След краткта пауза, поне от моя страна, Каварна Рок Фест се завърна в годишната ми програма. Няма да си кривя душата, обичам това градче, обичам да ходя там и да усещам фестивалната атмосфера. Може да не е като на европейските фестивали, но пък си е наша и има нещо специално.

Ден 1
28 юни бе идеален за феновете на класическия рок и хеви метъл. Начало на чуждото присъствие на сцената даде соловият проект на Gus G. Неведнъж е говорено колко талантлив е Kostas и още по-хубавото, е че и българската публика го обича, както и той нея. От изпълнението на Gus G успяхме да чуем повечето песни от дебютния му солов албум „I am The Fire" (2013). „My Will Be Done", „I Am The Fire", на която и публиката бе включена да припява, „Vengeance", „Blame It On Me", „Summer Days", инструментала „Terrified". Разбира се чухме и по две песни от творчеството му с Firewind – „The Fire and the Fury" и „World on Fire". Henning Basse се справи повече от великолепно със задачата си и гласът му много добре си пасва за песните на Firewind. Справи се и с изпяването на двете песни от соло кариерата на Ozzy Osbourne – „Into The Void" и последната песен от сетлиста им „Crazy Train". Предполагам не е нужно да обяснявам защо тези песни присъстват в сетлиста на Gus G.

Въпреки жаркото слънце феновете не спяраха да подскачат и да аплодират бандата. И за финал групата си направи снимка от сцената за спомен. За повечето дошли на първия ден на Каварна вечерта тепърва предстоеше, защото Pretty Maids трябваше за пръв път да стъпят на българска сцена!

Да си призная, те са далеч от моето полезрение, но пък за това ме впечатлиха много! Супер енергична банда, зареждаща с ентусиазъм присъстващите. Макар, че си личеше, че не са от най-популярните банди у нас, забелязах че и млади и набори на бандата пееха песните им.

Чухме някои от най-големите хитове на групата като "Mother of All Lies", "Little Drops of Heaveen", "Nuclear Boomerang", "Future World" и разбира се "Back to Back". Разбира се не само това бяха песните които зарадваха феновете.

След около 1 час групата си взе своето довиждане със събралите се фенове и предостъпиха сцената на Krokus.

Krokus лично мен нещо не ме впечатлиха особено. Не бяха нещо, което да е различно и уникално, а някаква верся между AC/DC и Saxon. Но да оставим моето мнение настрана, групата подгря публиката подобаващо, раздаде се и си личше, че искрено се забавлява. Krokus бяха изключително отдадени на сцената. Чухме едни от най-големите им хитове „Rock city" , „Easy rocker", както и песента, която е посветена на бедните хора от другите бедни хора „Eat the rich". Krokus направиха и един много добър кавър на „American woman".

След известно закъснение най-накрая EUROPE завладяха сцената. Определено си пролича, че масово хората бяха дошли за тях. А те, както винаги професионалисти до последна молекула. Имаше всичко, от което един професионален концерт се нуждае – екзалтирана публика от всички възможни възрастови групи, българска реч – „Как сте", „Супер сте", „Благодаря", дъжд от хитове „Superstitious", на която бе изпълнена малка част от Here I Go Again на Whitesnake, „Carrie", „Girl From Lebanon", „Rock The Night", която бе смесена с откъс от Heaven And Hell и разбира се „The Final Countdоwn".

Тази нощ бе един великолепен прозорец за тези, които са слушали тези песни преди 20-30 години отново да се почувстват така, както тогава и да покажат на децата си защо това е най-вликата музика . Разбира се, това бе и за нас (малко по-младите и зелени) един портал, който да ни пренесе в магията на 80-те.

Ден 2
29 юни отново бе задушаващ топъл ден, но това не спря най-върлите фенове на Sabaton и Helloween да се наредят от ранния следобяд пред входа на стадиона.
Самия фестивален ден започна с един от любимците на българския фен – Jorn Lande. Магнетичен и космически и харизматичен, така бих опреличила това видение на метъл сцената. Незайно как, но някак си ми напомня малко на безсмъртния Dio. А като гледам и чувам този привкус е останл не само в мен. Освен от личното му творчество, Lande изпълни и песен на Masterplan. Най-накрая видях Lande на живо след многобройните му визити в България и разбрах защо хората толкова много го обичат. Невероятен контакт с публиката, говори, забавлява и разсмива присъстващите.

Докато имаше почивка за бира, все повече хора се събираха пред сцената в очакване на Gotthard. Тази група бе поредната изненада за мен. Не съм очаквала, че са толкова яки и свирят така на живо! Без излишни флиртувания с публиката и приказки, швейцарците успяха да раздвижат и без това закипялата кръв на присъстващите. Имаше хитове, имаше кавъри, както и песни от новия им албум „Bang". Изключително представяне и съм сигурна, че са успяли да впечатлят и много други фенове, които не са били запзонати толкова добре с творчеството им. Ако мога да се изкажа с две думи за тях, то това ще са: Изключително предтсавяне!

След швйецарците дойде ред на воената машина от севера – Sabaton. Ако трябва да съм откровена, те бяха хедлайнера на вечерта. Най-накрая видях публиката да кипи и пее от първия ред до последния ред. Обичам Helloween, но да си го кажем честно: групата на вечерта бяха Sabaton.

При тях имаше всичко, което може да искате и очаквате от един Sabaton-ски концерт! Хитове, най-добрите песни от последните албуми и невероятен контакт с публиката. Такова отношение фен-група и група-фен много рядко се вижда. А и едва ли му се случва често на Joakim да каже на публиката да млъкне, за да може да продължи да пее. Адмирации и на двете страни, че допринесоха за тази атмосфера.

Иначе чухме „Ghost division", „Carolus rex", „The art of war", задължителните „Metal crue" и „Primo victoria", „Swedish pagans" въобще един убийствен сет за феновете на шведите! И като изключим, че въпреки продължителния саундчек звукът им бе доста лош, всичко друго бе невероярно.

Най-накрая дойде ред и на Helloween, те свириха пред доста по-тиха макар и да беше по-многобройна публика. Това обаче не е от особено значение.
За мен сетлистът на групата беше страхотен! Чухме „Where the Sinners Go" , „Waiting for the Thunder", „Hell Was Made in Heaven" класиките „Eagle Fly Free", „Power", „I Want Out", „If I Could Fly" и още много други.

А Helloween са си всенародни любимци и такива ще останат. Както всеки път направиха страхотно шоу и не претупаха участието си, напротив дадоха всичко от себе си, за да превърнат 29 юни нещо специално за феновете си.

Автор: Гергана Попова
Снимки: Никола Петрас

 

Вижте още:

Концертна галерия KAVARNA ROCK FEST 2014