" и разбира се не можеше да минем и без обичаната балада „Scorpion Flower". Където бяхме учтиво помолени да съдействаме на групата и да заместим прелестаната Anneke. Тази песен всеки път смразява кръвта ми, винаги атмосферата която се получава по време на изпълнението й някак ме кара да се чувствам като героиня от клипа й.

Португалците продължиха с пътешествието си из новия им албум, чухме още „New Tears Eve" и „Em Nome Do Medo ". Щеше да е немислимо и да не чуем и класики като „Vampiria" и „Alma Mater".

Имаше и две голема изненади , аз лично въобще не ги очаквах да изсвирят тези песен, а именно „Ataegina" и „Trebaruna". Не съм гледала сетлисти , исках да остана изненадана, както и стана.

„Ataegina" предизвика морето от въртящи коси да се превърне в сцената от някоя приказка за леприкони, които подскачаха напред и назад, пляскайки в ритъма на песента, а след което „Alma Mater" отново „разбушува морския тайфун". (Въпреки, че тук леприконите нямат нищо общо, ама нали е фолк макар и португалски)

Публиката не спираше да скандира името на португалците, до такава степен, че самата група се заигра и взе, че преименува и смени текста на „Alpha Noir" с „Sofia, Bulgaria Noir". Излишно е да споменавам как си заслужиха още по-мощни скандирания и ръкопляскания.

Както Fernando отбеляза, времето за бис дойде. Дръпна една реч колко мрази тези преструвки с биса. Как те казват, че уж била последна песен (а то никога не е, разбира се) и слизали от сцената и чакат хората отново да ги викнат. За това той подходи честно и каза, че отиват да се преоблекат, а публиката все пак да си вика, за да излязат пак.

След около 3-4 минути португалците отново се върнаха на сцената и подариха своя бис на всички присъстващи „Wolfshade", „Trebaruna", която отново разигра феновете. А за финал чухме разбира се „ Full Moon Madness", на която групата се сдоби с втори барабанист. Fernando взе чифт палки и отиде да помага на колегата си Miguel да налага барабаните.

Така завърши и третото гостуване на португалците, а все едно бе за първи път. Групата раздаде концертните си сувенири, някои от бандата слязоха пред сцената и се здрависаха с героите от първите редове. Групата си взе довиждане с българските си фенове и се оттеглиха в заслужена почивка.

Както казах, концерти от този тип все повече и повече ми стават любими, атмосферата винаги е неповторима, винаги създава усещане за цялост с музиката, както вече споменах по горе.

Сега остава да чакаме до следващата луна, която ще ни омагьоса със своята красота и тайнственост, и ще ни отведе отново в света на MOONSLELL.

Автор: Гергана Попова
Снимки: Никола Петрас

Вижте още:

Концертна галерия MOONSPELL