Три дена здрав ъндърграунд ни чака във Варна в средата на юли. Отдавна сме готови за приключението. То стартира от Централа жп гара в София на 18 юли. След няколко часа пътешествие в зелен цвят и с вкус на мента, вече сме в морската столица. Следила съм отблизо изготвянето на програмата, анонсите и всичко около дебюта на Wild Child Fest. Подкрепила съм както мога организаторите Тошо и Галин от култовия местен бар Grind.

Тридневен фестивал с предимно български банди в афиша и няколко чужди като хедлайнъри, в центъра на морски град, в разгара на лятото и очаквани приятелски срещи – ебаси якото. Ще имам ли сили да го поема, след Hellfest във Франция, в края на юни, последван от Heavy By The Sea fest и Rockwave fest в Атина, Ghost Gathering fest в Румъния...? Е, как иначе.

Wild Child Fest ще се състои за първи път тази година. Дали защото е 13-а, дали просто за да им е по-трудно като за сефте, на момчетата им се налага да се справят с проблеми като смяна на мястото на провеждане на фестивала. При това с последния момент. При това два пъти. Но те са упорити. Накрая се случва в местен моторджийски клуб, заради което, както разбирам постфактум, ще се наложи да слушаме някаква кавър банда в разгара на купона в една от вечерите... Но пък ще има и шумни поздрави от преминаващите само на 4-5 метра влакове, както и хижа за гостите на самата фестивална площ, а и постоянните обекти – капанчета с храна и пиячка са си там и ще бачкат с пълна сила. Остава и със звука и бандите всичко да е наред. А и още нещо – публиката да е яка.

Чака ни труден ранен старт в петък, 19-и. Не, не говорим за плаж или физзарядка, а за махмурлук и горещина, които много не се погаждат.

От 17:00ч та досега –някъде към 19ч., Mass Cremation, In Dying Moments, Пробив и Brain Terror вече са овършали негативите на свиренето в началото на концерт. Включително и това, че аз не успявам да ги гледам, въпреки голямото си желание. Все пак и аз съм човек... Както чувам, справили са се по мъжки и терена, както и присъстващите са вече готови и се чувстват кат у дома си.

Налазилите метъли са малко, но продължават да се събират. Малко са, но това е ъндърграунд, нали така? Иначе нещата вървят по график Urban Grey ще ни поздравят от сцената вече по здрач, а лицата долу в публиката са познати – много от София и, както се очаква, дефакто са обичайните заподозрени. Мегафон, кросоувър, много скачане и добро пипане на инструментите – това са Urban Grey. Il Pasaro не взимат много внимание след тях, но си бичат трашока със старание.

За щастие, в час пик се вместват и местните герои Symbolic. Дет/трашът им се нрави на всички. Заслужават си куфнята. Познаваме Symbolic добре, но следващата банда, дет се вика: не ни говори нищо. Day 40 са полу-нашенкса, полу-вносна група. Фронтменът от български произход Денчо Димитров (екс-Brainstorm, екс-Empyreal Destroyer, Impergium) имигрирал преди време, не му изветрял кефа от свиренето тук преди да замине и ето го пак на сцена. Там има и други познати лица - Дилиян Арнаудов – вокали (екс-SJK). Дет/траш свиренето им се отдава, но публиката ги чува/вижда за първи път и само следи изпълнението критично... Остава ми като фон, отивам на бара... спомените се размазват.

На ден 2, сиреч 20 август ще съм на мястото на събитието съвсем по часовник, така и ще се движат бандите. В 17:00ч. отварят натуралните пънкари Аборт/Abort със закачки, мръснишки текстове, пиянкси шеги, хумор и най-важното - пънк. Забава в духа на Контрол, Хиподил, Срам и Позор. Дори който досега се е държал като на държавен изпит, вече е събрал винарките с ароматния си алкохолен дъх, а кебапчетата само правят картинката по-нашенска, по-истинска. Няма страшно, всички сме приземени, музиканти и фенове пийват наравно,а в даден момент даже си сменят местата. До един момент са в публиката, после горе на сцената. Точно като Axecutor, които катерят дървените стълби към сцената около 18:00ч. Предлагат качествен трашок и ала-Tankard-ски хумор. Парчето им „Bier Und Wusrt" вече го знаем всички, знаем-не знаем немски - дерем се. Пренасянето в 80-те е пълно, там сме и визуално. Има защо Axecutor да станат една от любимите нови банди на българския ъндърграунд. Малко повече все още имат да доказват момчетата от ITSI, които са на другата крайност – модерни, съвсем в крак със съвременните течения в екстремните музикални стилове. Удрят техничарската. Милко в качеството си на фронтмен е убедителен, останалите кротко си нижат тяхното. Трябва още малко някаква спойка, и нещо, с което да са наистина като едно цяло - макар и то да е малък детайл като имидж, например. Сега като чели ми стоят разхвърляно, а имат потенциал.

