Първата асоциация, която изниква в съзнанието на човек, когато чуе лято е...море! А какво по-чудесно от плаж и хубава музика? Звучи като сбъдната мечта. Е, така си и беше. Домакин на събитието се оказа морската ни столица – Варна. За втора поредна година там се проведе рок фест. Тази година обаче за сефте беше на самия плаж под новото име Varna Rock. Обявяването на ивента предизвика известен скептицизъм, заради някои организационни проблеми от миналата година, но както стана ясно зад сегашното издание стоеше друг организатор. Обявяването на фестивалните карти, с които ще могат да се купуват храна и напитки, определено ме впечатли, защото не ставаше въпрос за обикновени такива, както на другите събития, където трябва да изчисляваш какво ще изпиеш, за да не ти останат пари. Идеята да се създаде продукт, обединяващ различни събития, който може да се ползва навсякъде, определено беше повече от добра и се надявам да се развие успешно за в бъдеще. Но нека се върнем на фестивала. Полемиките продължиха и седмица преди събитието, когато стана ясно, че се мести на Аспаруховия плаж. Вълна от негативни коментари заля социалните мрежи. И въпреки, че наистина имаше известни проблеми с транспорта особено на връщане до града, мисля че това беше добра идея. Извън България е прието подобни мащабни събития да се правят извън града, а не в неговия център. Именно това носи фестивалния дух – близостта с природата, независимо дали става въпрос за гора или за плаж, както беше в конкретния случай.

Със самото пристигане в Аспарухово, човек можеше да разбере, че нещо голямо се случва. В зоната около сцената вече кипеше бурна подготовка и то не само за феста тази година. Още преди да е започнал, организаторите обявиха, че пускат в продажба билетите за следващата година, тоест добрата новина е, че това няма да бъде поредното събитие с еднократен характер. Та нека да се върнем към издание 2019.

Още със появата на първата група Catorga няколко минути след 18 часа, стана ясно, че ще станем свидетели на нещо страхотно. Бандата от София с характерен тежък саунд и женски вокали, подхвана публиката, която към този момент още не беше толкова много. Под ярките лъчи на слънцето бандата представи парчета от албума си „Докога”, излязъл по-рано тази година. Сетът им продължи малко повече от 30 минути и си пролича, че групата има амбиции за бъдещо развитие. Catorga изпълниха „Болка“,“ Живот в калта“, “Вериги“. Забавиха малко темпото с „Белези“. Продължиха с „Дяволът в мен“, „Докога“, „Изгубен“ и „Сянка“.

След съвсем кратка пауза на сцената се появиха и единствените варненци за това издание. Drive Your Life направиха страхотно шоу и накараха вече събиращото се множество да куфее на авторските им парчета. Добре познатите ни от различни групи като Symbolic и Powerslave (трибют на Мейдън), заформиха и първите мошпитове. Определено се чувстваха в свои води и нямаше как да е иначе, което се предаде и на публиката. Чухме премиера на новата им песен „Devil’s pass”, както и парчета от предните им 2 албума – The wizard of death и Sound attack. Сетът им, около 45 минути, мина наистина неусетно. Сбогуваха се с публиката под лъчите на прекрасния залез.

Беше време сцената да посрещне и най-тежката банда за изданието, а именно немската траш машина Destruction. Още с първите ноти на Curse The Gods, стана ясно, че касапницата тази вечер ще бъде повече от мощна. Те стъпиха на българска земя седмица след като издадоха новия си албум Born to Perish. Естествено чухме няколко песни от него – „Born to Perish“, „Betrayal“. Oт периода на 80-те години, любим на повечето по-стари фенове, чухме „Tormentor“, „Mad Butcher“, „Life without sense“, „Antichris Bestial Invasiont“. Липсваха парчета след 2001 година, освен тези от последното произведение на бандата, но публиката определено не се вълнуваше особено от това, а куфееше с всички сили. Както самата група заключи „...this is fucking awesome Bulgaria.” Кулминацията настъпи, когато зазвуча култовата „Trash till death“, на която публиката не щадеше нито глас, нито вратове. Както всяко хубаво нещо, така и сета на бандата, който продължи повече от час, ни се стори като няколко мига. Шоуто им обаче беше зрелищно и си заслужаваше. Не оставиха съмнение, че въпреки промените в състава си, са все така мощни и безпощадни.

