10-то юбилейно издание на Каварна рок фест, годините минават бързо, нали? Може и да не е много, но ако се замислим в България, много промоутъри се опитаха да направят фестивали, но нито един не успя да се наложи. Не знам каква е причината за това, но благодарение на Цонко Цонев през 2006, когато всяко по-голямо събитие беше в София, успя да наложи една традиция! Не бива да забравяме и традиционните концерти свързани с празника на града (6-ти май) и новогодишните (31 декември).

Честито на Цонко Цонев и на всички хора покрай него свързани с организацията! Нека им пожелаем фестивалът да продължава да се развива и да съществува докато има рок и метъл музика, а както се казва „The greatest test for music is the time, and Metal never fails".

Ден 1
Но нека се върнем към тазгодишното издание на Каварна рок фест и то, както и миналагодишното започна с Jаgermеister Battle of the Bands. Тази година в надпреварата се включиха осем банди от България, Гърция, Румъния и Русия.

Първи на сцената излязоха румънците Shifting Sands. Може би заради ранния час и силно напеклото слънце, повечето хора бяха избрали да стоят под сянката и да пият бира. Това бе причината тяхното изпълнение да бъде видяно от около 150 души, жалко, защото бандата се раздаде максимално, пък и нейния стил определено пасваше на тазгодишния фестивал. Същото мога да кажа и за втората банда – Wild Child от Русия. Определено тяхното изпълнение ме спечели и те бяха едни от фаворитите ми.

След това дойде ред на Гърците от Sorrows Path, по мое лично мнение това беше бандата, която най-малко грабна хората, може би заради тенхния по специфичен дуум, който не се връзваше на 30 градусувото напичащо слънце. Момчетата обаче определено заслужават вниманието на феновете в този стил. След тях дойде време и за първата българска банда – Full Circle, а след това беше време за още две групи от съседна Румъния. Първи бяха Hatemode, а след тях се качиха и An Theos. С изпълнението си An Theos грабнаха публиката си и напълно заслужено станаха и победителите във второто издание на Jаgermеister Battle of the Bands.

Със залеза на слънцето дойде време за последните две групи – варненците LieVeil и пловдивчаните Downer kill. И двете групи се раздадоха на максимум, но определно Downer kill успяха да спечелят повече сърцата на публиката, защото в крайното класиране станаха 2-ри. И така след като изпълненията свършиха дойде време за публиката да гласува и настана обърквация. Гласуването беше просто – пускаш листче в „урната" на своя избраник, но проблем се оказа, че доста хора бяха забравили името на своя избраник. Чуваха се въпроси като „Кои бяха гърците?", „Кои бяха вторите румънци?", може би само българските беше ясно кой, кой е. Но в крайна сметка не вярвам това да е повлияло особено на крайния вот.
Малко след края на Battle of the Bands, Звезди обяви и тазгодишните победители –An Theos с подгласник Downer kill, което още веднъж показа, че за музиката граници няма. След това по програма трябваше да има трибют на Dream Theater – подходящо предвид, че новия барабанист на Twisted Sister е Mike Portnoy, но на сцената се качиха директно трибют бандата на Metallica – Hammerhead. Според мен Металика е една от най-обичаните банди в България, затова за избора на такъв трибют е напълно нормално, но момчета бяха избрали да свирят малко по - непопулярни парчета. В това няма нищо лошо, когато правиш трибют и свириш пред истински дай хард фенове (каквито обикновено ходят по трибют концерти), но при положение, че имаш толкова разнообразна публика, аз бих избрал сетът да е с по-класически неща. Може би това заедно с факта, че започна лек дъжд и късния час, накара голяма част от хората да си тръгнат.

2-ри ден
Втория ден на Kavarna Rock Fest 2015 бе открит от Downer Kill. Пловдичаните се представиха добре и свириха с много хъс. Дори и да е имало нотка на притеснение, определено не си пролича.

