Ето, че дойде началото на лятото, което през последните 11 години за рок и метъл феновете означава само едно – стягаш багажа и тръгваш в посока Каварна. Поредното издание на едно от най-успешните събития за тежка музика у нас премина през много казуси, но въпреки всичко успя да се съхрани и да продължи една дългогодишна традиция.

И така на 2 юли, пред стадиона в Каварна започнаха да се събират групички от фенове. Най-нетърпеливите от тях заеха местата си пред входа още преди 15 часа. Когато отвориха вратите, след приключването на саундчека, всички се втурнаха към заветната цел – първият ред, за да видят любимците си от възможно най-близко разстояние.
Като по часовник, около 17 часа, както беше обявено, на сцената се качи и първата банда за тазгодишния фест. Това бяха фолк метълите E-an-na от град Сибиу, Румъния. Младежите впечатлиха с изключителния си хъс и желание да накарат публиката да се забавлява на музиката им. Песните бяха изцяло на румънски език, а енергията на вокала беше неизчерпаема. Освен, че пееше и надъхваше събралите се хора, той свиреше на кавал и гайда. Традиционната румънска риза, с която беше облечен, определено допринасяше за колорита и цялостния облик на групата. Половинчасовият им сет мина неусетно и те слязоха от сцената, с благодарности към почитателите дошли да ги чуят.

Последва кратка пауза, през която сцената се подготвяше за следващата банда. Това бяха добре познатите и обичани от българската публика от години – Odd Crew. Те зарадваха феновете основно с песни от актуалния си албум "Mark These Words", излязъл през октомври миналата година. Началото беше поставено от едноименната му песен, последвана от Lay Оn Me и Dead Man's Eyes. Дойде време и за едно от най-известните и обичани парчета на бандата – A Bottle of Friends. Публиката пееше с пълно гърло, а скандиранията “Odd-fuckin’-Crew” огласяха целия стадион и не оставиха никакво съмнение, че аудиторията обожава бандата. Музикантите се върнаха отново към новото си творение с песните My Enеmy, Shapes In Grey, Bury The Sorrow, Forgotten, за да завършат изпълнението си с I Ain't Losing Myself. Odd Crew се оттеглиха от сцената, под бурните овации на публиката и виковете „Още, още”, но групата трябваше да направи път на следващите изпълнители.

Точно в 18:50, Varg се качиха на сцената. Това беше първото гостуване на германците у нас. Музикантите, верни на посланието на музиката си, бяха нашарени с доста големи количества боя в бяло, черно и червено. Сетлистът им започна с песента Das Ende aller Luegеn. Фронтменът обясни, че името на бандата означава „вълк” (в превод от шведски/норвежки) и продължи, че тяхната идея е да създават музика от приятели за приятели, да пътуват и да пият бира. Енергията им зарази публиката. Тя беше толкова силна, че от тежките удари на барабаниста Fenrier в средата на изпълнението им, се наложи кратко прекъсване на сета поради технически проблем. Вокалът обаче се справи със ситуацията, като не остави публиката да скучае. Той започна да раздава бири на феновете, като условието беше да прескочат оградите и да отидат да си ги вземат лично от него. След отстраняване на проблема, „вълците” продължиха с Einherjer, а сетлистът им завърши с Rotkäppchen (в превод Червената шапчица). Преди феста доста хора изразиха съмнението си, че мястото на немците Varg е там, поради различния им стил, но след зареждащото им изпълнение, смятам, че доволните бяха повече от недоволните.

Без излишно губене на време, след кратка пауза, малко след 20 часа, на сцената се качиха добре познатите на публиката Therion. Шведската симфоник метъл група беше посрещната с бурни овации от феновете, които пееха заедно с тях откриващата песен The Rise of Sоdom and Gomоrrah. През цялото им изпълнение се открояваше невероятния синхрон между тримата вокалисти, в лицето на Thomas Vikstrom, Chiara Malvestiti и Linnea Vikstrom. Двете жени на сцената впечатляваха с мощта на гласовете си, а Linnea показа, че владее и тежките вокали. Нямаше как да остане незабелязана, развявайки ярко розовата си грива, докато не спираше да скача и да се раздава, заразявайки публиката с неизчерпаемата си енергия. Бандата заложи на по-старите си албуми, като песни от последните два (2010 и 2012 г.) не намериха място в сетлиста. Скандиранията и подкрепата на аудиторията нямаха край. Кулминацията настъпи малко преди края на изпълнението, когато предводителят на шведите – китаристът Christofer Johnsson разказа история за произхода на името си. Оказа се, че е кръстен на човек, живеещ по българското Черноморие, който родителите му срещнали по време на своя почивка тук преди да се роди. Публиката прие това с бурни аплодисменти и в ръцете на музиканта се озова българския флаг, който той гордо развя, а неговия пример последваха и двете вокалистки, които държаха знамето опънато по време на изпълнението си, след което грижливо го поставиха на видно място пред барабаните. Групата се оттегли с емблематичната си класика To Mega Therion, оставяйки многобройните фенове без дъх и глас. Те обаче нямаха много време, защото трябваше да се подготвят да посрещнат гвоздея на вечерта.