Ето, че неусетно дойде моментът на кулминацията за вечерта, а именно спектакълът на Rage. Да, наричам го спектакъл неслучайно. Германците са идвали у нас няколко пъти, но определено шоуто им част от Varna Rock, ще се помни като нещо наистина специално. Още с обявяването на участието им в събитието през април, стана ясно, че това е част от турнето им със свързания с бандата проект Lingua Mortis Orchestra. Двете формации изпълняват заедно целият култов албум XIII от 1998 г. Дори на думи си звучеше епично, никой си нямаше идея какво ни очаква всъщност. Още с първите акорди се усети мощта и дълбочината на тази колаборация – страхотния пауър звук, характерен за Rage, и нежната невероятна мелодичност на музикантите зад тях. А когато обърнеш поглед към морето, което е само на ръка разстояние, магията беше пълна. Ярка лунна пътека се очертаваше върху вълните и спираше дъха. Определено един от концертите, които ще се помнят дълго. Тези, от които настръхваш. Целият албум се изниза толкова бързо, че нямах време даже да осмисля случилото се. Последва само още една песен “Higher than the sky” , която позволи на музикантите малко повече импровизация и творчество на сцената, което включваше заиграване с публиката и запяването на епичната и вечна класика на ненадминатия Dio – “Holy Diver”, на която феновете буквално изригнаха. Това беше, сбогуваха се, благодариха на публиката и се прибраха. Оставяйки ни там, под откритото звездно, морско небе да се наслаждаваме на преживяното, на този епичен концерт.

И така, първият ден на Varna Rock приключи, оставяйки много усмивки, много спомени и добро настроение. А като знаехме, че следват още два дни на морския бряг, с хубава музика.. Трябваше да съберем нови сили, защото групите определено обещаваха да са не по-малко безпощадни.

Някак си вече се усещаше онова ваканционно-концертно усещане, което носеше Каварна едно време, макар и малко. Море, плаж, слънце, дива природа и концерти.

Ден втори беше тепърва пред нас и очаквахме на сцената VELIAN, SEVI, FIREWIND и W.A.S.P..

Първи на сцената се качиха VELIAN, които за малко не пропуснаха участието си на фестивала Поради сериозни здравословни проблеми на вокалиста Иван Иванов. Вече знаем, че професионализмът в групата, винаги е бил на почит и те рядко правят компромис със свои участия (Прочети интервю). Стоически и видимо с много физическа болка, Иван изкара пълния сет на бандата. VELIAN свириха песни от дебютния си албум „Godless“. Освен едноименната песен чухме още – „Made Of Stone”. „The Darkness Within”, „Burning Halo”, „Silent Assassin“. Не беше изненада и изпълнението на новата песен „Spectacle Of Tragedy“. Събралата се публика аплодира бурно VELIAN и ги изпрати подобаващо. След кратка пауза на сцената се качиха още едни любимци на българската публика – SEVI.

Не случайно групата е избирана много пъти да бъде съпорт на чужди банди или е да бъде част от фестивали. Доказани професионалисти, които знаят как трябва да „стоят“ на сцената. Голяма заслуга има и неувяхващата усмивка на Светлана Близнакова, която със своята позитивна аура и прекрасен глас, дарява на присъстващите настроение и желание да се забавляват. Групата заложи на най-известните си песни като „Never Again“, „Screw You, honey“, „To Hell And Back“ (записана с Jen Majura) , „On My Own“ и други.

След силния старт даден от българските банди, дойде ред и на чуждестранното присъствие, а именно FIREWIND. Изминаха около 6 години от последното им гостуване на родна земя, затова родните фенове ги чакаха със затаен дъх.

Още с излизането си, гръцката банда загатна, че е във върхова форма, която ми се струва бяха позагубили последните години. Гледала съм ги всички пъти, които са били в България и последните им няколко концерта, като че ли бяха загубили хъс. Сега определено нещата се бяха променили и самото им появяване на сцената беше експлозивно.

Откриха с „Ode To Leonidas” и „We Defy“ от последната им творба - „Immortals“. Последваха по-стари песни като: „Head Up High“, „Between Heaven And Hell”, инструменталът „The Fire And The Fury”, която е идеалния пример за синхрона, който имат Gus G., Bob Katsionis и Petros Christo, които не случайно са заедно от толкова много години – станали по-скоро братя, отколкото просто музиканти събрали се в някаква група да свирят.

