Като чуя Firewind сърцето ми затрептява, защото обожавам тази група. Те са една от малкото балкански банди, която жъне световен успех. Затова и много се зарадвах като разбрах, че ще ни посетят отново.

Имах малко притеснения за мястото, на което беше планиран да се състои концертът, защото някак не ми се връзваха с 8 ball. Концертът oбаче беше преместен в клуб R.B.F.. Поредната не особено добра зала, която имаме. (не че имаме голям избор от зали). Като чуя R.B.F. и честно казано ми става меко казано лошо, особено ако трябва да ходя там през зимата. За щастие промоутърите се бяха погрижили и отоплили залата. Хвала, за което!

Вратите на залата бяха отворени малко след 19:00 и най-нетърпеливите фенове заеха позиции в очакване на любимците си. Към 20:15 на сцената стъпиха Еридан и подходих с доста голяма доза недоверие към тях. Ако трябва да си кажа истината, eднственото което ми беше известно за тях, е че имат нов вокал и предстоящ албум. След като засвириха и Павлин Манев запя си казах: "Woow, това не може да е истина" ! В последно време забелязвам тенденцията българските групи да предлагат все по-качествен продукт, което ме радва. Еридан ми направиха добро впечатление със страхотни авторски парчета, в които имаше много heavy китари и страхотна вокална линия. Даже и кавърът на „Spotlight Kid" звучеше много добре.

Firewind се качиха на сцената малко след 21:10 и всички бяха затаили дъх, за да чуят как Kelly Carpenter ще се представи и да видят дали ще заеме достойно мястото на Apollo. И моето сърце трепереше, това си е много голяма промяна и един грешен ход може да коства всичко, което Gus G е постигнал до момента. Както бях решила да я карам „пенсионерската" и да стоя отзад и да гледам, така с началните акорди на „Into the Firе" се изстрелях напред в тъплата. С ръка на сърцето казвам, че Kelly се справи брилянтно!! Да, не е Apollo, но стилово са много сходни и почти не се усеща разликата.

Последваха „Head Up High" , „Destination Forever" , „Few Against Mаny", „ I Am the Anger". Gus G, в ролята си на фронтмен, „подплваше" с думи сърцата на феновете. Сипеше комплименти наред за публиката, за девойките и си личеше, че всички са искрени в радостта си! Firewind свириха със заразно добро настроение, а може би самата публика ги зареждаше позитивно. Трудно беше да се прецени в тази гореща атмосфера кой е водещият фактор за този заряд. Последваха емблематични песни като „World On Fire", „My Loneliness", „Mercenary Man" и „Angels Forgive Me", които са безспорни концертни фаворити. Групата наистина се бе постарала да изсвири едни от най-добрите си парчета и по този начин да задоволи вкуса и на най-претенциозния си фен. Имахме удоволствието да се насладим и на уменията на Gus G и на Bob Katsionis, изсвирвайки ни по едно виртуозно соло. Не мога да пропусна да спомена и Johan Nunez! Кой може да предполага, че едно 25 годишно момченце може така да млати барабните.

„Tyranny" бе „последната" песен, а след нея групата бе повикана на бис. Беше ясно, че феновете няма да позволят на гръцките икони да си тръгнат толкова бързо.

Като за десерт чухме „Wall Of Sound.", поздрава за българските дами „Maniac" и черешката на тортата, може би една от най-обичаните им песни – „Falling to Pieces".

Това определено беше един страхотен концерт. Групата видимо остана доволна, а феновете доказаха, че наистина са верни. Всеки, който имаше малко търпение след концерта успя да се сдобие със снимка и автограф от любимците си.

Автор: Гергана Попова
Снимки: Никола Петрас

Вижте още:

Концертна галерия FIREWIND и ERIDAN