След тях на сцената се качиха Delain, които вече имат много стабилна фенска маса у нас. Макар, че откровено не съм фен на групите с женски вокали, не мога да си кривя душата и да не кажа, че ме впечатлиха. Гласът на Charlotte ме впечатли определено, особено на „The Tragedy of the Commons", където заедно с Оttо изпя тежките вокали на Alissa White Gluz. Холандците откриха с „Mother Machine" и наблегнаха предимно на „The Human Contradiction". Чухме няколко песни от него - „Stardust", „The Tragedy of the Commons", „Army of Dolls". Не липсваха и похвали за аудитоията от страна на Charlotte, няколко благодарности на български и за финал тя развя и трибагреника ни от сцената, което още повече взриви публиката. Последните песни, които Delain изпълниха , преди да отстъпят мястото на Kamelot бяха „ Not Enough" и „We Are the Others". Холандците си взеха довиждане и освободиха мястото за следващата група.

Да си призная с голям трепет очаквах Kamelot, защото издадоха изключително силен албум и нямах търпение да чуя нещо от него. А противно на всички останали, май само аз вътрешно очаквах Alissa White Gluz да се появи като изненада. На предното им гостуване изненада беше Simone Simons, която се включи в изпълнението на „The Haunting (Somewhere in time)", а и те пуснаха няколко поста в социалната мрежа, които подсказваха евентуалното й присъствие. Но да се върнем към изпълнението им.

Kamelot излязоха малко след 19:00, точно както и очаквах бялата пелерина и синята грива на Alissa лъснаха на сцената. Групата откри с „Rule The World" и „Ghost Opera", преди да ни поздравят на български и да преминат към песен от „Haven", а именно „Veil of Elysium".
За жалост, обаче, звукът отпред не беше въобще добър и малко трудно се разпознаваха песните.

Като цяло Kamelot наблегнаха предимно на по-старите си песни. От „Haven"чухме още „Revolution" и „Insomnia", а от „Silverthorn" - „Torn" и „Sacrimony (Angel of Afterlife)". С ръка на сърцето си мога да кажа, че Kamelot не само направиха едно от най-силните участия на това издание на Каварна Рок Фест, а и масово хората бяха там и за тях. По-какво си пролича ли, ами всички присъстващи пееха, а и самата група беше толкова впечатлена, че си личеше във всяко тяхно движение.

След близо час и десетина минути, Kamelot приключиха изпълнението си със „Sacrimony (Angel of Afterlife)" и „March of Mephisto".

Подготовката за следващата група течеше с тресква подготовка, а всички присъстващи очакваха да видят най-накрая Michael Kiske. Няма как да се отрече, че това си беше огромно събитие, както за всеки един по-възрастен рок фен, така и за по-младите фенове. Още повече, знаете че в UNISONIC е и Kai Hansen. Този път си смених местоположението на трибуните и това се оказа доста лош ход. Звукът беше много зле, вокалите на Kiske почти не се чуваха, а на всичкото отгоре май беше и забравил да си включи микрофона на „Fоr the Kingdom". Определено гласът на Kiske не е това, което някога е бил, но не можем и да очакваме, че може да достигне същите висоти.

UNISONIC изпълниха песни от „Unisonic" и „Light of Dawn", както и две Helloween-ски класики „March of Time" и „I Wаnt Out". Разбира се, можете да се досетите каква атмосфера настана в този момент и как хората буквално полудяха, и изпаднаха в екстаз. Последната песен за вечерта беше и едноименната „Unisonic".

Чух след тяхното представяне много противоречиви мнения, едни бяха доволни, други не особено. Истината, е че всеки сам за себе си е прав, защото всеки е имал различни очаквания към Michael. Но за мен се представи отлично и малко или много ме радва фактът, че видях оригиналния вокал на Helloween!

След Unisonic на сцената се качиха Within Tempation и Шарън, която лесно може да омагьоса човек със своята визия и глас. И този път магията щеше да е пълна, защото за разлика от последното им гостуване на Sofia Rocks 2012, то тук ни очакваше пълен сетлист. Началото на концерта беше дадено от краткото видео към последния им албум – Hydra, веднага след което започна Paradise (What about us?), където за малко макар и на запис чухме и видяхме на краните Таря Турунен.

И още с първата песен дойде една много приятната и дълго чакана изненада, най-накрая звукът беше подобрен значително, дори бих казал че беше добър (освен ако не си музикант). Групата определено зарадва всички 8000-9000 хиляди фена на стадиона, защото не спираше да изпълнява едни от най-хитовите си парчета (Stand My Ground, Ice Queen, In the Middle of the Night, What Have You Done), но и не забрави да обърне внимание на последния албум, от който бяха влючени 3 парчета – освен Paradise, чухме Dangerous, а за биса беше запазено Covered By Roses. А бисът започна с прекрасно акустично изпълнение на Sinead и завърши с лиричното Mother Earth.

