Нека започна с това, че е време отново фенът и „журналистката“ в мен да се срещнат. Не твърдя че съм журналист, но преди всичко съм фен живеещ и дишащ за тази музика музика. Като се замисля реално много малко хора могат да се похвалят с Музикална журналистика като висше образование. Тук обаче няма да има думи за пълнеж и за „отбиване на номера“, а ще е едно изцяло фенско безпристрастно мнение (надявам се).

От където и да погледнем турнето ROTTING CHRIST – MOONSPELL е нещо, което трябваше да се случи на всяка цена рано или късно. Всеки знае през 90-те какви епични турнета са се състояли. И когато това турне се обяви, съм сигурна че много хора са ахнали от възхита какво нещо ще се случи. Не случайно концертът е SOLD OUT и то не само в България!

Но за късмет на групи, точно като през 90 и сега, нещата по границите не са се променили много особено за странно изглеждащи музиканти. Два дни преди нашата дата, MOONSPELL и ROTTING CHRIST са задържани на турската граница, а съпорт групата SILVER DUST дори не я преминават. Оттам тръгва огромното закъснение за румънския концерт, а след задържане и на Дунав мост (отново) е видно, че групите ще закъснеят и за нашата дата.

Никой, нищо не може да направи в този случай, всички седим и чакаме тарпеливо все пак да се случат нещата. Организаторът още от обяд предупреди за закъснението, самите групи го обявиха по социалните си мрежи, а имаше и разлепени съобщения на входа на клуба с новия график.
Въпреки новия график, беше ясно че времето не е достатъчно на бандите да се вмъкнат в графика.

По всичко изглеждаше, че има два варианта или концертът ще закъснее с още много, или съпорт групата SILVER DUST няма да излязат. Самите SILVER DUST се отказаха от участието си, за да успеят цялостно да спасят събитието времево и всичко да тръгне по новия график. Нещо, за което Fernando Ribeiro неколкократно им благодари от сцената.

Затова сцената се приготвяше директно за ROTTING CHRIST. В последните години гърците дръпнаха много сериозно за да излязат от удобния им до тогава ъндърграунд. Все така себе си и все така различни. Макар и много хора казват, че се повтарят, истината е съвсем друга. Те са едни от малкото групи, които в процес на развитие са стигнали до там, че не се побират в определението „black metal” или някакъв друг под жанр на метъл музиката. Те са си създали свой собствен стил. Това е нещо, което много малко групи са правили. Не може да се обвинява една heavy metal група, че свири heavy metal. Така е при тях, само че те са изградили своя ниша, искрени са в това, което правят, създават го от сърце, а не заради пари и въпреки това всеки албум носи коренно различна атмосфера от предходния.

ROTTING CHRIST откриха с „666“ и „Dub-sag-ta-ke“. След тях последва „Fire, God and Fear“ от последния им албум „The Heretics”. Тук за съжаление си пролича, че озвучаването им е ужасно. Не само, че едната колона започна да пращи, което не е за пръв път в Mixtape 5 но звукът беше прекалено усилен. Фенка съм на групата от 10 години и ги гледах за 19 път! Гледала съм ги както тук, така и в няколко страни извън България, е никога не са имали чак толкова лощо озвучаване! Не знам дали е било лош късмет или някой не си е свършил работата, но фактът е един и пращящата колона, която дори Sakis удари няколко пъти го доказва.

И въпреки лошия звук, това не успя да сломи гръцкия боен дух на братята. Чухме по новите „Kata ton Demona Eautou“, „Apage Satana“ и за съжаление втората и последна песен от „The Heretics” – “Dies Irae“, която на живо звучи доста по-тежко. Не е нужно да казвам, че българските фенове обичат ROTTING CHRIST. Много малко групи могат да създадат такава атмосфера, както братята Tolis могат. Мистично-атмосферично и в същия момент, нажежаващо бойно, разгромяващо настроение. Те не са просто поредната статична група, а от началото до края на сцената е една вихрушка от стабилен headbanging и безмилостна музикална сеч, което песни като „The Forest of N'Gai“, „Societas Satanas“ и „In Yumen-Xibalba“ показват най-добре. Това важи не само на сцената , но и за публиката. Чухме още “Grandis Spiritus Diavolos” и емблематичните „King of a Stellar War“ и разбира се „Non Serviam“.

Както казах die hard фен съм и това ми е една от най-любимите групи, няма как да отбия номера със сухи думи. Точно заради това колкото и позитивна, толкова и критична мога да бъда. Die hard феновете винаги изискват най-доброто от любимите си групи. Тук ще спомена, и че чисто музикално липсата на George Emmanuel се усещаше, а това си личи и от факта, че вече втори китарист „заема“ мястото му от февруари насам.

Макар, че това е второто гостуване на MOONSPELL за последните 5 месеца, феновете им вече ги очакваха с нетърпение. Не след дълго на сцената вече бяха излезли MOONSPELL. Това беше вторият им концерт за по-малко от 24 часа, но въпреки това и те не показаха голямата умора, която бяха събрали.
На сцената възцари готическото спокойствие присъщо за MOONSPELL. Португалците откриха концерта с „Em Nome do Medo" , „1755"и „In Tremor Dei" от последния им албум „1755“. Звукът им беше значително по-чист и по-добър. Последва лек завой с 13-тина години назад и чухме „Opium“ и „Awake“.

Както вече споменах, Fernando неколкократно благодари на SILVER DUST, че се отказаха от таз вечерното си участие, за да може концертът да бъде спасен и да се състои с първоначалното обявено закъснение. Разбира се благодари и на публиката, за проявеното търпение.

„Night Eternal“, „Breathe (Until We Are No More)“ и „Vampiria” нажежиха обстановката. Оказа се, че „Breathe (Until We Are No More)“ е толкова любима на публиката, колкото и „мунспелския химн“ „Alma Mater”! Португалците изнесоха не просто поредния концерт, а цяло готическо представление. Имаше фенери, кръстове, чумава докторска маска, пелерини - цяла театрална постановка. Това определено те кара не само да бъдеш на някакъв концерт, а да съпреживееш и да бъдеш част , цялостно самите песни.

Някъде измежду сетлиста се прокраднаха още и „Everything Invaded“, „Mephisto“ и „Evento“, за да стигнем до „Alma Mater”.
Fernando Ribeiro призова да викаме, да дадем от себе си всичко, така сякаш това е последната песен за вечерта.
След нея дойде ред на последните две песни от сетлиста на португалците – „Todos Os Santos“ и разбира се накъде без – „Full Moon Madness“, на която Miguel и Fernando си партнираха в свиренето на барабани.

MOONSPELL също толкова истински, сърцати и предани на феновете си, слязоха от сцената да се здрависат и благодарят на хората от първите редове.

Автор: Гергана Попова
Снимки: Никола Петрас

Вижте още:

Концертна галерия MOONSPELL и ROTTING CHRIST