С настъпването на мрака, малко преди 22 часа, както беше обявено, на сцената се качи и хедлайнерът на първия ден на Каварна рок фест 2016. Това бяха германците Axel Rudi Pell. Завръщането на бандата в града след 11 години беше приветствани с повече от бурни реакции и скандирания на цялата публика. Магическото шоу започна с избухващата „Fire”, след която последва познатата и обичана “Fool, fool”, която накара присъстващите освен да пеят с цяло гърло и да танцуват. Johnny поздрави присъстващите на български с призива „Добър вечер, как сте?”, което публиката прие с радостни възгласи. Сетлистът беше добре подбран и имаше за всеки по нещо – както песни от последния албум на бандата – Game of Sins (излязъл през януари тази година), така и класики, доказали се във времето не само в творчеството на групата, а и в музиката като цяло. Звездите вече блестяха ярко над ясното каварненско небе, когато дойде време за една от най-обичаните песни, а именно Oceans of Time. Johnny запя, а кристалният му глас, изпълнен с несравнима емоция, сякаш „режеше” въздуха. Като прибавим и разпознаваемите мистични звуци на китарата на Axel, хармонията става пълна, а отвеждането в друг свят – гарантирано. Публиката запя с него и си пролича щастието от тази среща, чакана толкова време. Шоуто продължи с пълна сила с Burning Chains и Game of Sins, които бяха подкрепени и с клавирно и дръм соло. Вокалистът изказа огромната си благодарност към всички, които са дошли на концерта. Прочувствената му реч, докосна феновете, а последвалите Mystica и The line, с величието и магията си, довършиха пълното им завладяване преди групата да се оттегли от сцената. Но не за дълго. Те изказаха своето възхищение от почитателите и споделиха, че не са виждали по-шумна и отдадена публика от много време насам. Последва бис от две парчета, на които силното впечатление, което българската аудитория беше направила на музикантите пролича още по-ярко. Johnny слезе от сцената и прегърна феновете от първите редици, крещейки „Обичам ви”. По-късно благодарностите на бандата бяха поместени и в официалната им фейсбук страница, заедно със снимка от феста. След като се сбогува подобаващо с хората, групата слезе от сцената, което сложи край на първия ден.

Феновете си тръгнаха от стадиона с усмивки, за да си починат и да се подготвят за следващия ден, който обещаваше да бъде не по-малко вълнуващ и интересен с разнообразните банди, които очакваха с нетърпение срещата със своите почитатели.

Вторият ден на фестивала стартира точно в 17 часа. Първа на сцената се изяви отново румънска банда – Tiarra. Времето беше доста по-горещо и слънцето печеше безмилостно, което обяснява й факта, че повечето хора избираха сенките и не се бутаха напред. Не липсваха обаче и ентусиасти, които вече бяха завардили първите редове. След участието си в конкурса Battle of the bands преди 2 години, това беше второто гостуване на румънците у нас. Стадионът беше изпълнен с готик звучене, а трите жени и петимата мъже даваха всичко от себе си. Въпреки това, представянето на вокалистката им Anda, не беше съвсем обещаващо и моментът, в който тя напусна сцената, даде да се разбере, че едно завиване в малко по-различна посока във вокално отношение, използвайки по-тежък звук, може би би се отразила ползотворно на групата. След около 35-минутен сет, румънците се сбогуваха с българските си фенове и освободиха сцената за следващите групи.

Както беше обявено, точно в 17:50 беше време да чуем и българският представител за деня. Това бяха небезизвестните Last hope. Групата, която има 20-годишна история, както самите те разказаха на феновете, успя да ни зарази с неизчерпаемата си енергия. Започнаха първите за деня мош и съркълпитове, а около средата на сет-а им, те призоваха публиката да направи wall of death, като подчертаха, че те първи са го въвели в България. Освен песни от последния албум, бандата предложи на публиката и добре познатите им класики, като завърши с емблематичната песен Fuck Police.

Следващи на сцената пред събиращата се все по-многобройна публика, се изявиха Myrath. Тунизийците, които публиката приветства с бурни овации и скандирания, изпълниха 45-минутен сет. Част от текстовете бяха на арабски език, а ориенталските елементи се открояваха и даваха особен екзотичен привкус на изпълнението им. В него преобладаваха песни от последния албум на бандата, излязъл през февруари тази година – "Legacy". Първото парче, с което започнаха представянето си беше именно от него – Believer, последвана от Get Your Frеedom Back. При представянето на песента The Unburnt, вокалистът на бандата Zaher Zorgati попита има ли фенове на хитовата поредица Game of trons (Игра на тронове), защото парчето е посветено на героиня от нея. Към края на сетлиста си, бандата изпълни най-известното си парче – Merciless Times. Шоуто завърши с Beyond Thе Stars и бандата слезе от сцената, обещавайки да се върне у нас съвсем скоро – още преди края на тази година.