Не съм сигурна колко от нас са очаквали фурора, който спретнаха гостите от Украйна. В 40 минутно шоу яката фронтдама Tatiana Shmaylyuk събира погледите с визия и гласишще. Успяват да представят задоволително що е то Jinjer. Хрдкор и още нещо. Посрещнати с доста позитивни вибрации, Jinjer не знаят с какви думи да благодарят. Трудно, казват, им било на родна почва, няма сцена, няма кои да ги оцени, но виж у нас – друга работа. И май се оказват много прави. Само след около месец ще се върнат в България за концерт и по повода можем да стиснем ръцете хем на Wild Child екипа, хем на O.H., които се заеха с организирането на концерта им с София на 28 август, в клуб Mixtape5. Чувам, че е минал успешно. Tatiana вероятно яде много спанак, защото изглежда жилава и е пълна с енергия. Предава я и на тълпата долу и само фактът, че разстоянието от премного високата сцена до загражденията и публиката е голямо, я спира да се реши на стейдж дайв. Те са съвсем млада банда, но е видно, че знаят пътя си.

Докато еуфорията и снимките с тях притихнат, Wartime вече свирят. Те знаят как се прави, но дразнещите ги технически проблеми се отразяват и на настроението им. Познаваме ги като старателни музиканти, с грижа към детайла. Прогресивния трашо-пауър на албума "Solar Messah" (2012) обаче може да бъде по-добре усетен и оценен в неговия студиен вариант. Така че - погрижете се.

В гъзарския час за свирене са се намърдали O.H. Винаги като си мисля за тях, мисля за Urban Grey. Двете банди са по своему крос оувър, по своему хем с модерно звучене, хем с олдскуул елементи. Дали се е родил човекът, който да им даде точно стилово определение? Да се обади на: 555 555 555... Определено имат игра с вече изродясалите хорица долу. Хайде на моша, хайде на пита и всички са юруш.

На готиния вкус от техния сет, ще посегне следващата формация, за която споменах по-горе. Не за друго, ами всички сме в потрес какво прави на подобен фест ВИГ (пояснение за по-младите: съкращение на „вокална инструментална група") , която няма авторски парчета!? Това са Midnight Movers ( ACCEPT трибют банда), които вече са имали потвърдено свирене на това място и решили да останат...

Губят ми се, докато разменям мисли и наздравици със старите дружки от Nightstalker. Те ще свирят скоро. 23:00ч е и вече са на сцената за лайн чек. Спокойно и лежерно си нагласят нещата и майко мила, след малко ще се започва! Ще ни донесат не само 70-те, не само Black Sabbath, но и тонове атмосфера. Разпускането, отлитането и плуването в море от кеф са абсолютно гарантирани. Последният им албум Dead Rock Commandos е пълен с мега парчета, които трайно се настаняват в съзнанието чуеш ли ги веднъж. Свирят доста от тях, както и стари класики, ама класики, та класики, между които „The Line", „Baby, God Is Dead", „Just A Burn", "All Around"... Чувствам се жива, чувствам цялото щастие на земята – истинска яка музика, изсвирена с любов от истински яки хора, споделена с добри приятели. Nightstalker са банда, която лесно те убеждава, че всичко е на 6, нямаш и не трябва да имаш грижи никакви, и че рок енд ролът е отговорът и смисълът на всичко преди, сега и завинаги. О, миг, спри! Басът на Andreas рови из червата, китарите пронизват сърцето и Argiris хипнотизира с уникален глас... Баладичната близо 7-минутна "Freakland" вече ме довършва. Вия като вук към луната, а до мен се притискат уши с ръце... По някое време сутиен лети към сцената, в друг момент косата ми има вкус на джин, дим се стеле в розови облаци.... Минава полунощ... Следва автоцензура... Предстои купон с гърците на импровизираната VIP зона, на меките диванчета, на тъмно...

Ох, боже, ще изпълзим ли от хотела навреме за ден 3? Някои-да, други –не, трети ще си тръгват, а други тепърва ще идват във Варна за феста. Днес свирят две чужди банди: Agathocles от Белгия и Negura Bunget от Румъния.

