25 години отне на Uriah Heep да се завърнат във Велико Търново. Мога само и да си представя какво е било това събитие за хората, които са присъствали тогава. Може би същото, което изпитах аз сега.

Така е , за жалост не съм била родена през 1988 . Ето защо концертът, който се състоя преди около седмица е огрмно събитие за мен. Защо ли? Защото именно благодарение на Uriah Heep днес слушам тази музика, те ме въведоха в света на рока.

Много ми е трудно да напиша репортаж, защото всичко ще бъде толкова лично, но в крайна сметка не съм журналист, а обикновен фен и пиша в сайт направен от фенове за фенове, така че майната му.

Първи на сцената се качиха сръбската трибют банда АЈВАР МЛЕВЕН. Доста добре се справиха момчетата, определено останах доволна, както и другите Мейдън фенове.

След тях дойде ред на Ер голям, отново доза трибют парчета, но на различни банди. Чухме песни на Helloween, Stratovarius W.A.S.P., Europe, Whitesnake, Dream Theater и други.

Uriah Heep се появиха на сцената малко след 22:00 и откриха с „Against The Odds", една моя много любима песен, но за жалост повечето присъстващи много не й обърнаха внимание. След „Overload", бандата изпълни три песни от класическия си период – „Traveller in Time", „Sunrise" и „Stealin'". Само като си представя, че тези песни са писани през 1972 и 1973, и 30 години след това звучат все така здраво, ме побиват тръпки!

Всъщност, както един мой приятел ми каза, а той слуша брутален Black Metal: „Uriah Heep са си изпреварили времето и в момента преговарят това, което вече са написали".

Британците отново направиха завой към по-новите си песни. Чухме „I'm Ready", която е от последния албум на бандата, излязъл през 2011 и „Between Two Words", която е от 1998.

Песните си звучат все така Uriah Heep-ски, ако не сте слушали по-новите им неща, поправете тази грешка възможно най-скоро.

Bernie Shaw показа, защо е избран да пее в Uriah Heep, ако все още някой има съмнения, въпреки че той е в групата от 1986!

Гласът му е във върховна форма, а той не пее 3 пъти в годината. Групата всяка година прави сериозни турнета. Мога само дълбоко да изкажа възхищението си към тях.

Дойде ред на един от най-страхотните моменти, този в който John Lawton се присъедини на сцената към бившите си колеги. Боже, направо настръхнах! „Rain" в изпълнение на John Lawton и Bernie Shaw! Не можете да си представите каква магия е това.

И на всичкото отгоре двамата продължиха да пеят заедно „Free Me" и „Sympathy"!!! Е да, малко се объркаха кой куплет кой е изпял, но им прощавам.

А Mick Box стоеше с цялото си божествие и всяваше такъв респект, че едва ли не се чувствах недостойна да го гледам в очите, а той така блажено се усмихваше на всички.

Отново последваха две „нови" песни, които наистина са супер парчета и пак повтарям, ако не сте чули „Into the Wild" и сте фенове на тази група, поправете тази грешка!!!

Много ме зарадва фактът, че освен мен имаше и още двама, трима около мен, които пееха и на „новите" им песни. Поздравявам ги!

Между другото, Russell Gilbrook , който зае мястото на Lee Kerslake зад барабаните и Davey Rimmer, който смени починалия по-рано тази година Trevor Bolder, се вместват идеално в редиците на Uriah Heep. Те не оставиха и за секунда феновете да усетят липсата на паметните музиканти.

След „Into the Wild" започна и ударната доза класики. Първи бяха „Gypsy" и „Look At Yourself", ако до този момент имаше статични хора, то с началните акорди на „Gypsy" вече нямаше такива.

John Lawton отново се качи на сцената и остана там до края на концерта.

Така обичаната „July Morning" я чухме в дуетно изпълнение, а за „Lady In Black", John Lawton подхвана аукустична китара и засвири заедно с Mick Box.

Имаше още една изненада за вечерта, Mick Box покани дамите на сцената, за да куфеят на „Free 'n' Easy",. Освен куфеещите дами на сцената се развя и трибагреникът ни.

За финал чухме още една емблематична песен - „Easy Livin'" .

Това за жалост беше последното парче, а имаше още толкова, които исках да чуя. Разбира се, това нямаше как да стане тази вечер, но се надявам да има следващ път.

Като фен, това бе изключителен концерт. Като фен, който е прослушал рок с Uriah Heep, този концерт беше извънземен. За това искам да направя следното!

Благодаря на групата, че са оставили такова наследство и все още правят качествена музика. Благодаря на MOTO CLUB OLD BASTARDS, че поканиха Uriah Heep и предоставиха възможност на феновете да се снимат с тях. Благодаря и на всички фенове, които бяха там и превърнаха тази нощ в едно изключително събитие, поне за моето скромно фенско сърце.

Репортаж: Гергана Попова
Снимки: Никола Петрас

Вижте още:

Концертна галерия URIAH HEEP