Последва отново завръщане за кратко към „Immortals“ с „Hands of Time“ и „Wars of Ages“. От тук насетне последваха все Firewind-ски класики – „Mercenary Man“, „I Am The Anger”, „Maniac”, „Falling To Pieces”.

Както можете да се досетите Henning Basse се справя отлично с класиките на групата, доказа защо Gus G. се е спрял именно на него. Разбира, се това важи и за най-младото (като години) попълнение в групата - Johan Nunez. Младият барабанист отдавна е подчертал своя професионализъм и е неотлъчно до Gus G. , дори в соловата му кариера. Ако това е бил първия ви сблъсък с гръцката банда, то да знаете че сте я гледали в топ форма. Много енергия, много хъс, желание и себеотдаване демонстрират на сцената. Българските фенове оцениха старанието на бандата и изключителното им представяне, за това и подобаващо ги аплодираха, пееха и куфееха с бандата.

„Falling To Pieces” беше и последната песен за вечерта, групата си взе сърцато довиждане с публиката, направи си снимка за спомен и преотстъпи сцената на хедлайнъра на вечерта – W.A.S.P.!

Каквото и да се каже и изпише за W.A.S.P. , едно е ясно – това е една от най-емблематичните групи за българския фен. Нали знаете , имаме си любими групи в България, независимо от статута им по света. W.A.S.P. може да са били емблематична група за 80-те, но тук със сигурност още са, и така и ще си остане. Публиката беше в пъти по многобройна от предната вечер и неслучайно. Много хора бяха дошли само за тях. Беше нужно само за секунда колосалната фигура на Blackie Lawless да се появи , за да изпаднат хората в истерия. Всъщност дори само един вик със специфичния му глас бе достатъчен за това.

Всяка песен изпълнена от Blackie Lawless и компания е класика, точно за това и феновете не спираха да куфеят дори за секунда.
„On Your Knees“, „ Inside the Electric Circus“ „The Real Me“ (The Who cover), „L.O.V.E. Machine“, „ Crazy“, „The Idol“ „Hellion“, „I Don't Need No Doctor“, „Chainsaw Charlie (Murders in the New Morgue)“ – класика след класика. За съжаление на някои песни, вокалните партии въобще не се чуваха, но това не попречи на хората да се забавляват. Сякаш беше достатъчно просто групата да е там, останалото нямаше значение. Финалният бис включваше отново емблематични песни за американците – „Wild Child” и „I Wanna Be Somebody”. На никой не му се искаше да свършва участието им, сякаш беше толкова кратко. Но когато става дума за любима група, винаги всичко е кратко и крайно недостатъчно, особено ако знаеш, че скоро няма да можеш да ги гледаш отново.

Както всяко хубаво нещо, така и таз годишното издание на Varna Rock , вървеше към своя край. Но утехата беше, че все пак ни оставаше ден три и до края на вечерта имаше още няколко часа.

Първоначалният начален час на третия фестивален ден беше променен, заради продукцията на Avantasia. Но излизането на младоците от Seconday доста се забави и момчетата имаха само 15 минути. Макар и със сет от 3 песни, триото показа много хъс, професионализъм и добър саунд. Още със началото на първата им песен, младите надежди на българската метъл сцена, не показаха притеснение, че не разполагат с обявеното си време. Ами напротив, както казах, демонстрираха професионализъм и забиха така, сякаш са хедлайнери на вечерта. Seconday ни изсвириха и Dead Bonez и Sweetest Silence от дебютното си EP.

Веднага след тях на сцената се качиха Krossfire, които са добре позната група на българския фен. Честно казано, представянето им на Varna Rock беше доста по-добро, от това на феста в Челопеч.

Пловдивчаните също трябваше да съкратят своя сет, но това не им попречи и феновете се насладиха на всяка минута, с която разполагат. Krossfire имат стабилна фенска маса, затова и публиката беше доста многобройна. Сетът им беше от 5 песни като за последната песен „Farewell“, групата приветства гост челистката Даниела Джорова–Валдханс . След 30-минутен сет, бандата си взе довиждане с публиката и преотстъпи сцената на финландските power metal машини Sonata Arctica.

Това е може би една от малкото групи, които са идвали за концерти в България само по нашето Черноморие и нито веднъж не са имали концерт в столицата. Което тази година ще се промени.

