Убедих се в едно нещо, колкото и пъти HELLOWEEN да идват тук, толкова пъти залата ще е пълна. Особено щом са в пакет с група като GAMMA RAY.

Доста се изговори точно за този концерт, поради това че групите доста често посещават родината ни. В крайна сметка смея да твърдя, че тези банди явно няма да омръзнат на аудиторията. Още повече, че аз самата съм гледала HELLOWEEN 5 от 7 пъти, ако зачитаме концерта им през 2011 за 2 отделни.

„Hellish Rock Tour 2" ни поднесе и една поне за мен непозната група – SHADOWSIDE. Бразлиците изпълниха песни главно само от последния си албум „Inner Monster Out". Да си призная, този тип групи е доста далеч от вкуса ми, за това ще си спестя коменарът. Ако трябва все пак да ги оприлича с една дума бих казала, че наподобяват на Гранулом.

За финал бандата изсвири кавър на „Ace Of Spades" на Motorhead, което се хареса на публиката.

След малко повече от 30 минути, SHADOWSIDЕ се снимаха на фона на родните фенове и предотстъпиха сцената на GAMMA RAY.

Каквото и да кажа за GAMMA RAY би било малко. Такава харизма грее от цялата група! Kai Hansen макар доста болен стисна зъби и пя за българските си фенове, и се справи блестящо. Извини си на публиката, но пък я прикани да припява с него.

GAMMA RAY откриха с „Anywhere in the Galaxy", „Men, Martians and Machines" и „The Spirit". От тях струеше същата позитивна енергия, с която са известни. Разбира се контакт с публиката не липсваше грам. Немците представиха двете си нови песни „Master of Confusion" и „Empire of the Undead".

По-рано Dirk спомена в интервюто, което даде за нас, че тези песни са включени в новото им EP, което излезе реално в деня на концерта им в София.

Наистина „Master of Confusion" носи много духа на „I Want Out". Колкото до „Empire of the Undead", тя има невероятен пауър и забързан звук. На мен определено ми харесва посоката, в която върви новия им албум.

Чухме „Empathy", както и нещото, за което изгаря сърцата ни и общо взето живеем за него „To the Metal".

GAMMA RAY бяха посрещнати от родните фенове, както винаги, все едно са си вкъщи. Точно това кареше бандата да свири с такова настроение, хъс и да се раздава максимално.

„Кавъра" на „Future World" подлуди публиката , а със „Send Me a Sign" немците си взеха довиждане с феновете си. Kai не спираше /нека се изразя така/ да сипе хвалебствия и благодарности към родната публика. С бурни аплодисменти и скандирания, GAMMA RAY бяха изпратени към съблекалните.

Честно казано, не съм много убедена дали чакахме много време да излязат HELLOWEEN на сцената. Помня, че реално излизането им не се забави.

В момента, в който сцената беше осветена видяхме силуетите на музикантите зад камофлажна мрежа, която допълваше стилистиката на декора. Тиквите започнаха с „Wanna Be God", а веднага след това последва ударно „Nabatea". Класиката „Eagle Fly Free", зарадва феновете и беше последвана от „Straight Out Of Hell" и „Where The Sinners Go".

Сцената беше прекрасно осветена, но имам голяма забелжка за звука! Там където бях аз беше ужасно усилен звукът. Но да не задълбавам излишно тук.

Тиквите бяха подбрали страхотен сетлист, към който трудно мога да имам забележка! Най-добрите 6 песни от новия си албум (аз лично съм безкрайно щастлива, че изсвириха „Waiting For The Thunder"), както и едни от най-обичаните им песни и класики.

И HELLOWEEN не изневериха на стила си на поведение. Анди, както винаги се вживяваше изцяло в песните и постоянно приканваше публиката да вика така, както на двд-то от 2007 . Маркус вееше къдрици, търчайки из сцената и не сваляше усмивката от лицето си.

Последва „Steel Tormentor" и малка почивка за Дерис, с едно кратко дръм соло.

„I'm Alive" и „Live Now" подържаха атмосферата нажежена, за това пък „Hold Me In Your Arms" и „If I Could Fly" малко успокоиха пощурелите фенове, е до колкото това бе възможно.

„Hell Was Made In Heaven" отново запали пожара в публиката, а на „Power" обстановката вече беше неописуема. Във въздуха летяха много странни неща, извън обичайните дрехи, коси и бири, сега хвърчаха кутии и пуканки.

След „Power" , немците се скриха и изчакаха да бъдат привикани за първия им бис. Анди Дерис се появи с цилиндър на главата, но с лек проблем с гласа си. Високите партии на „Are You Metal" се оказаха малко трудноемки. Въпреки всичко шапка им свалям и на двамата с Kai, че не отложиха и този концерт. Вместо това се стегнаха, изкараха пълни сетове и направиха няколко хиляди души безкрайно щастливи.

Дойде време и за втория бис, Hansen се присъедини към бившите си колеги и последва медли от песните „Helloween", „How Many Tears" и „Heavy Metal Is The Law".

„I Want Out" отново събра всички музиканти на сцената. Разхвърчаха се надуваеми тикви навсякъде, а Sascha се възползва от случая и извади една камера, и започна да снима случващото се.

За жалост това бе и последната песен от „Hellish Rock Tour 2". Групите се сбогуваха с феновете си, както подобава, разхвърляйки перца, палки, и т.н..

За себе си мога да кажа, че останах много изненадана от „If I Could Fly", защото не присъстваше в предишните им сетове. Изживяването беше великолепно, истинска наслада бе и да вляза в тази красива и отоплена зала!

Колкото до групите, мисля че HELLOWEEN за себе си са казали достатъчно:

helloween-facebook

Репортаж: Гергана Попова
Снимки: Никола Петрас

 

Вижте още:

Концертна галерия HELLOWEEN, GAMMA RAY и SHADOWSIDE