В дните от 15 до 17 юни в Букурещ се състоя поредния (трети) OST FEST. Тази година разбира се беше в доста различен мащаб и формат. В момента събитието се организираше от два промоутъра работещи заедно – нещо, което много трудно можем да забележим по нашите ширини.

Cavaleria Events, които бяха домакини на предните два OST FEST, и които организират доста ъндърграунд събития на територията на Румъния отговаряха за малката сцена на фестивала. Вторите промоутъри Project Events са име, което е известно с най-гръмките и бляскави концерти в Румъния и са един промоутър със сериозно име, който за съжаление няма опит в организирането на рок и метъл събитя. Резултатът от чудесната съвместна работа на двата промоутъра е OST FEST 2012.

IMG 5435

Първото, което прави впечатление, е че локацията на събитието е нова – столицата Букурещ. Romexpo e идеално за целта място и там често се правят подобни събития. На 15 Юни пристигнахме около 15:00 в прес зоната за да се запозная с условията на снимане. За моя изненада бях единственият журналист, който не е от Румъния! Това може да означава, че само нашия сайт е бил поканен да отрази събитието. Това разбира се ме и натъжава, защото показва незаинтересоваността на другите медии към това, което се случва около тях. Истина е, че в същият ден в София свириха EUROPE, дали това обаче е извинение? Не успях да огледам фестивалните екстри разположени наоколо, защото нямах и време – след малко излизат EXODUS. Групата с фотографи биваме изведени от чудесно спретнатата, заредена с напитки и климатик прес стая за да се насочим пред сцената. (Подчертавам го защото в България такова нещо не съм виждал). Поредна изненада обаче: Фотографският пит или мястото от където ще снимаме е зад Golden circle, т.e. зад доста солидно количество публика и от доста голямо разстояние.

map-ost

Правилата са прости, по 2 песни на група и нито една на MOTLEY CRUE (не за пръв път). Веднага си пролича и недоволството на румънските колеги фотографи. Те решиха да не се правят снимки и да се приберат в прес стаята. Така направих и аз и успях да разбера от тях, че ще говорят с организаторите. Докато EXODUS свириха в прес стаята се водиха люти спорове между организатори и медии, като многократно България беше давана за пример и как „дори при нас не се е случвало такова нещо". Не знаех как точно да се чувствам от тази реплика, но явно нещата вървяха на добре. Пролича си и колко са задружни румънските медии още нещо, което е много трудно при нас. Сетът на EXODUS приключи и за съжаление нямаме техни снимки. Вече свирят и OVERKILL развръзка на спора няма и 2 песни преди края ни съобщиха, че ще можем да влизаме навсякъде и да снимаме включително и в т.нр Fire Circle , но без MOTLEY CRUE. И ето OVERKILL са на сцената и цепят здрав old school Thrash. Всички знаем за състоянието на Bobby Ellsworth и през какво е преминал, но ако го видите на сцената ще се усъмните във всичко. Той изглежда като нахъсан тинейджър, който току що са приели в групата и е готов да покаже на какво е способен. Оценка (8/10)

Сетлист на OVERKILL

1. Come and Get It
2. Bring Me the Night
3. Elimination
4. It Lives
5. Electric Rattlesnake
6. Hello From the Gutter
7. Ironbound
8. Wrecking Crew
9. In Union We Stand
10. Rotten to the Core
11. Old School
12. Fuck You

Толкова за OVERKILL за съжаление... Сега чакаме на сцената да се качат DIMMU BORGIR. Изведнъж Fire Circle стана доста тесен. Очевидно много хора бяха дошли за норвежката гордост. Виждат се и доста български имена и доста познати физономии – това вече е похвално.

Малко преди  20:00 часа на сцената се качиха и DIMMU BORGIR, откривайки с Mourning Palace и веднага след това забиват Spellbound. Както винаги всички изглеждат много атрактвно, но Shagrath води по точки. Впечатление прави и новата „прическа" на Silenoz. Намерил доста радикално решение за своето прогесивно оплешвяване в последните години. BORGIR обърнаха внимание на последната си студийна творба ABRAHADABRA, от която чухме Gateways, Ritualist и Dimmu Borgir, но не подминаха и класики като Progenies of the Great Apocalypse, Serpentine's Offering, Puritania и Kings of the Carnival Creation. Оценка (9/10)

Ето и пълният и истински сетлист:

1. Mourning Palace
2. Spellbound (By the Devil)
3. In Death's Embrace
4. Vredesbyrd
5. Kings of the Carnival Creation
6. Dimmu Borgir
7. Ritualist
8. Gateways
9. Puritania
10. Serpentine's Offering
11. Progenies of the Great Apocalypseе

Дойде и моментът, в който BORGIR приключиха и охраните съвсем спокойно ни помолиха да приберем фотоапаратите. През следващите 45 минути сцената се поготвяше за хедлайнърите на вечерта - MOTLEY CRUE. Най- странното е, че видимо много хора се изтеглиха след изпълнението на DIMMU BORGIR и нямаха намерение да остават за MOTLEY CRUE.