Tony Kakko и компания се появиха на сцената малко след 19:30 , забивайки с „Closer to an Animal“, преминавайки към емблематичната им бърза класика “Black Sheep”. Като че ли имаше проблеми със звука и доста трудно се разпозна коя е песента. Финландците заложиха на комбиниран сетлист от по-нови композиции и класики. Определено имаше няколко изненади. Първо изключителното настроение на фронтмена Tony Kakko. Присъствайки на всичките им изяви на родна земя и няколко извън страната, никога досега не е имал толкова контакт с публиката и не е разговарял толкова много. Другата изненада беше присъствието на една от най-обичаните им песни - „Letter To Dana”. От класиките им чухме още „Caleb“, „Tallulah“ и разбира се – какво е концерт на Sonata Arctica без „Full Moon“? От по-новите им творби се прокраднаха „X Marks the Spot“, „I Have a Right“, „A Little Less Understanding“, „The Day“.

За финал с “Life... is better with vodka...”, финландците си взеха довиждане с феновете. Самото представяне на Sonata Arctica беше изключително противоречиво. Много от дайхард феновете им, които са ги гледали неколкократно, не останаха доволни, отчитайки че са загубили енергията в себе си. За сметка на тези, които ги гледат за пръв или втори път. Вторите останаха очаровани от представянето им. Каква е истината? Всеки решава сам за себе си, според усещанията, настроенията и очакванията си.

Малко преди 21:30 беше време да посрещнем и хейдлайнера на Varna Rock 2019 ден Трети, а именно Avantasia. Феновете чакаха тази среща повече от 3 години, а на Мега групата явно й върви да свири по морето у нас, имайки предвид, че предишната й визита беше през 2016, не къде да е, а в Каварна. Още по време на интрото, а именно добре познатата 9-та симфония на Бетовен (или „Одата на радостта”), публиката беше в очакване и скандираха. Бандата дойде в България с обновен звезден състав, и въпреки, че един от най-обичаните у нас певци липсваше (Michael Kiske) , но почитателите се насладиха на уникални гласове, сред които се открояваше бившия вокал на Queensrÿche – Geoff Tate. Първите две песни, с които започна зрелищният спектакъл бяха „Ghost in the moon“ и „Book of Shallows“ от новия албум Moonglow (издаден на 15 февруари 2019). Красивата лунна пътека не остана незабелязана от музикантите на сцената. Съвсем в унисон със заглавието на албума , те попитаха има ли любители на луната и споделиха, че самите те са влюбени в България, което предизвика очаквани бурни реакции в публиката. Звездното шоу продължи, с връщане към 2008 и едноименната с албума песен „The Scarecrow“, където феновете видяха и Jorn Lande, който както знаем е много обичам у нас. Той помогна и за следващото парче „Lucifer“, a по-късно се насладихме и на „Let the Storm Descend Upon You“ с негово участие, където се включи и Oliver Hartmann. Изпълнението на всяка песен беше толкова прецизно, че публиката нямаше никакво време да следи за промените. По време на „Alchemy“ и „Invincible“ също от последния албум, успяхме да се докоснем и до мощния глас на Geoff Tate, за който вече споменах, че остави всички без думи. До края на спектакъла, имахме възможността да чуем още Bob Catley (The Story Ain't Over и Mystery of a Blood Red Rose) и легендарния Eric Martin (Mr. Big). С „Lost in Space“, музикантите се сбогуваха с публиката и обещаха, че ще се върнат отново. Всички обаче знаеха, че има още и продължиха да скандира бурно „Avantasia, Avantasia”, като не им оставиха време да си поемат въздух. И наистина последваха две парчета – „Farewell“, в което чухме Adrienne Cowan и епичното изпълнение на „Sign of the Cross“ / „The Seven Angels“, където станахме свидетели на една незабравима колаборация между групата и всичките й гости. Може би единственото „разочарование” за феновете беше липсата на емблематичната песен Avantasia, но пък на фона на видяното, никой не се осмели да измрънка.

Под звездното небе, полетяха хиляди конфети и последните акорди на звездното шоу белязаха края на Varna Rock 2019. Трудно е да се опише това огромно зрелище. Мисля, че на плажа, под шума на вълните, нямаше човек, който да не сияе и да не е доволен от случилото се не само в двучасовия сет на мега групата, но и през последните три дни. А сега? Сега не ни остава нищо друго, освен да зачеркваме месеците в календара до Varna Rock 2020!

Автори: Илияна Чоевска, Гергана Попова
Снимки: Никола Петрас

 

Вижте още:

Концертна галерия VARNA ROCK 2019