Репортаж от концерта на OUTLOUD, RELOAD, MARAUDERS INC

Хладна неделна вечер в началото на ноември. Улиците са пусти, пара излиза от устата ми. Вече съм пред входа на 8ball. Няма тълпа, а само няколко хелоуински тикви ми се хилят, скупчени до една стена. Влизам. Часът е 8:20.

Поръчвам бира и се оглеждам. Продават яки тениски на Outloud и Reload, както и дискове и плакати. Пред сцената са се скупчили дузина нетърпеливи фенове. След малко се появяват момчетата от Marauders Inc., за да направят последни настройки на техниката. Готови си. Започват. Часът е 8:45.

Прави ми впечатление колко са енергични и нахъсани, въпреки малобройната публика. Забиват здраво, ръждиво, мръсно. Усилвателите пръскат слюнки от ярост, басът препуска като средновековна конница, а барабаните мачкат като стадо бизони. Момчетата се раздават на максимум, куфеят, правят пого и се кефят истински. Музиката им е свеж високоалкохолен коктейл от стоунър, саутърн, алтърнътив и пънкарски концентрати. Звукът, както отбелязах, беше доста суров и на моменти нечленоразделен, но създаваше стоунърска непринуденост и непукизъм, които си бяха намясто. Правят 8 парчета, между които и два кавъра – на Ramones и на Motorhead. В 9:22 напускат сцената под заслужените аплодисменти на вече умножилата се публика.

На сцената се появяват музикантите от Reload. Приятната изненада е девойката, която настройва чинелите. Оказва се, че това е барабанистката им. Браво. Кефя се, когато момичета чупят клишето и се захващат с тази традиционно мъжка роля. Както се оказва по-късно, тя е доста компетентен барабанист, а и се вклчючва добре на беквокалите.

След кратка интродукция в 9:37 гръците от Reload атакуват с приятен евро хард рок, който на моменти ми напомня за Europe. Вокалистът им е доста добър. Малко по-статични са от „мародерите", но музиката им е мелодична и определено се кефят. Забиха 8 парчета и оставиха много добро впечатление в аплодиращата ги публика. Любопитен съм да ги чуя с малко по-добър саунд, музиката им сякаш има нужда от повече „въздух", за да блесне с пълната си сила. Надявам се отново да ги видим и чуем. В 10:19 напускат сцената.

Петнайсетина минути по-късно, в 10:35, започва интродукцията и след миг на сцената излизат Bob Katsionis (китара, клавири), Chandler Mogel (вокали), Sverd T. Soth (бас), Jim Scordilis (китара) и Kostas Milonas (барабани). Публиката ги аплодира бурно. Настроението е страхотно. Пичовете не се колебаят и атакуват с мелодичния си, динамичен и богат на влияния хард рок. Боб, освен доказан майстор на клавира, е и много добър китарист. Това не е учудващо, след като партнира на Gus G във Firewind. След няколко горещи парчета, темпото се забавя и Чандлър обявява любимата му част от шоуто. На сцената остават само той и Боб, който му акомпанира на клавира. Жестоко изпълнение. Чандлър има страхотен глас и нещо повече – знае как да го използва. Много силно изпълнение.

След него Чандлър излиза и оставя сцената на останалите музиканти, които забиват мелодичен инструментал. После концертът продължава в същото горещо темпо. Следва приятна игра с публиката, в която отгатвахме рифовете, изсвирени виртуозно от господин Кационис. Възнаграждават ни със страхотен кавър на Judas Priest – Hell bent for leather. Публиката, макар и малобройна, отвръща с много енергия и ентусиазъм. Както отбелязват и пичовете от групата „Най-готината публика до момента". Надявам се да са искрени. По-късно на сцената излизат и музикантите от Reload и заедно правят две парчета. Очевидно е, а и те самите го споменаха, че между двете групи се е изградило едно истинско приятелство. Със сигурност и двете групи спечелиха още нови приятели в София. В 12:02 отшумяват и последните акорди и концертът приключва.

Малко по-късно, вървейки по настиналите софийски улици, си мисля, че определено си струваше и за пореден път се убеждавам, че качествата на един концерт не са задължително свързани с известността на групите или броя на публиката.

И така, докато гражданите на столицата си зяпаха риалитита, аз и още шепа маняци си прекарахме неделната вечер на висок глас.