Репортаж от концерта на RAGE и EMERALD SUN

Студеният 29-и ноември е денят на едно от най-интересните събития на годината и противно на температурите, подлезът на "Mixtape 5" се пълни с хора в очакване на поредния метъл празник. Поводът днес е концертът на немската легенда Rage - една от многото групи, доказали обичта си към България, които се връщат тук при всяка възможност, тази година дори за втори път. Но за краткия период от предишната ни среща с тях стават кардинални промени и за жалост на феновете виртуозният китарист Viktor Smolski и барабанистът André Hilgers напускат групата. Peavy Wagner обаче не се отказва и скрепява състава с новите попълнения Marcos Rodriguez и Vassilios Maniatopoulos, а 20-ата годишнина на класиката "Back In Mind" става повод да ги видим отново на родна земя след по-малко от година.

Този път, за разлика от обичайната перфектна организация на събитията на "BGTSC" се налага да чакаме с час и половина повече от необходимото, а наоколо има изненадващо малък брой посетители. Предстои и втора изненада – оказва се, че концертът всъщност е преместен в малката зала на "Mixtape 5", което е довело до закъснението. Това може би от една страна е за добро и предвещава още по-задушевна и бутикова атмосфера. Влизаме вътре, където малко по-късно ни приветства подгряващата банда Emerald Sun. Тогава нещата отново леко се объркват, когато озвучителят мистериозно изчезва и гърците трябва го чакат на тъмната сцена, докато известно време слушаме само музиката на клуба. За щастие след две песни вече всичко е под контрол и Emerald Sun започват сета си. Момчетата свирят енергично, видимо щастливи от топлия български прием и изпълняват около 45 минути олдскуул хеви/пауър парчета, включително и няколко от новата си творба "Metal Dome". Към средата на изпълнението им обаче положението отново става 50 на 50, когато на първия ред човек пред сцената (буквално!) заспива, а до него друг си хапва сандвич, но за сметка на тях от по-задните редове се чуват и фенове, които пеят заедно с групата по-известните песни като "You Won't Break Me Down". Развълнувани братята гърци сърдечно се поздравяват с тълпата, а ние, успешно загрели, очакваме с нетърпение и великаните Rage.

Не след дълго внушителният Peavy и компания вече са пред нас и започват ударно с отварящата едноименна "Back In Mind". Публиката полудява моментално, а голямото шоу тепърва започва. Чуваме в последователност хитовете "The Crawling Chaos" и "Alive But Dead". Става ясно, че малкото присъстващи са достатъчни, за да компенсират броя си и пеят в един глас припева на "Sent By The Devil". Въпреки че е видимо болен и от групата твърдят, че цял ден е имал проблеми с гласа, Peavy пее като на запис и се раздава с цялата си енергия и харизма. "Shadow Out Of Time" продължава реда на парчетата от юбилейния албум като трибют към великия писател Лъвкрафт и още повече нажежава атмосферата. Следва една от най-дългите им песни – "In A Nameless Time", която всички пеят заедно с бандата и десетте минути минават неусетно. След още три мелачки от "Back In Mind" идва време за лек отдих с акустичната "All This Time", която ритъм китаристът Markus Berger изпълнява на кухарка. С нея приключва честването на албума и се прехвърляме към "XIII" с "Over And Over". Няма как да не чуем и вечната класика "Back In Time" от Ghost, отново посрещната подобаващо. "End of All Days" и "No Regrets" стават поредното доказателство, че никой в залата не е там случайно. Самите Rage са приятно изненадани от обичта на феновете по време на тематичната "Love And Fear Unite". Разбира се, както винаги най-обичаните песни са оставени за накрая и идва ред на "Down" от албума "Unity". След нея бисът и безспорният хит "Soundchaser" взривяват публиката, а фурорът по време на "Higher Than The Sky" трудно може да се опише – просто трябва да се види. Забавата продължава с леки закачки с "Sweet Home Alabama" и "Holy Diver", изпята впечатляващо добре от Marcos Rodriguez. Vassilios Maniatopoulos също се включва и изпълнява кратка гръцка песен. С това шоуто приключва и е време да се разделим с усмихнатите немци, надявайки се ги видим отново съвсем скоро. А след толкова емоции имаме сили да кажем само едно - "Higher than the sky, we're... Higher than the sky!"