Репортаж от концерта на MYRATH и VELIAN

25-и ноември е денят на едно от по-необичайните събития за българското метъл общество, провеждащо се на едно от обичайните за подобни мероприятия места – Студентски град. Не, въпросният концерт не е от чалга естество, но е може би най-близката пресечна точка между нея и рок музиката като цяло. Става дума за ориенталски прогресив метъл. Да, така е - самото стилово определение само по себе си звучи достатъчно абсурдно, но всъщност е реално явление в любимата ни музика от години насам. И предвид количеството хора, трупащи се пред столичния “Joy Station”, стилът се оказва доста популярен у нас. В 19:00 часа вратите на клуба се отварят и е време скептичните прог снобари да оставят предразсъдъците си отвън и да подготвят недокоснатите си от екзотиката на Ориента сетива за предстоящото зрелище.

Към 20:00 часа под прожекторите застава една от най-нашумелите напоследък български формации – дарк метъл бандата Velian. Сетлистът им започва с “Fireflies” от едноименното EP, което излезе малко по-рано през годината. Ударното начало на вечерта е прието с бурни аплодисменти и след него идва ред на мрачните “Burning Halo” и “Darkness Within”, изпълнени както винаги със завладяващите хъс и енергия на петимата музиканти на сцената. Скоро отново имаме шанса да се убедим, че “Graveyard of Love”, позната на присъстващите от чисто новия видеоклип, звучи толкова въздействащо на живо, колкото и на запис. Същото се отнася и за втората част на тайнствения музикален разказ “Fairytale of Love and Loss” - “Maiden of Stone”, която голяма част от публиката пее заедно с групата. Новият елемент в концертния им репертоар този път е непознатото за феновете парче “Godless”, в което за изненада освен типичното тежко технично звучене и виртуозни китарни партии се отличават и някои по-танцувални вдъхновения, но в допустими количества. За жалост времето отлита неусетно и само шест песни по-късно краткото им изпълнение завършва с “Silent Assassin”. Вече сравнително добре известни на българската публика, Velian за пореден път се представят на ниво във всяко едно отношение. Въпреки космическата стилова разлика между подгряващи и хедлайнери, нашите момчета получават топъл прием и дават всичко от себе си, за да ни подготвят за бъдещия културно-музикален шок на тунизийците Myrath.

След паузата като по часовник в 21:00 часа се появяват и гостите от далечна Африка. Петимата от Myrath излизат един по един, начело с фронтмена Zaher Zorgati под звуците на интрото “Jasmin” от последния им албум. Още след първите парчета “Believer”, “Get Your Freedom Back” и “Storm of Lies” също от “Legacy”, настроенията в залата се простират от едната крайност до другата – виждат се колкото щастливи и развълнувани лица, толкова и ужасени и объркани. Но всички погледи са приковани към магнетичните африканци, които се разгорещяват още повече на фона на “Wide Shut”. Тогава нещата достигат точката на кипене и специално за почитателите на “Игра на тронове” Myrath изпълняват “The Unburnt”, посветена на Неизгоримата и Родената в буря, Майка на драконите и т.н., и т.н. - Денерис Таргариен.

Непосредствено след нея чуваме и “Madness” от по-ранното им творчество, където преобладават пауър метъла и кавърите на Symphony X. Но стига толкова метъл! “Forever and a Day” най-сетне отключва пълния им фолклорен потенциал, докато Zaher Zorgati показва все по-завидни чупки в кръста, а и не само. По време на “The Needle” идва един от най- запомнящите се моменти от концерта, когато групата кани при себе си малко дете от публиката, имащо честта да се докосне до тях на сцената. След сърдечния поздрав с малкия Иван и феновете, Myrath свирят две песни от “Tales of the Sands” – заглавната и “Under Siege”, последвани от прочувствената “Endure the Silence”. Очакват ни още две парчета от актуалния албум, като по време на “Duat” ставаме свидетели на най-емоционалната част от вечерта, в която вокалистът слиза при хората, ритуално седнали на земята и се разхожда сред тях, пеейки за Древен Египет. С това редовният сетлист приключва, а Myrath се оттеглят за момент в бекстейджа, но се връщат обратно за биса и още цели три песни от “Tales of the Sands”.

И така, след много екзотика и кръшни танци идва краят на съвместния концерт на Velian и Myrath - колкото интересен, толкова и противоречив, но със сигурност е едно от най-наситените с емоции събития за годината, което ще се помни още дълго. Впрочем, къде са ми драконите?