От край време петък вечер си е запазена за парти, но на 2.12 вечерта беше по-специална от обикновен купон с приятели. В Микстейп 5 станахме свидетели на един прекрасен бутиков концерт, който доказа че бройката на феновете е само цифра, и независимо колко хора са се събрали, те могат да избухват като за многохилядна тълпа. Виновници за станалото бяха Pyogenesis. През май, когато ни гостуваха като част от Sofia Metal Fest, обещаха че ще се върнат и много се радвам, че удържаха на думата си.

Съпорт на събитието бяха добре познатите и обичани Velian и известният диджей Eric Hutchence. Не знам дали преди бях наблюдавала диджей на сцената на Микстейп, но определено беше интересно. Създаде страхотно настроение с интерпретации на добре познати класики на Metallica, Megadeth, Pantera и кой ли още не. Самият той много се забавляваше и танцуваше през цялото време. Шоуто му беше нещо различно, така че закъснелите могат само да съжаляват.

Последните месеци Velian бяха гости на няколко групи, но всеки път шоуто им е разнообразно и не бих казала, че ми доскучаха, както някои други техни колеги, които съм гледала повече от веднъж за кратък период от време. Представиха ни страхотен сет, включваш както по-стари песни на групата, така и по-нови, които ще бъдат част от албумът им. Очакваме да се появи на бял свят през януари 2023 г. със заглавието “Spectacle of Tragedy”. Поканиха ни да го отпразнуваме заедно на 21 януари, на същото място. Песента Funeral, отново посветиха на близките си хора, които са загубили. Макар че момчетата, доста настояват, че няма да чуем весели парчета от тях, което е вярно и подобава на мело-дет група, самите те пръскат добро настроение и много обич към феновете си. Не липсваха трогателни моменти. Вокалистът им Иван слезе от сцената, за да поздрави специално тяхна почитателка. Такива жестове ме карат да се усмихвам и да съм благодарна, че имам възможност да съм свидетел на подобни незабравими емоции.

Pyogenesis ме спечелиха още с представянето си през май, но след този концерт, се влюбих в тях окончателно. Уникално е как е възможно толкова добри музиканти, да не се вземат на сериозно, да не се надуват, а в същото време да са страхотни професионалисти. Това не беше концерт, както сме свикнали да се случва – идва някаква група, свири и си тръгва. Не! Това беше друг спектакъл, от началото до края бандата и публиката бяха едно, до толкова, че както те слизаха от сцената, така и някои фенове се качваха на нея. Дори на снимката от концерта в София, ще забележите че освен групата има и непозната тяхна почитателка, която беше предизвикана да направи crowd surfing заедно с вокалиста.

Изненада за почитателите беше и появата на членове на обичаните Gwendydd, които направиха шоуто още по-интересно. Песните се лееха една след друга, а всички бяхме приковали погледи в сцената и около нея. Успяхме да се насладим на някои забавни истории, които ни бяха поднесени по особено увлекателен начин. Но да не си помислите, че само сме се смели и сме танцували? Няма такова нещо! Сетлистът беше ударен. От първата Every Man For Himself And God Against All прешлените ни молеха за милост. Германците ни разходиха из богата си дискография от началото до наши дни, защото края надяваме се е доста далеч.

Through the Flames, Fade away, Love Nation Sugarhead са само част от старите парчета, на които се насладихме. Над 20 години след издаването си, те са не по-малко въздействащи, което е и силата на музиката – да оцелява във времето и пространството. През целия концерт летяха Flesh and Hair. Люшкахме се между 90-те и последните албуми на групата, което ме накара да си дам сметка, че Pyogenesis не са от групите, които остават в миналото. Новата им музика е различна от предишните албуми, показва развитието им, но е не по-малко въздействаща, което ме впечатли дълбоко. Will I Ever Feel the Same и Modern Prometheus ни върнаха в настоящето и албума A Silent Soul Screams Loud. С Undead групата си каза „чао” с феновете, но те разбира се знаеха, че ще последва още. Е не сбъркахме! Зарадваха ни с още цели 3 песни, а на финалната Don’t You Say Maybe призоваха всеки да ги изчака за снимка, автограф или просто да си поговорят. Споделиха също, че и следващата вечер ще бъдат в София, и очакват всички на купон.

Както всяко хубаво нещо, така и този концерт си имаше своя край.Но на мен не ми беше тъжно, че е свършил, както обикновено се чувствам, защото в главата ми бушуваха много емоции. Такава енергия, такова себеотдаване, отдавна не бях виждала от група. Толкова е красиво и магично, да видиш как някой е дошъл специално за един концерт тук, не на голямо турне, което просто минава транзитно през България, като поредната държава.

Да усетиш, че тези хора въобще не ги интересува дали има 2ма, 200 или 2000 души, защото те уважават и оценяват всеки един фен. Заради такива групи обожавам метълът и смятам, че няма по-съвършено нещо на тая Земя и отвъд!

Автор: Илияна Чоевска
Снимки: Никола Петрас

Пълна галерия от събитието: