Репортаж от концерта на AMORPHIS, TEXTURES и POEM

За радост на огромните фенски маси на Amorphis в България, през последните няколко години се превърна в нещо като традиция финландците да ни посещават при всяко свое турне. Няма и една година от участието им в Бургас и те отново са в София, но този път поводът е по-специален – 10-ият рожден ден на радио “Тангра Мега Рок”. Мястото е “Mixtape 5”, а личният повод за радост на групата е европейското турне по случай миналогодишния им запис. Ето че и на нас ни предстои да бъдем потопени в приказката на обявения от десетки медии по цял свят за албум на годината “Under The Red Cloud”.

Както винаги е пределно ясно, че Amorphis имат способността спокойно да напълнят цяла зала - дори две и изчерпването на билетите дни преди концерта обяснява защо едва-едва се дореждаме да влезем през претъпкания вход на клуба. Първо е време да загреем, въпреки че видимо никой няма особена нужда и присъстващите отсега нямат търпение да започне същинската част. Но – за добро или за лошо - има още какво да се види.

amorphis2016 01

Първи на сцената са гръцките алтърнатив/прогресив метъли Poem. Деликатно казано, ако за всеки влак си има пътници, то влакът на Poem ще е доста празен. Момчетата свирят нахъсано и енергично и инструментално погледнато музиката им е що-годе сносна, но прекалено приспиващо разтеглена във времето. От една страна фронтменът им показва добре отработени вокали, но от друга всичко е някак... да го кажем, твърде изнежено. След близо час безуспешни опити да ни се харесат, братята гърци отстъпват мястото си на по-опитните и утвърдени музиканти от Textures, които имат и свои запалени фенове в тълпата. Отново не особено адекватен избор на съпорт, но в пъти по-приятен и интересен. Холандците ни зареждат с доза метълкор, примесен с прогресив и технични елементи и значително разпалват страстите в публиката. Общо осемте песни, повечето от които част от новия “Phenotype”, доказват, че си заслужава да чуете Textures на живо. Но не и Poem – гореща препоръка от загрижения Ви репортер.

amorphis2016 02

Малко след уречения час и кратка пауза, на сцената се появяват самите финландски викинги, в пълния си бляскав състав. Всичко започва със заглавната “Under The Red Cloud”, “Sacrifice” и “Bad Blood” от последния албум, които и на живо звучат като пълнокръвен Amorphis и са солидна стъпка назад към истинската им мощ, като че ли позагубена с “The Beginning of Times” и “Circle”. Следва всеобщият фаворит “Sky Is Mine”, която чуваме всеки път на живо, от излизането на “Skyforger” насам. Зазвучава “The Wanderer” от “Circle”, след която ни посреща приятна изненада и пътешествие обратно към деветдесетте с “Of Rich And Poor” и “Drowned Maid”. Новите песни се приемат толкова радушно, колкото и старите, което си личи и с другите две по-актуални песни – риф мелачките “Dark Path” и “The Four Wise Ones”. Вълнението в препълнената зала се покачва стремително нагоре преди най-обичаните класики. Атмосферата е наелектризирана от неотлъчната скандинавска мистика и искрено споделенатата обич между група и публика. Всички запяват “Silent Waters” и “My Kantele” в един глас – поредният магически момент. А вече превърналата се в хит “Hopeless Days” ни подготвя за най-големия фурор. Кой не знае “House of Sleep”, кой не е чувал за нея? Явно че няма такива. Краят на редовния сетлист идва неусетно и ни предоставя няколко кратки минути, в които да си поемем дъх. Но тишината бързо е разкъсана под звуците на “Death of a King” – може би една от най-добрите композиции на Amorphis изобщо. Второто и последно завръщане към “Skyforger” е в лицето на “Silver Bride” и на финала се връщаме чак към първия албум на Tomi с групата - прословутата “The Smoke” от “Eclipse”.

amorphis2016 04

Няма значение колко пъти са идвали и колко пъти още ще идват - Amorphis винаги ще са добре дошли и подобаващо посрещнати от родната публика. Това беше доказано за пореден път след шестия им концерт у нас - напълно разпродадено шоу, споделена емоция и десетки усмихнати лица. Остава ни само да пожелаем още много рождени дни на “Тангра Мега Рок” и да помечтаем за още бъдещи срещи с любимците ни Amorphis.

amorphis2016 03