Репортаж от концерта на FATES WARNING

13 ноември, четвъртък, 19:30 часа. Пред Mixtape 5 се е събрала нетърпелива компания от фенове. Разговарят оживено, смеят се, пият бира. Доброто настроение вече се надушва във въздуха.

Скоро вратите се отварят и влизаме. Точно в 20:00 на сцената излизат Headless, водени от вокала на Elegy - Ian Parry, а не от оригиналния певец Goran Edman. Ян е чудесен вокалист и много енергичен фронтмен. През цялото време не спря да комуникира с публиката и пя със страхотна емоция. Музиката на Headless представлява енергичен, мелодичен и богат на емоции хардрок, който определено подгря атмосферата. В клуба вече има около 200 души, които горещо аплодират бандата след всяко тяхно изпълнение. Момчетата забиха 8 парчета – 7 авторски от последния им албум Growing Apart (2013) и чудесен кавър на Breaking The Law на Judas. В 20:41 бандата слиза от сцената, но оставя чудесно впечатление.

Сетлист на Headless:

1. God Of Sorrow And Grief
2. Primetime
3. Nero Fantasies
4. Calf Love
5. The Backstabbers Around Us
6. Growing Apart
7. No Happy Ending
8. Breaking The Law

В следващите 20-25 минути сцената се подготвя за излизането на хедлайнерите. Внушителният китарен техник на бандата зарежда тежките картечници. В 21:07 започва интрото и събралите се около 250-300 души изригват, за да посрещнат любимите им Fates Warning две минути по-късно. Казвам „любими", защото тази вечер имаше много любов. От началото до самия край публиката пя, крещя, куфя, дори плака с музиката на тази чудесна банда.

Да си призная имах леки съмнения за състоянието на гласните струни на мистър Ray Alder. Бях останал с такова впечатление от скорошни изпълнения на групата, които слушах в Тубата. Да, непрофесионални записи. Да, грешал съм. Пичът е страхотен. Пее от дълбините на душата си. Влага толкова емоция, че на A Pleasant Shade of Grey III изтръгна сълзи дори от мъжете пред сцената. На One всички пеят с бандата. Клубът кипи от емоция. Ръка се протяга и докосва китарата на вглъбения маестро Jim Matheos. Сакрален миг.

Изумително е как банда с над 30-годишна история стои на сцената с енергията на млада нахъсана и пращяща от идеи формация. Дори китарният техник пее с групата. Респект. Не се срещат често такива групи. Дори нямат шкембета! :) Бил съм свидетел на ветерани, които излизат и почти без капка емоция си извъртат сетлиста и си тръгват с клиширани фрази от рода „Най-великата публика, бла, бла." Случаят не е такъв. Страхотен концерт. Единствено си мисля, че заслужаваха още по-добър звук. Музиката им е богата, дълбока и си струва да се чуе със всичките й детайли и атмосфера. Особено пренасящата те в друг свят Quietus.

Firefly беше само един от многото емоционални върхове тази вечер, както за публиката, така и за групата. Те не криеха, че са впечатлени от публиката. Приятелка ми каза, че е чула как Ray Alder споделя с Jim Matheos – „Magical evening!". Господин Alder очевидно е бил искрен, защото по време на We Only Say Goodbye се навежда към публиката и се снима с феновете. Пич!

В 22:25 Ray Alder възкликва „Incredible!" и групата слиза от сцената, за да се завърне 2 минути по-късно, призована от екзалтираната публика. И отново всички пеят на 11th Hour. В 22:46 всички задружно слагат край на този вълшебен концерт, който за няколко часа ме измъкна от лепкавата действителност на една делнична вечер.

Сетлист на Fates Warning:

1. One Thousand Fires
2. Pale Fire
3. Part of The Machine
4. A Pleasant Shade of Grey III
5. One
6. Simple Human
7. I Am
8. Through Different Eyes
9. Quietus
10. A Pleasant Shade of Grey XI
11. Firefly
12. Wish
13. Life
14. We Only Say Goodbye
15. Monument
16. 11th Hour
17. Point of View