След кратка пауза и подготовка на сцената, беше време да се срещнем със Soilwork. Шведите изнесоха незабравим спектакъл за феновете си, продължил около час и 15 минути. В сетлиста бяха включени, както песни от последния албум на бандата The Ride Majestic (2015), така и добре познати класики. Една от първите реплики на вокалиста Bjorn "Speed" Strid беше, че се чуди защо им е отнело толкова време да дойдат у нас. Още с откриващата едноименна на албума песен – The Ride Majestic, групата не остави съмнение, че в следващите минути публиката буквално ще бъде отвята от мощен саунд, придружен с прекрасна вокална техника. Техническите проблеми в началото не попречиха, нито на шведската машина, нито на почитателите да се забавляват максимално. Времето отлетя като един миг, докато мрака започна бавно да се спуска над стадион „Калиакра”. Прекрасно впечатление направи представянето на барабаниста Bastian Thusgaard, който заместваше титуляра Dirk Verbeuren, в момента изявяващ се в Megadeth. Класиките Rejection Role и Follow the Hollow, завладяха публиката и нажежиха атмосферата до краен предел, преди бандата да завърши магическото си представяне с Stabbing the Drama. Музикантите се сбогуваха с публиката с широки усмивки и обещаха, че ще направят всичко възможно следващото им посещение у нас да не е след 20 години. Макар сет-а на бандата да не беше кратък, по всичко изглежда, че повечето фенове имаха нужда от още по-силна доза от музиката на шведите.

За щастие нямахме много време да „страдаме” за Soilwork, понеже стрелките на часовника все по-бързо се движеха към времето, в което на сцената на Каварна рок фест, щеше да стъпи гвоздеят на вечерта и втори хедлайнер. Минути преди 22 часа пред погледа ни в цялата си мощ, заблестяха Avantasia. Незабравимото им шоу, което остави публиката без дъх с феерия от светлини и звуци, подкрепени от множество световноизвестни изпълнители, които бяха гости на бандата, започна с песента Mystery of a Blood Red Rose от последния им албум Ghostlights, излязъл в началото на годината. Спектакалът продължи с Invoke The Machine, за която помогна Ronnie Atkins от Pretty Maids. През следващите две песни Ghоstlights и добре познатата класика Avantasia, почитателите се насладиха на незабравимия глас на Michael Kiske, който гостува миналата година в Каварна с Unisonic. Bob Catley от Magnum, направи The Great Mystery да звучи наистина мистично. Дойде време на сцената да се качи и един от най-любимите на българската публика вокалисти, а именно Jorn Lande. The Scarecrow и Promised Land огласиха нощта над Каварна и хвърлиха публиката в екстаз. По време на това изпълнение българското знаме се озова в ръцете на Tobias Sammet и той гордо го закачи на стойката на микрофона си. Следващ от гостите на Avantasia беше Еric Martin,, от Mr. Big, който вдигна градуса на настроението с хумористичното обръщение на български „Момчета-а-а”, последвано от „Момичета-а-а”. Той изпълни Dying For An Angel, а за последвалата Twisted Mind, към него се присъедини отново Ronnie Atkins. Магическото изпълнение на изключителната балада Farewell от Amanda Somerville и Michael Kiske, остави публиката без дъх. Почитателите обаче нямаха много време да се опомнят, защото музикантите нямаха никакво намерение да спират и въобще не изглеждаха уморени. Напротив, с всяка следваща песен и следващо появяване на сцената, те изглеждаха по-весели и готови за още и още подвизи. Последваха The Story Ain't Over (с Bob Catley), Reach Out For The Light (с Michael Kiske), Drаconian Love (с Herbie Langhans – най-новото попълнение на Avantasia) и Let The Storm Descend Upon You (с Ronnie Atkins и Jorn Lande). След това епично изпълнение, музикантите се оттеглиха, но не за дълго. Презаредени, те се върнаха за да изпълнят Lost In Space и медли от Sign Of The Cross и The Seven Angels. С това последно „парченце” от магическото им шоу, доволните музиканти слязоха от сцената. Сетлистът им мина като един миг, а всъщност беше продължил повече от 2 часа. В началото Tobias Sammet каза, че ще изпълнят, както стари, така и нови песни, и че ни очаква едно епично парти, мисля, че на стадиона не остана човек, който да не признае, че той не само удържа на думата си, но и надмина очакванията ни.

Мега спектакалът на Avantasia, определено беше черешката на таз годишното издание, което почитателите има с какво да запомнят. С последните им акорди, под ясното, звездно каварненско небе, с празнична заря, беше сложен край на Каварна рок фест 2016 г.

Без съмнение феновете бяха повече от доволни. За два дни те имаха възможността да се насладят на уникални изпълнения от разнообразни банди. Организаторите бяха помислили и за почитателите на футбола, които следят Европейското първенство, но не искаха да изпускат фестивала. Специално за тях имаше монтирана огромна стена, на която се излъчваха мачовете.

А сега, не ни остава нищо друго, освен да чакаме лятото на 2017, за да се срещнем отново... в Каварна разбира се, къде другаде?!

Автор: Илияна Чоевска
Снимки: Никола Петрас

 

Вижте още:

Концертна галерия Kavarna Rock Fest 2016