Стиловото разнообразие на бандите на последния ден не е така голямо. На последния ден ще се куфее най-здраво. Програмата е дет, пак дет, и още малко дет метъл. Сервират ни го къде съвсем суров, къде алангле... къде по собствена рецепта, къде полуфабрикат. Вече го знаем, но защо да не повторим - имаме яки групи, ей. Unhumanity и Day of Execution са сред тях. Уважаваме.

Там някъде са руманещите Krepuskul или познати още като румънския System of a Down? В публиката има настроение, има и на сцената, но на мен са ми леко смешни. Вокалистът май-май малко преиграва. Важното е обаче, че те се забавляват.

Enthrallment са на сцената доста преди обявения час - явно ще свирят по-рано, а не след 19:30ч, както очакваме. Подготвили са зверски сет, трябва да затвърдим познанията за качествените им парчета. Изпълнението им е придружено със спонтанно разчленяване на детска кукла, която бива хвърлена от погото към сцената и се връща обратно на части, а малка руса 7-8 годишна принцеска я сглобява, за да попадне тя отново в ръцете на касапите...

По програма се предполага Agathocles да свирят към 22:00ч., но забележете – пие им се много и настояват да си изместят сета напред, за да не си спират ритъма на чашката, ха-ха. Човече, е това е метъл, е това е купон. Като се качват рано-рано на сцената вече са доста изпонаподпийнали, не че ние сме назад с градусите. Високи стойности отчитат и адреналиномерите. Изродщината на Agathocles е чудесен фон за свинщинката, която се вихри долу. Разбирането между група и тълпа е пълно. Фронтменът Jan „връща поръчката", докато е на сцената и май става още по-симпатичен на феновете. Agathocles има култов статус и несъмнено нашия мил приятел Любо Каркаса (лека му пръст) е първият, който внесе заразата по тях в България. Жалко, че не може да е тук сега и да изживее нещо, за което бихме казали „да, ама на куково лято" – концерт на Agathocles у нас. Случва се.

Това шоу, както и The Revenge Project с добре приемащия им се мело дет за отвинтване на вратове, са един от многото яки моменти на вечерта, заедно със сърцатото изпълнение на бразилците Krow. Те са следващи. Krow е група, която вече сме виждали на живо в България, така че и ние и те заканително си плюем на ръцете, разтъркваме ги бясно и да видим кой-кого! Това, което ги прави един от гвоздеите, не са хубавите им дълги косища, а завидното сценично присъствие, куфнята и връзката с тълпата, както и умелото им свирене. Як дет метъл, здрав хедбенг.

Всичко това трае няколко часа поред и преди блуждаещите горски духове от Румъния Negura Bunget да ни кротнат дотолкова, че чак да си говорим по-тихо помежду си. Тяхното време идва към 23:00ч. Но не съвсем. Лайн чекът им се проточва цяла вечност, но пък и изпълнението им ще се помни също толкова дълго.

Душата и мозъка на формацията Negru е единствения оригинален член в настоящият състав на Negura. Той съвсем наскоро смени музикантите около себе си. Да, отново и пак, за кой ли пореден път. Но не мислете за него като някакъв зъл тиранин. Не, Negru има своите принципи, своите странности като всеки друг гений и който не е готов да върви с неговото темпо, да превключва на неговите вълни-гори. Новите попълнения в състава се вписват добре, концепцията на традиционни одежди продължава да се спазва, физиономиите им са достатъчно лунатични. В сценичния дим и мрака на нощта така потъваш в композициите им, че някой трябва да ти забие шамар, ако иска да ти каже „Наздраве!". Сетът им е странен, смесица от пре-стари неща, нови и такива, дето иначе не ги свирят често. Не успяваме да ги чуем в цялата им сила, едно заради липсващи инструменти в цялата звукова картина, друго заради пресата на времето, което вече е изядено още преди да започнат. И въпреки това присъствието им е специално. Винаги е такова.

Скоро негово старейшинство Negru ще ни успокои! „Ще можете да ни гледате на европейско турне с Rotting Christ през октомври", разправя с типичната блага усмивка, докато подава пластмасово шишенце с домашна румънска ракия „палинка", специално приготвена лично от него.

Останалото... Ами, каквото се случва във Варна си остава там. Следващият път не разчитайте на разкази, а елате, за да има вие самите какво да разказвате.

Текст и снимки: Албена Цолова-Бета

 

Вижте още:

Концертна галерия WILD CHILD FESTIVAL 2013