Винаги съм харесвал септемврийските концерти на открито, на магически места като пловдивския Античен театър. Залезът на лятото и първите щрихи, маркиращи наближаващата есен носят галещо успокояваща атмосфера. Всичко това подплатено с музиката на любими артисти, прави подобни вечери магически, а споменът за тях – вечен. Някои от най-паметните събития, които съм имал щастието да наблюдавам са се случили именно на споменатото място, затова възможността да видя поредна любима група още веднъж (въпреки декада от студийни, меко казано, разочарования) няма как да бъде отхвърлена.
Пловдив ни посреща със слънчево време, а аз броя нетърпеливо часовете и минутите до началото на концерта. Около час преди събитието небето над нас се смрачава и превалява топъл дъжд. Сякаш дори самата природа прави всичко възможно да ни подготви подобаващо за концерта. Точно в този момент си мисля за миговете, в които сърцето ми бие лудо само при споменаването на името на тазвечершните ни герои, а споменът за вълнението от възможността да чуя парчета като “I Break”, “Dispossession”, “Tonight’s Music”, “Leaders” и много други, нагличко гъделичка мислите ми почти до последните минути преди появата на шведския квинтет на сцената. И докато се позиционираме на удобни за нас места, виждам как присъствието се сгъстява, а това ме изпълва с удовлетворение. Живеем в особени времена, в които концертните събития са лимитирани максимално, но хората са все така гладни за музика на живо. Усмихвам се. И през ума ми минава просто желанието да пея с групата, която ми е дала ужасно много щастливи безсънни нощи.

Стокхолмци бавничко и с леки усмивки се качват на сцената и под бурните аплодисменти на публиката започват своето изпълнение с “Lethean” от “Dead End Kings”. Веднага след нея зазвучава “The Longest Year” и сякаш настроението ми се сменя на секундата. Вълнение, трепет, усмивка и само секунда по-късно се присъединявам към екзалтираните възгласи на хората около мен. Няма как да стане по-хубаво и след следващото парче, подготвено ни от Jonas и компания, а именно първата приятна изненада за вечерта – “Wealth” от безсмъртния “Viva Emptiness”. Опитвам се да се върна в спомените си и да се сетя за времена, в които съм виждал песента в сетлистовете на Katatonia. В крайна сметка не стигам до успешен резултат, но и няма особено значение – тази нощ парчето звучи за нас и удовлетворението е пълно. Музикантите са в пълна форма, свирят с настроение и очевидно са щастливи, че са на сцена за пръв път от осемнадесет месеца. Ние също сме щастливи, че сме споделяме емоцията.
Една след друга се изнизват “Serein” и “Winter Of Our Passing”, преди да зазвучи и голямата (за мен) и най-приятна изненада – “Sweet Nurse” от “Last Fair Deal Gone Down”. Тя, както и малко по-късно представената “Teargas”, изчерпват желанието на Katatonia да се върнат по-назад в творчеството си от 2001-ва година, а там има ужасно много съкровища, които бандата умело избягва в последно време.
Настроението на музикантите не изчезва от първите мигове след появата им, като това държи на крака публиката през цялото време. Jonas е усмихнат и нетипично за себе си разговорлив – не спира да изразява искрената благодарност от възможността да споделят вечерта с нас, както и за подкрепата, освен това подхвърля и някоя плаха шега. Китарното дуо Anders Nyström и Roger Öjersson умело е разпределило ролите си, като на втория са поверени всички сола и повечето бек вокали. А гласът на Roger е повече от магически – изпълнението му в “Departer” ме докарва до делириум. Останалите моменти, в които вокалите са поделени между него и Jonas са вълшебни, което за пореден път затвърждава впечатлението ми, че групата категорично няма да сбърка, ако реши да повери на Öjersson малко повече певчески отговорности.

Сетът на шведите отново се концентрира върху късното им творчесто, представяйки песни като “The Parting”, “Buildings” и “Dead Letters”, но пък между тях чуваме “The Day And Then The Shade” и “Consternation” (още една повече от приятна изненада). Времето лети неустено бързо, още повече от момента, в който групата започва обстрела с тазвечершната тежка артилерия – абсолютните ми фаворити “Criminals”, “Teargas” и неизменната “July”. Великолепие. Истинско великолепие. В моменти на безмерно удоволствие да слушаш живото изпълнение на парчета, ознаменували периоди на собственото съществуване, нищо друго няма значение. Освен това да затвориш очи и да се отдадеш на любовта към музиката.
Като абсолютни професионалисти, Katatonia знаят как да овладеят настроенията и затварят основната част от сета си с трансиращата “Old Heart Falls”, за да се оттеглят на кратка почивка.

За времето без артисти на сцената публиката не спира да аплодира изпълнението на любимците си и да зове за още музика. И, крайно очаквано, я получаваме. Jonas и компания се завръщат обратно на сцената, а вокалистът обявява следващото парче като едно от най-любимите на феновете. Няма как да не се досетим, че става въпрос за “My Twin”. Крещя! И вече ми е трудно да си сдържа сълзите, които се разливат (като топлия и мек дъжд, погалил ни по-рано през деня) и по време на последвалата “Evidence”. Концертът приключва с “Untrodden” – затварящата песен от актуалния албум на Katatonia “City Burials”. Логичен завършек на един хипнотизиращ концерт, върнал ни магията от музиката, във времена, когато имаме най-голяма нужда от смисъл, надежда и мъничко вълшебство. Katatonia се справят отлично и ни обвиват в мелодичната си, меланхолична прегръдка, за да ни дадат повод за усмивка и топлина.

Поздравления за смелостта на организаторите от BlueHills Events, които въпреки препятствията, с които неимоверно са се сблъскали, успяват да ни подарят една магична и незабравима нощ.

Сетлист на Katatonia:

01. Lethean
02. The Longest Year
03. Wealth
04. Serein
05. Winter Of Our Passing
06. Sweet Nurse
07. Behind The Blood
08. Departer
09. The Parting
10. Day And Then The Shade
11. Buildings
12. Consternation
13. Dead Letters
14. Criminals
15. Teargas
16. July
17. Old Heart Falls
18. My Twin
19. Evidence
20. Untrodden

Автор: Тодор Красимиров
Снимки: Selene de Viollet

 

Вижте още:

Концертна галерия KATATONIA