Репортаж от концерта на URIAH HEEP и JOHN STEEL

Изкуството наречено музика, ни е подарило изключително много стилове, групи, музиканти и т.н. (нека говорим в момента само за рок и метъл музиката). За някои групи и музиканти можем да слушаме само от родителите си. За времената, когато това тук е било „забранения плод“ и цяло приключение въобще да можеш да го слушаш Сигурна съм, че освен ние - по-младите, дори самите музиканти няма да могат да разберат какво е било до късните 80-те, да е престъпление да слушаш подобна музика и да те преследва закона. И как е трябвало да се криеш по мазетата само и само никой да не чуе, да те изпорти на полицията, да криеш плочите на любимите ти групи (ако въобще успееш да се добереш до оригинални), в опаковките на плочи за естрадна музика и т.н, и т.н.

Но да, и аз съм от тези, които са слушали от родителите си какво е било да се криеш и да слушаш групи като Uriah Heep, Rainbow, Black Sabbath, Scorpions и кои ли не други. Ние, децата на днешното време, разглезени от лукса да гледаме почти всяка група тук или да имаме възможността без особен проблем, да гледаме навън, не можем да изпитаме тая романтична тръпка, която родителите ни изпитват когато могат да гледат групите на своята младост. Или чувството и символиката, които песни като „July Morning” носят по нашите земи. „Наследството“ на баща ми обаче, е да ми даде тази любов, към музиката и към групите, с всичките истории на младостта си. Ето защо, Uriah Heep са една от най-любимите ми групи, макар и да слушам далеч по –тежки неща.

Дата е 6 Февруари, а мястото - зала Универсиада. Оглеждаш се в залата и виждаш цели 4 поколения събрани под 1 покрив!
Стотици хора чакат с притаен дъх, да видят Uriah Heep отново на наша територия.

За съпорт група, бяха избрани „JOHN STEEL“ . Изключително талантлива банда, която има записани съвместни албуми с имена като Blaze Bayley и Doogie White. Вокалът на групата Руси Тенев показа какви богати гласови възможности има. Всъщност , ако не се лъжа той е и част от трибют на Iron Maiden. А както знаем, гласът на Bruce Dickinson въобще не е лесен за възпроизвеждане. Публиката определено остана доволна от избора на JOHN STEEL за съпорт, с динамичния си, чист хеви звук. След 45 минутен сет, българите предоставиха сцената на хедлайнъра за вечерта, а именно „URIAH HEEP“.

След кратко пренареждане, Mick Box и компания се качиха на сцената и директно засвириха „Grazed by Heaven“ , от последния им албум „Living The Dream“, който излезе през септември 2018.

И сега, знам че трябва да изказвам лично мнение, но няма как да стане. Ето за това уважавам групи като Uriah Heep. Имат достатъчно материал да лежат на стари лаври и да не си мърдат и малкия пръст да записват нова музика! Но, НЕ! Те не само, че записват нови албуми, не само че звучат и модерно, и като себе си, но и СВИРЯТ почти всички песни от „Living The Dream“!!!

Чухме едноименната - Living The Dream , Take Away My Soul, Knocking At My Door, Rocks In The Road и Waters Flowin’. Това са цели 6 песни от 10! Самата група беше в изключителна форма. Усмихнати, приветливи, подвижни, просто магични.

Разбира се имаше и от така обичаните вечни Юрая класики като: Rainbow Demon, Lady in Black, Sunrise, Gypsy. Накъде и без песни като Easy Livin', Look at Yourself и химнът на свободните български души „July Morning“. Само ние си знаем, че това не е просто песен, а много повече. Превърнала се е в един празник, една традиция по нашите земи.

Но този 6 февруари, си беше като един истински 1 юли. Цялата зала пее и празнува събитието, свободата да слушаш любимата си музика.
А колкото до „URIAH HEEP“, те доказаха, че още могат да създават невероятна музика и нямат намерение и да спрат да го правят.

Автор: Гергана Попова
Снимки: Никола Петрас