Кулминацията за първия ден – институцията в глем метъла Motley Crue. Лошите момчета от Лос Анжелис все още крачат гордо из музикалната сцена и не се съобразяват с нищо и никого. Началото беше ударно, поставено от изповедта за истината зад бляскавия живот в L.А.(Wild Side). Компания на четиримата титани в някои песни правеха и две атрактивни бек вокалистки, които според мен пасват доста добре, защото покриваха, както бек вокалите, така и моменти, в които Vince Neil предпочита да си спести някой друг ред от текста – характерно за него в последните няколко години. Иначе сетът беше както винаги впечатляващ, съставен от истории за наркотици(Dr. Feelgood), жени(Looks That Kill, Girls, Girls, Girls, Same Ol' Situation) и побоища (Live Wire, Saints Of Los Angeles). За щастие групата успя да донесе „въртележката" на Tommy Lee, като по традиция един фен имаше щастието да се повози с него, докато той здраво налагаше барабаните висейки с главата надолу. За отбелязване е и много силното визуално оформление към песните по време на целия концерт. Накрая Tommy отново показа какво може на пианото по време на изящната Home Sweet Home, преди Mick Mars да се развихри и да даде началото на мощната Kickstart My Heart, с която бе сложен и края на превъзходното изпълнение на групата. Оценка (9/10)

Сетлист:

1. Wild Side
2. Live Wire
3. Too Fast for Love
4. Saints of Los Angeles
5. Shout at the Devil
6. Don't Go Away Mad (Just Go Away)
7. Same Ol' Situation (S.O.S.)
8. Looks That Kill
9. Piece of Your Action
10. Primal Scream
11. Smokin' in the Boys' Room(Brownsville Station cover)

Drum Solo

12. Dr. Feelgood
13. Girls, Girls, Girls
14. Home Sweet Home
15. Kickstart My Heart

След края на MOTLEY CRUE голяма част от феновете се изнесоха към малката сцена където концертите тепърва започваха. Там се изявиха групи като INFECTED RAIN (Молдова), FINSTERFORST (Германия) и нашенците CLAYMORE.

INFECTED RAIN ме впечатлиха доста със своя разчупен и доста различен NU metal. Вокалистката Lena пък впечатли всички със своята визия и интересен глас. Тъкмо когато започнах да се оттегчавам от чистото й и нежно пеене, девойката ме препарира с мощният си GROWL, пред който Angela Gossow (ARCH ENEMY) и Alissa White (THE AGONIST) биха заглъхнали. Определено, ако сте фенове на този тип музика трбва да им хвърлите едно ухо. (www.infectedrain.com)

FINSTERFORST раздвижиха всички със своя веселяшки фолк метъл. Момчетата преди всичко се забавляваха и съвсем подобаващо за тях бяха изцапани от глава до пети в кал (надявам се да е било кал). След концерта немците останаха сред публиката да гледат останалите групи и да купонясват. До последно те не излязоха от ролята си и останаха пияни весели и изцапани с кал. Препоръчвам ги горещо на феновете на KORPIKLAANI и FINNTROLL.

Нашите момчета от CLAYMORE се качиха на сцената чак към 3:00, но това не им попречи да направят професионално шоу. Необходимо е да отбележа, че CLAYMORE бяха единствената група на малката сцена, която беше обърнала внимание на декора. Момчетата за съжаление свириха без своя басист и по-късно разбрахме, че той вече няма да е в групата. Съвсем скоро се очаква и албум от CLAYMORE и съдейки по представянето им на OST FEST – той ще си заслужава.

Преди да се усетим дойде и вторият ден на OST FEST.

