24.11.2013. Дата, която феновете в България ще помнят като един от най-разчупените и смазващи концерти, случвали се през изминалите години. Трите банди, отговорни за насладата за ушите ни (на място) и синините по телата ни (на следващия ден) - Abraham, Tides From Nebula, The Ocean. Концертът, очаквано, започна с четиридесетина минутки закъснение. Което по никакъв начин не попречи на множеството да нахлуе със страхотно настроение и нетърпение в клуба, доволно подгрято с домашен материал в предзимния хлад. Казваме „множество" и имаме предвид именно това - събитието събра похвално количество хора, в сравнение с предишни изяви на групите в България. Ако преди две години Tides From Nebula, например, успяваха да привлекат не повече от стотина души, реещи се в екстаз пред сцената, тази вечер Mixtape беше доволно препълнен...

...което зарадва първата подгряваща група, Abraham. Швейцарските екстремисти, за разлика от другите две банди, не бяха толкова познати на българската публика, затова приятно зарадваха с микс от интензивни чисти и дерящи вокали и зъл, атмосферичен слъдж. Стилът на Abraham е агресивен и същевременно бавен, рифовете са тежки по онзи характерен за пост-метъла начин (напомнящ на Cult of Luna), който завлича съзнанието в дълбините на болезненото себепознаване и отчаянието. Брадатият вокал на швейцарците, обаче, съвсем не се отчая от опитващата да се ориентира тълпа и още на втората песен се метна сред нас. Определено се случва рядко да наблюдаваме такова желание за контакт с публиката. Olivier Hähnels се хвърляше в мелето, буташе ни, предизвикваше ни да скочим в погото, целуваше произволни хора от публиката (за радост на едни и ужас на други), разхождаше се по дървената рамка на барплота и изобщо – демонстрираше завиден хъс. Чудесно начало на концерта с няколко парчета от The Serpent, the Prophet & the Whore, което добре ни раздвижи.

Получили благословия от смахнатия брадатко, полека се отърсвахме от мрака и с радост посрещнахме първите акорди на любимите ни построк ангели Tides From Nebula. Бандата се появи с нов китарист и представи няколко парчета от съвсем пресния си албум Eternal Movement. Още с откриващото Only With Presence (едно от най-приятните парчета в албума) се настроихме на по-лека вълна. Атмосферата стана ефирна и замечтана, публиката се кротна и с удоволствие изгледахме и изслушахме следващото парче, Hollow Lights, също от последната им творба. Звученето на Tides From Nebula е значително изменено в Eternal Movement. За разлика от техни колеги в построк средите, чийто стил се втежнява с всеки следващ албум, поляците наблегнаха на мелодичност, мек звук и мистична загадъчност с азиатски привкус. Почти не се чуваха тежки рифове и дори парчетата от старите албуми звучаха по-изчистено и олекотено. В сравнително краткия си сет Tides успяха да вмъкнат и две по-стари парчета, неизменно предпочитани от тях за лайфове – Tragedy of Joseph Merrick и The Fall of Leviathan.

tides from nebula 04

Най-после дойде време за хедлайнерите на вечерта – The Ocean. Преди появата им на сцената се очакваше, че бандата представя в актуалния си сет целия си последен албум, Pelagial, и за огромна радост, очакванията се потвърдиха. Още с началните тонове на интротo, Epipelagic, публиката изригна в одобрителни крясъци и не спря да подкрепя бандата до края на концерта с пеене и здраво пого. Pelagial си заслужава да се изслуша наживо от начало докрай, за да се вникне в гениалната му хомогенност. От първите към финалните парчета на албума бандата успя да пресъздаде идеята за постепенното потъване от игривата повърхност на океана към най-зловещите му дълбочини.

The Ocean очевидно се зарадваха на топлия прием и вокалът, Loic Rossetti, се погрижи настроението да агресира докрай, като не спря да се хвърля от сцената, да крауд-сърфира и да комуникира с феновете. Атмосферата напомняше повече на типичен хардкор концерт, отколкото на пост-рок-пост-метъл-слъдж и т.н. ъндърграунд шоута, каквито сме гледали досега. Лекотата, с която The Ocean смесват стиловете, е само в техен плюс, за което говори и стремително нарастващата им популярност.

От Bathyalpelagic II: The Wish In Dreams през Benthic: The Origin Of Our Wishes, настоящите лидери на експерименталната сцена ни демонстрираха в Mixtape виртуозна инструменталност и неизчерпаема енергия (подкрепени в едно от парчетата от неуморимия Olivier Hähnels от Abraham). Концертът завърши с няколко биса от старите албуми на The Ocean – The Origin of Species, The Origin of God и Firmament, което подлуди верните фенове на бандата и ни остави с нетърпение да чакаме следващата творба на талантливите немци, а защо не – отново на живо.

Автор: Зори Желева
Снимки: Люба Геошева

 

Вижте още:

Концертна галерия THE OCEAN, TIDES FROM NEBULA, ABRAHAM