3-ти ден

Последният ден от Каварна рок фест имаха честта да открият румънците An Theos – таз годишните победители от Jаgermеister Battle of the Bands. Първото нещо, което направи впечатление обаче беше свързано с публиката, за разлика от втория ден, когато стадионът много бързо се напълни с поне 300-400 човека, то на третия, дори след края на изпълнението на румънците пак беше някак си рехаво. Не знам каква ще да е била причината, но определено не беше в An Theos, защото те определено доказаха защо победиха. Въпреки жегата успяха да накарат хората да куфееят, викат и да се кефят на увлекателния им фолк метъл.

И така след приятния фолк метъл на румънците, дойде време за дуум величията от Швеция. Да си призная никога не съм бил фен на този стил, може би и това е една от причините да не съм слушал и Candlemass. Е явно съм грешал тотално за тях, защото с невероятния си мелодичен стил успяха да ме грабнат, нещо което не се е случвало с друга банда с подобен стил. И въпреки, че имаше доста хора, които стояха и лежаха на терена, все пак ги гледаха, защото не винаги музиката трябва да е такава, че да избухнеш и да правиш мош питове и уол ъф дед. Може и Candlemass да се различаваха от останалите банди, но мисля, че надали някой е останал разочарован, от факта че ги е чул.

Candlemass слезоха от сцената, за да я преотсъпят на не малко по-големи величия – британците UFO. Може би като фен на Maiden и британската музикална сцена, имам по-специално отношение към тази група. Слушал съм ги много, а преди няколко години на фестивала Aero Rock Stars (2011) имах възможността да видя и чуя X-UFO, група съставена от бивши членове на UFO и Michael Schenker Group. Още си спомням как се раздадоха, тогава и имам хубави спомени от тогава. Това обаче не може да се каже за концерта на UFO, не знам какво липсваше този път, но нещо определено не беше както трябва, просто не успях да почуствам същата тръпка. А хитове не липсваха – Lights out, Only You Can Rock Me, Rock Bottom, както и прочуственото Love to Love, но за съжаление сетлистът им мина без закачливото Doctor, Doctor. Освен тях чухме още и две парчета от последния им албум – Run Boy Run и Messiah Love, които също не се откроиха като нещо ново. Колкото и да не се иска на феновете, има групи, които трябва да се пенсионират, както по отношение на правене на концерти, така и на албуми. Според мен за UFO е дошло това време, повече от 40 години, те са дали много на рок и метъл сцената и е време да се отдадат на заслужена почивка.

Този ден нещата се движеха малко по-бързо от планираното, което означаваше, че сетът на Hammerfall ще започне по светло. Началото беше дадено с Hector's Hymn – откриващото парче от новия им албум (r)Evolution. Сетът продължи с класиката Any Means Necessary, за да дойде време да се развеят коси и да заегрем на фона на B.Y.H., защото тепърва предстояха Blood Bound, както и Let the Hammerfall, където под призива на Йоаким феновете били на предишни концерти да научи всички, които за първи път са на концерт на Hammerfall и не си знаят урока, че края на фразата е Let the hammer... FALL (силно и гръмогласно). След по-старите неща, дойде време отново за нещо от новия им албум – Live Life Loud, което беше последвано от медли от няколко песни, в което намериха място класики като The Dragon Lies Bleeding and Riders of the Storm.

Преди да слязат, макар и за кратка почивка имахме щастието да чуем още Threshold, The Last Standing Man и Hammerfall. А за бис ни бяха подговили Bushido, която може би ще се превърне в една от задължителните класики. За последното парче – Hearts on Fire, имахме щастието на сцената да се качи и Jeff Scott Soto. Два големи гласа на сцената и публика припяваща всяка дума, така завърши изпълнението на Hammerfall, защото нямаше време, на сцената трябваше да се качат Twisted Sister.