За мен лично EUROPE беше единствената група, която ме вълнуваше през втория ден, затова очаквах изпълнението им с голямо нетърпение, засилено и от факта, че през 2007 ги пропуснах в Ловеч. Всеки, който се интересува поне малко от групата след реюниъна им през 2003 е наясно, че новите им неща се различават доста от това, с което станаха известни през 80те. Сега са едни помъдрели и по-зрeли хора, които не се притесняват да разнообразяват музиката си, намирайки влияния както в блуса, така и в хард рока, алтърнатива и хеви метъла. Групата направи обиколка из дискографията си като все пак беше наблегнала на албумите си след реюниъна. Не изсвириха песен единствено от дебютния си албум, а публиката се наслаждаваше, както на нови, силни композиции като Love Is Not The Enemy, Start From The Dark, Not Supposed to Sing The Blues, така и на любимите си Rock The Night, Carrie, The Final Countdown. Естествено, реакцията към старите класики беше осезаемо по-силна. Прекрасният и богат глас на Joey Tempest и безмилостното редене на рифове от страна на John Norum доказаха, че това продължава да бъде една от най-силните комбинации в тежкия рок. Оценка (8/10)

IMG 4656

Сетлист:

1. Riches to Rags
2. Not Supposed to Sing the Blues
3. Firebox
4. Superstitious
5. Scream of Anger
6. No Stone Unturned
7. Demon Head
8. New Love in Town
9. Seventh Sign
10. Love Is Not the Enemy
11. Girl From Lebanon
12. Carrie
13. Start from the Dark
14. The Beast
15. Rock the Night

Encore:

16. Prelude
17. Last Look at Eden
18. The Final Countdown

За "Kралете на Mетъла" мога да говоря много, но ще гледам да не изпадам в излишни слова. Само се надявам това да е последният път, в който ми се налага да ги гледам. Нищо лично, но идеята на един концерт според мен е да дадеш възможно най-много на феновете си под формата на качествено свирене и количество песни, а не да ги оттегчиш до смърт. 3 часовото шоу на „Кралете" се състоя от 21 песни, който реално изсвирени не надхвърлят час и половина. Останалото време беше запълнено с монолозите на Joey DeMaio (цели 3 на брой) от който единия беше на румънски, разбира се. След монолозите е необходимо да отбележим солото на барабани, китара, и 2 (две)сола на баса.

Китарна импровизация на „случаен" фен от публиката също не бе подмината. Ако си мислите, че този концерт е преминал без късане на струни се лъжете. Цели 20 минути г-н DeMaio щавеше бас китарата си докато феновте чуваха само бучене от колоните.... И най-накрая ...Заря!!!... Ура свърши ! Зарята беше под звуците на The Crown and The Ring, която вървеше на запис. Имам още доста неща да пиша затова няма да губя и вашето и моето време с MANOWAR. Оценка (2/10)

IMG 4916

Сетлист:

1. Manowar
2. Gates of Valhalla
3. Kill With Power
4. Sign of the Hammer
5. Fighting the World
6. Kings of Metal
7. Metal Warriors
8. Sun of Death
9. Brothers Of Metal
10. Call to Arms
11. The Gods Made Heavy Metal
12. Sons of Odin
13. Hand of Doom
14. King of Kings
15. Sting of the Bumblebee
16. Joey's Speech
17. Warriors of the World United
18.Thunder in the Sky
19.The Power

Encore:

20. Hail and Kill
21.Nessun Dorma
22.Black Wind, Fire and Steel
23.The Crown and the Ring (Tape)

Докато MANOWAR чупеха пози успях да се разходя основно из фестивалната зона и забелязах колко добре е оборудвана.. около 60 (!!!) пункта за бира и 30 (!!!) за храна. Малката сцена беше разположена в голяма шатра, оборудвана със самостоятелни пунктове за бира и маси за консумация. Много от феновете се спасяваха от жегата и пред караваната за сладолед, която предлагаше над 10 вкуса от леденото блаженство. Имаше и специални щандове на Jack Daniel's и Jegermeister. Много от феновете се надяваха да видят именно Lemmy Kilmister седнал пред баровете на най-добрият си приятел Mr. Jack Daniels, но уви.

IMG 5427

Сянка, студена бира и приятели

IMG 5416

Jack Lives Here!

IMG 5440

Този ван спаси много фенове от топлинен удар

IMG 5423

Шатрата с малката сцена се почиства от вчеращният купон

IMG 5415
На OST FEST има толкова много пунктове за бира, че опашки не се образуват

IMG 5438

Има и мърч разбира се!

С това закриваме вторият ден и чакаме третия.

