Репортаж от концерта на ROTTING CHRIST, EUFOBIA, SPIDER KICKERS

Малко групи успяват да предизвикат такова възхищение, безмълвно очарование и един вид страхопочитание. Изглеждат, свирят и въздействат като истински гръцки богове. Добре, “богове” едва ли е най-точната дума в случая, но това е първото усещане, когато Rotting Christ се появят пред очите или в слушалките ти. Думи като “тежко“, “мрачно“ и “брутално“ звучат крайно недостатъчно, когато се опиташ да ги опишеш. Затова просто трябва да се чуят и видят от първо лице. Две години след последния им концерт тук и три месеца след умопомрачителния “Rituals” отново имаме възможност да станем част от магията им.

Събитието започва с леко закъснение, но имайки предвид какво ни очаква, всяка секунда в повече си заслужава. За този концерт Rotting Christ водят и сънародниците си Spider Kickers, които излизат на сцената малко преди 21:00 часа. Залата е почти празна, но това видимо не пречи на гърците, които се раздават максимално нахъсано през цялото време. И за изненада на присъстващите вокалите, които се разнасят наоколо се оказват са дело на барабаниста, който показва завидни перкусионни умения, докато ни смазва с вокали тип Tom G. Warrior. Впрочем, цялото им звучене доста напомня за Triptykon, но в най-добрия възможен смисъл. Макар и малко по-неизвестни, си личи че Spider Kickers съвсем не са случайна банда. 30-годишната им история и петте им студийни албума се представят стегнато и професионално от половинчасовия им сет.

Втората подгряваща група са родните любимци Eufobia, които значително енергизират атмосферата. Вече има и повод за първо пого в запълнилия се клуб. Чуваме най-обичаните им парчета, сред които “Justine” и “Cruel Child”, последвани от новите “Hater” и “Liquid of Creation” от предстоящия запис. След малко по-меланхоличния и мрачен сетлист на Spider Kickers, Eufobia запълват залата с нужната доза ентусиазъм. След по-малко от час с тях, вече сме абсолютно готови за основното събитие.

Не е ясно дали са Гърция, от Тъмната страна на Силата или от сърцето на самия Пъкъл – важното е, че Rotting Christ вече са пред очите ни, в пълната си мощ. Зазвучава “Ze Nigmаr” от чисто новия “Rituals”. Величествените братя Tolis, китаристът George Emmanuel и басистът Vagelis Karzis минават като един дяволски блек метъл валяк през всичко по пътя си. Но атмосферата е колкото нажежена, безкомпромисна и смазваща, толкова приятелска и радостна, защото си личи колко е взаимна дългогодишната обич между публиката и бандата. Всички се радват еднакво да са точно тук, точно в този момент. Започва “Kata ton Demona Eautou” – едно от най-хубавите неща, случвали се в блек метъла през последните години, което се случва и на живо в София. Думите са излишни. Оставяме се изцяло в ръцете на Rotting Christ, които веднага след това ни зашеметяват с “Athanati Estе” от “Sanctus Diavolos”.

По време на “Elthe Kyrie” и “Apage Satana” от новия албум, прекъснати от “Nemecic” oт “Theogonia” отново се вижда, че новите песни са толкова обичани, колкото и олдскуул класиките. И като става дума за класики, прозвучават две последователни песни от “Thy Mighty Contract” от далечната 1993-а. След “The Forest of N'Gai” свирят и кавъра “Societas Satanas”, на който тълпата полудява в мошпита. За пореден път изпълняват “In Yumen-Xibalba”, която сякаш всеки път звучи все по-добре на живо. Времето отминава неусетно, въпреки разнообразното пътешествие из дискографията им и “Quintessence” и “Noctis Era” слагат край на редовния сетлист. Но разбира се, това не е всичко.

Минути по-късно портите на Ада се отварят отново и е време за тематичната “666”. Тя е последвана от абсолютната класика “Non Serviam”, която всички скандират в един глас. Това, за жалост, вече наистина е краят. Със сигурност не е последното им участие у нас, но определено е запомнящо се. Споделена емоция, разтърсваща енергия и завладяваща музика. Един истински демоничен ритуал.