В паузата, преди Twisted Sister, се изтегли и голямата награда на Еврофутбол - мотоциклет "Harley-Davidson". Е, отново не го спечели фен от стадиона, но така или иначе ако не сте играли надали това ви вълнува. Друго беше голямата новина, датите за Каварна рок фест 2016 – а това са именно 1, 2 и 3 юли, като Звезди включи и 30-ти юни, защото при това положение е почти сигурно, че ще се отиде на Камен бряг, за да се посрещне утрото, а от късния следобед, най-вероятно ще ни чака следващото издание на Jаgermеister Battle of the Bands. Но какво точно ни предстои тепърва ще разберем. Билетите са пуснати в продажба, знаете какво да правите, така че действайте.

След като бяха хедлайнери на първото издание на Каварна рок фест (Калиакра рок фест, през далечната 2006), може би те бяха и логичния хедлайнер за 10-то юбилейно издание (и за който всъщност си говорихме още миналата година с приятели, че вероятно ще присъства в таз годишното издание). Дали Twisted Sister са се променили от тогава, не мога да ви кажа, защото не съм бил. Дали са се променили от последното им гостуване в България, през 2008, в Ловеч – Hell Fucking No! Бандата притежава същата изумителна енергия, както и преди 7 години, а пък Ди Снайдер като гледам какво прави по сцената имам чувството, че не остарява. За съжаление обаче, А. J. Pero техния барабанист, малко преди турнето почина, което постави под въпрос дали изобщо ще може да ги видим. Но за щастие към бандата се присъедини Марк Портной (който е бил избран, както Ди Снайдер каза, от самия А.J.), за едно последно турне озаглавено "The Sounds of Thunder" в памет на A.J. Pero, с което да си кажат сбогом с публиката, а със събраните средства да помогнат и на семейството на А. J.

Концертът почна повече от ударно с What You Don't Know (Sure Can Hurt You) и продължи с класики като The Kids Are Back, Stay Hungry, The Beast, Shoot 'Em Down, за да дойде момента за You Can't Stop Rock 'n' Roll. Като прощално турне Ди Снайдер си позволяваше да говори за доста неща между песните. Дали за това, че не са извратени (Twisted), не са някаква си сестра (Sister), а именно Twisted Fuckin' Sister. А думата Fuckin' тази вечер щяхме да я чуваме доста. Заговори и за ежегодно пенсиониращи се Scorpions, и за това че те нямат да бъдат като тях, другата година ще направят няколко дати и после...край, завинаги. Приветства ни в църквата на Rock'n'Roll-a преди парчето I Believe in Rock 'n' Roll, окуражаваше публиката да даде всичко от себе си на You Can't Stop Rock 'n' Roll, като каза, че не може публиката в Каварна, града, който си има паметник на Дио, да може само толкова малко. Каза и какво ли още не. Но може би най-силния момент беше тогава, когато заговори за A.J. Pero. В началото насериозно, а после и с малко черен хумор, но както каза Ди Снайдер, поглеждайки към небето (знам, че обичаш тези неща) и даде началото на The Price. Помоли всички хора да си пуснат телефоните, да извадят нещо, с което мога да осветят стадиона и да му помогнат да изпее песента, която с всяка измината година (особено таз годишната) му е по и по-трудно да изпее. И в този момент на терена изникнаха хиляди светлини и хиляди гърла заприпяваха текста. Така след това лирично отклонение дойде време за Burn in Hell, където за малко прозвуча, макар на запис барабанено соло на A.J. и а беше прожектирано на видеостената. Така неусетно почти стигнахме до последната песен I Wanna Rock. Не чакахме много време и за биса, той дойде с Come Out And Play и завърши с S.M.F. И така Twisted „Fucking" Sister ни казаха, чао. Дали наистина е окончателно, само времето ще покаже, защото много групи са го казвали, а в момента продължаваме да им ходим на концерти.

Истината е обаче, че Twisted Sister имат енергия за още много и как хора успяли да изпеят I Wanna Rock, ще се пенсионират просто не знам.
Така завърши поредното незабравимо преживяване наречено Каварна рок фест 2015. Ще се видим на същото място най-късно след година, само името е променено – Ka „Fucking" Varna. Точно така, Ди Снайдер прекръсти града, в доста по-благозвучното Ка Факин Варна, не мислите ли?

Автори: Гергана Попова, Димитър Тодоров
Снимки: Никола Петрас

 

Вижте още:

Концертна галерия KAVARNA ROCK 2015