Още от сутритна едно нещо ни направи много силно впечатление – адската жега! В 11:00 ч термометрите показваха 32 градуса, което ни накара да изчакаме в стаята на климатик излизането на LAKE OF TEARS. Противно на техният dark, gothic,doom metal шведите свириха в 4 часа на обяд когато температурите бяха достигнали 37 градуса (на сянка!). Това разбира се не им попречи да са, както винаги облечени в черно и да се представят страхотно. Сред парчетата, които чухме бяха: Taste of Hell, Raven Land, House of the Setting Sun, So Fell Autumn Rain, Forever Autumn. Оценка (8/10)

Ето и пълният сетлист:

  1. Taste of Hell
  2. Illwill
  3. Raven Land
  4. The Greymen
  5. Demon You / Lily Anne
  6. House of the Setting Sun
  7. Boogie Bubble
  8. So Fell Autumn Rain
  9. Forever Autumn
  10. Crazyman

След като LAKE OF TEARS слязоха от сцената Приготовленията за W.A.S.P се проточиха малко повече от предвиденото, а феновете се „наслаждаваха" на почти 40 градусовата жега. Идеални условия за слънчасване и дехидратация. Под жаркото слънце на сцената с леко закъснение се появиха Blackie Lawless и неговата шайка. Започнаха ударно, което не се промени през целия им сет. Публиката куфееше мощно под звуците на вечни класики като On Your Knees, L.O.V.E. Machine, Wild Child, I Wanna Be Somebody. Сред песните нямаше изненади – групата все пак не е сменяла сета си от три години, но по всеобщо мнение, Blackie беше във видимо по-добро настроение и по-енергичен в сравнение с последните им две гостувания в България. Останалите от групата отново показаха, че са страхотни музиканти като спомогнаха за един кратък, но много стегнат и силен сет. (8/10)

Сетлист

1. On Your Knees
2. The Real Me (The Who cover)
3. L.O.V.E. Machine
4. Crazy
5. Wild Child
6. Hellion / I Don't Need No Doctor / Scream Until You Like It
7. The Idol
8. I Wanna Be Somebody

Определено третият ден на феста генерира най-много публика като сета на MEGADETH беше сякаш връхната точка на посещаемостта. И има защо! Точно по разписание в 19:15 Dave Mustaine и компания стъпиха на сцената и не дадоха миг спокойствие на никого в публиката през следващите час и 15 минути. Под звуците на Symphony Of Destruction, Peace Sells, Hangar 18, Dawn Patrol се завихряха непрестанни мош питове, а други предпочели да заемат място сред вече образувалите се места със сянка по-спокойно се наслаждаваха на майсторството на г-н Mustaine. Групата представи и три песни от все още актуалния им нов албум като в биса заложиха на унищожителната Holy Wars...The Punishment Due. Определено групата направи едно от най-силните изпълнения в трите дни на фестивала. (9/10)

Сетлист:

1. Never Dead
2. Head Crusher
3. Hangar 18
4. Trust
5. In My Darkest Hour
6. She-Wolf
7. Dawn Patrol
8. Poison Was the Cure
9. Sweating Bullets
10. А Tout Le Monde
11. Angry Again
12. Whose Life (Is It Anyways?)
13. Public Enemy No. 1
14. Symphony of Destruction
15. Peace Sells

Encore:

16. Holy Wars... The Punishment Due

Кулминацията на третия ден беше участието на MOTORHEAD. Въпреки закъснението, което предизвикаха W.A.S.P, Lemmy и компания излезнаха с прецизна точност. „...Hello Romania... We are MOTORHEAD and we play Rock 'N Roll.." Това бяха думите, с които Lemmy посрещна феновете си. И след тях последва час и двадесет минути безкомпромисен Rock 'N Roll с марка за качество MOTORHEAD. Без излишни думи, без излишни сола и пози просто Rock 'N Roll.. Моторните глави не пропуснаха задължителните Killed by Death, Ace Of Spades, Overkill и Damage Case. Определено бяха наблегнали на класики защото от последният албум The Wörld Is Yours 2010 успяхме да чуем само I Know How to Die. Биса дойде също изненадващо и унищожително, a Lemmy се раздели с феновете с думите "Romania, don't forget us ... We are MOTORHEAD and we play Rock 'N Roll.." Точка. Оценка (9/10)

Сетлист:

1. Bomber
2. Damage Case
3. I Know How to Die
4. Stay Clean
5. Metropolis
6. Over the Top
7. One Night Stand
8. The Thousand Names of God
9. The Chase Is Better Than the Catch
10. The One to Sing the Blues
11. Just 'Cos You Got the Power
12. (incl Drum Solo)
13. Going to Brazil
14. Killed by Death

Encore:

15. Ace of Spades
16. Overkill

С това приключи и третото издание на OST FEST. Сигурен съм, че е имало още какво да се каже и искате да знаете повече за това как е минало. Е ми следващия път просто го посетете за да можете да изградите собствена представа. Определено имаме да извървим още много път докато се научим как се прави фестивал и да посърбаме още попара докато го направим. Но всичко това се постига с опит, който се изгражда. Румънците показват това доста достойно. Оглеждайте се за OST FEST 2013.

Автор: Никола Петрас, Илиян Ковачев
Снимки:
Никола Петрас

Още снимки можете да разгледате тук: