Репортаж от концерта на ENSIFERUM, FLESHGOD APOCALYPSE, HEIDRA

В рамките на няколко дни българската публика има щастието да се срещне с две от най-знаменитите фолк метъл банди от Финландия – първо Finntroll, като част от програмата на Sofia Metal Fest и само три дни по-късно събратята им от Ensiferum, по покана на "Art BG". За второто си участие тук, величественият Petri Lindroos води със себе си италианците Fleshgod Apocalypse и датчаните Heidra. А метъл касапницата, която предстои е отвъд най-смелите мечти дори на заклетите фенове.

Около час-два преди концерта, викингските племена се събират пред клуба - повечето с нарисувани лица, дълги бради и коси, някои дори с каски, рога и ризници. Всички са в пълна бойна готовност и веднага се нареждат пред сцената, но малко преди да видим Heidra, голямата зала на “Mixtape 5” все още е почти празна. Малко след обявения час датчаните едва се наместват измежду натрупаните инструменти, включително един роял и два сета барабани, но всичко друго върви по план. Момчетата свирят приличен скандинавски фолк метъл с пауър елементи и изпълняват целия си първи и единствен засега студиен албум “Awaiting Dawn”. Чуваме още и “Sworn to Vengeance” от EP-то от 2012-а. Heidra явно се харесват на публиката, защото още в началото се заформя пого, а първите редици куфеят с пълна сила. Единственото неприятно в случая е постоянният проблем със звука на клавира, но към края на сета нещата се нормализират и датчаните завършват подобаващо първото си гостуване в България.

Ред е на Fleshgod Apocalypse, които се появяват с вид на прясно притоплени трупове на ренесансови вампири с тематични облекла. Изненадват ни с присъствието на оперна певица, облечена в същия стил и с бална маска. Личи си, че ни очаква не просто концерт, а цял спектакъл. Италианците започват с “Marche Royalе” от тазгодишния си албум “King” и веднага става ясно, че озвучаването няма да е от най-добрите, но това не е особен проблем за публиката, която вече откача в мошпита. Всъщност “откача” е доста меко казано, предвид ожесточената блъсканица в тълпата, където този път няма милост дори за представителките от женски пол – навсякъде летят юмруци, крака, ръце, чаши и бутилки – абсолютна лудница. Това определено не е най-тежката метъл група, идвала на българска земя, но фурорът който предизвиква не се вижда често. Сетлистът набляга върху новия албум, представен от четири песни, а останалите шест са поравно разпределени между предишните им два записа “Labyrinth” и “Agony”. Не чуваме нищо от дебюта “Oracles”, но всичко останало очевидно компенсира. И въпреки че техничният им симфоничен дет метъл е по-далеч от тематиката на Ensiferum, Fleshgod Apocalypse получават топъл прием и успешно ни подгряват за същината на вечерта.

Не се налага да чакаме дълго и след кратката почивка, сцената е поизчистена от инструментите и е време за първото хедлайнерско шоу на Ensiferum у нас. Прословутият Petri повежда напред своите фински викинги и новата им акордеонистка Netta Skogg. Скоро след това тишината е разкъсана от “Axe Of Judgement” и “Hеаthen Horde” от актуалния им албум “One Man Army”. За щастие на присъстващите, списъкът с песни обхваща цялото творчество и включва както много от обичаните класики (дори тези с предишния им фронтмен), така и по-новите парчета. Озвучаването е значително по-добро, но отново е доста далеч от перфектното. Следва да се върнем чак до едноименния им първи албум с “Guardians of Fate” и “Treacherous Gods” и после “One More Magic Potion” от “Victory Songs”. Излишно е да казваме, че публиката е в пълен екстаз – по команда на Petri се образува още по-голям мошпит в средата на залата, а навсякъде другаде е пълно с хора, като на разпродаден концерт. По време на “Warrior Without A War” и “From Afar” еуфорията вече е пълна. Сетлистът е преполовен, но най-доброто все още предстои. С “Wanderer” и “Two Of Spades” се усеща колко е силна обичта между групата и феновете колко взаимно е щастието им.

“My Ancestors' Blood” и “Twilight Tavern” отново взривяват тълпата и довеждат до кулминацията на редовния сетлист с “Lai Lаi Hei”. Всички наоколо пеят в един глас, дори и на фински. В този момент групата, вместо “да обиколи цялата шибана зала, да отиде да се мотае в бекстейджа и после да се върне“, директно и ударно забива биса от три песни – “Tale Of Revenge”, “In My Sword I Trust” и “Iron”. За пореден път се убеждаваме, че фолк метълът е музика, която трябва да се сподели на живо, а Ensiferum са група, способна да предаде емоцията му по най-добрия и искрен начин. Разделяме се със сърдечен поздрав – приятно уморени и предоволни. А сега е време да си налеем по една чаша викингски ейл. Lai lai hei!