Репортаж от концерта на COMBICHRIST и ABYSMATIC

В моменти като този, когато „журналистът” трябва да пише за една от любимите си групи, е изкючитело трудно да остане максимално безпристрастен. Но има факти, които не могат да бъдат пренебрегнати, и един от тях е колко брутални концерти правят COMBICHRIST. Те винаги (последните години) са били „черната овца” в метъл музиката. Една от групите, които без страх експериментират със стила си. Още с издаването на „Making Monsters” се създаде лека предпоставка, че групата ще атакува по тежките стилове. След „We Love You” това беше и повече от ясно. Това преминаване от предимно електро звучене, на по-тежко метъл звучене, им отвори врати към едни от най-големите европейски фестивали – Brutal Assault, Bloodstock, Hellfest, че дори и по- екстремни (за времето си), като Rockstadt Extreme Fest. Защо „черната овца”, защото когато всеки път споменеш името COMBICHRIST пред някой „непросветен” , той отговаря глупости в стил „пиу пиу-техно”. Най-интересното, е че когато такъв тип хора ги видят наживо и как преминава един техен концерт, абсолютно всеки път чувам едно и също – „Какво направиха тези, бе?” , „Тези хора са луди”, „Сцепиха мрака!”, „Беше права” и т.н.

10 години след първото си гостуване и общо 4-то от тогава, и всеки път да са с променен състав, винаги се получава взривяващо шоу. Макар това да е изключително беден епитет за техните концерти. Но да продължим към събитието.

Отварянето на вратите закъснява, самия концерт закъснява с около час, заради забавянето на групата на сръбската граница. Точно като едно време, а при тях за късмет, май всеки път се случва. Но времето е хубаво, така че всички търпеливо изчакват. Малко след 8 вратите са отворени, а минути след това българският съпорт - Abysmatic, вече са на сцената. Определено изненадата на вечерта. Мога с ръка на сърцето да кажа, че това беше един от най-добрите съпорти, които съм гледала. Момчетата са комбинация от електрозвучене, обогатено с китари и барани, украсени с хардкор и хип-хоп вокали. Бандата се представи изключително , даже на почти световно ниво, за този стил музика. Имаха присъствие, звучене, песните им на живо звучат убийствено, 6 пъти по-добре от колкото онлайн. Всички знаем, че само живото изпълнение може да даде ясната представа, колко добра е една група и да предаде енергията.

Abysmatic откриха сета си с „Event Horizon” и „Ion Torch” от първия си албум „Enter The Void”. След, което продължиха с парчета от новия си албум „Abysmatic” – „Dante”, „Neon Eyes” и „Spectre”. Прозвучаха и още няколко парчета от актуални Ep-та и сингли – „Hands in the Air”, „Warp Beast”, „Disembodies” и „Blood Sugar” за финал. Групата си взе довиждане и отстъпи сцената на хедлайнъра за вечерта.

Не след дълго сцената вече беше подготвена , оставаше само COMBICHRIST да се появат.
От колоните вече звучеше „This Shit Will Fuck You Up”. Оставаха броени секунди до началото на 4-тото гостуване на групата, и първо за най-новите членове - „дръм машините” Will Spod и Dane White. Ударно вечерта започна с „Hate Like Me” от последния албум и продължиха с „Never Surrender” и „Throat Full of Glass” от „Making Monsters”. Целият клуб вече се тресеше от урагана COMBICHRIST, не ураган, а цяла стихия, придружена от гръмотевична енергия. Това нещо, повярвайте не може да се опише, тази енергия трябва да се види и изживее. Чухме от последния албум още и „Guns at Last Dawn”. Като цяло COMBICHRIST заложихa на песни от последните си албуми – „Follow the Trail of Blood”, „Satan's Propaganda”, „Can't Control”, „ No Redemption” и „They”. Чухме и някои Combi класики – „Shut Up and Swallow”, „Blut Royale” и разбира се „What the Fuck is Wrong With You”. Нямаше особено много приказки, даже хич, но в малкото пъти в които Andy LaPleuga говореше, подканяше всички да куфеят, да тацуват, да подскачат и да се грижим един за друг, така че всички да си изкараме приятно. След „What the Fuck is Wrong With You”, групата изчезна от сцената, за да бъде повикана на бис, естествено.

С излизането си за биса, LaPleuga каза, че имат за нас още 1 – 2 песни. Публиката след продължително скандиране ги убеди да станат 3. Така бисът се състоеше от класиката „Get Your Body Beat”, рокендролната „Maggots at the Party” и „One Fire” от едноименният им албум. За цялото това време, нито един от момчетата не показа и капка умора. Andy и Eric не спираха да скачат, да сноват из сцената, все едно бяха включени към електрозахранването.

Каквото и да си говорим, COMBICHRIST за преден път доказаха на какво са способни. Независимо дали ги харесвате или не. Независимо дали съм обективна или не съм, едно е факт. Не са много групите, които могат да изнасят концерти по този начин и да превръщат един концерт в буря от емоции, разпилени коси, танцуващи тела и летящи крака в мош питовете. Това нещо само те го могат, защото това е църквата на COMBICHRIST и тук се проповядва по този начин!

combi christ church