Ако някой беше казал какво ни очаква през юли 2022 г., аз нямаше да му повярвам. Това със сигурност е един от най-силните музикални месеци за българските рок и метъл фенове. След пандемията и всички отменени концерти, определено заслужавахме и имахме нужда от нещо такова – 4 фестивала за 4 седмици, и един Iron Maiden по средата за цвят. Преживяването е несравнимо. За мнозина именно последният фест – Hills of Rock Пловдив беше най-очаквания – 3 сцени, над 50 групи и среща със Slipknot, които така и все се разминаваха с идването си в България.

На 21 юли почитатели от цялата страна се стекоха в Пловдив, целия град беше почернял буквално от тениски на различни групи, а настроението беше приповдигнато. Чуваха се разговори за групите, за феста и разбира се за бира, как иначе?! Нито жегата, нито прахта уплашиха хората. Около 16:30 опашката за влизане беше огромна. Впечатление ми направи, че всички търпеливо чакаха, без да има драми. Това забелязах и по другите събития през изминалия месец. Може би ковид ни научи да оценяваме повече моментите и да не ги съсипваме с излишни нерви. Възхищавам се на хората, които са чакали по 5-6-10 часа, за да бъдат най-отпред и да видят любимците си от близо. Но стига толкова интро, нека преминем към програмата, а тя определено беше богата, разнообразна и имаше за всеки по нещо.

Hills of rock 2022, беше официално открит в 17 часа от Vended. Групата e наричана “Mалките Slipknot” и не случайно, защото в нея се изявяват синовете на Corey Taylor (Griffin Taylor) и на  Shawn Crahan (Simon Crahan). Момчетата въобще не отстъпват по талант на бащите си и бяха в чудесна форма. Не ги притесняваше нито жегата, нито фактът, че хората още се събираха. Сетлистът им, макар и само 30 минути, беше ударен. Чухме 6 песни, които не само ни подгряха, ами направо ни запалиха. Последният им сингъл Ded to me, с който откриха изпълнението си ни даде да разберем, че който не познава творчеството им, трябва да се запознае бързо. Синята коса на Griffin се вееше на всеки тон, а вживяването на цялата банда в музиката им зарази и публиката. Чухме няколко парчета от дебютното EP What Is It/Kill It’, излязло миналата година, сред които първия сингъл Asylum  и набралата популярност Antibody, с която приключиха изявата си.   

Нямахме време за почивка, защото след кратка пауза на сцената вече свиреха Klogr. Италианците също забиха сет от 6 песни. Вокалът Gabriele  Rustichelli ни впечатли не само с глас, но и със стил. Чухме песни от различните албуми на групата –  Till You Decay (2012); Till You Turn (2013); Black Snow (2014);  Keystone (2017). Надяваме се скоро да се насладим и нови творби след 5 годишна пауза, а защо не и да ги видим на родна земя за един по-дълъг концерт?

Дойде момент и мъжката аудитория да бъде зарадвана с визия, а Nervosa определено имат такава. Ако има хора, които смятат, че свиренето на „тежка” музика не е за жени, нека чуят бразилските красавици. На сцената те се превръщат в машини и помитат всичко по пътя си. Още с откриващата King of Domination от последния албум Perpetual Chaos (2021),  момичетата дадоха заявка какво шоу ни предстои. Обновеният състав на групата от 2020 е в чудесна форма и беше удоволствие да ги слушаме. Макар да е от скоро заедно, бандата е много сработена и звучи страхотно на живо. Сетлистът логично беше ориентиран основно към представяне на най-новата им творба, от която чухме 7 песни, тъй като тя е първа за този състав на Nervosa. Насладихме се обаче и на 3 по-стари песни – Masked Betrayer, Kill the silence и Into the mosh pit,  който съпътстваше и цялото им изпълнение.

Adam Darski (Nergal) е добре познат на публиката с изявите си като фронтмен на  Behemoth. В първия ден на Hills of rock обаче, се срещнахме с другата му група – Me And That Man, създадена през 2017.  Бандата звучи страхотно на живо и макар да бях слушала доста техни парчета, ще призная, че бях изумена от гласът на Nergal и то в противоположен стил на този, в който сме свикнали да го гледаме и слушаме. На сцената с Me And That Man, той беше друг човек, изражението му беше съвсем различно, а цялото шоу носеше една лежерност и спокойствие. Чухме 12 песни, които бяха недостатъчни, за да нахраним душата си с чудесната музика на поляците. Сетлистът беше балансиран между 3-те албума на групата – Songs Of Love And Death (2017); New Man, New Songs, Same Shit. Vol.1 (2020) и New Man, New Songs, Same Shit. Vol.2 (2021). Изпълнението им постави всички ни Under the spell  и никой не можеше да отлепи очи от сцената. Емблематичната My Church is black прикова публиката, а последвалите Surrender, Love & Death, Burning Churches, Run with the devil и финалната Blues & Cocaine, не оставиха никакво съмнение, че Nergal и компания знаят как да привлекат и задържат вниманието на феновете.  Участието на Me and that man  в рамките на Hills of rock беше урок как дори да сме свикнали с образа на някой изпълнител, ако е достатъчно добър, в това което прави, може да ни накара да го заобичаме, в какъвто и стил да се изявява.

На Heaven Shall Burn им отне 10 години да се върнат в България, след емблематичното им участие на Sofia Rocks 2012. Групата беше нетърпелива да се качи на сцената и даже подрани с излизането си, на което никой не възрази. Сетлистът беше подбран много добре, включвайки песни от различни периоди на групата. Marcus Bischoff беше в такава страхотна форма, че поне аз искрено му завидях за енергията. През цялото изпълнение, той не се спря нито за миг, подскачаше, пееше и се раздаваше максимално, а публиката оцени това подобаващо и го дари  с цялата си любов.Чухме 3 песни от последния албум на групата Of Truth and Sacrifice (2020) – Übermacht; My Heart and the Ocean и Protector, както и парчета от далечната 2002 (Behind the wall of silence); 2004 (Voice of the Voiceless); 2008 (Endzeit); 2010 (Combat); 2013 (Hunters Will Be Hunted); 2016 (Corium). След изпълнения като това на германците, чувството е някак странно, хем си страхотно зареден и ти се скача още, хем ти е неприятно, че като едно мигване концертът е свършил. Надявам се обаче, че следващото посещение на Heaven Shall Burn у нас няма да е след 10 години.

21 юни 2022, часът е 22:30, мястото – Пловдив. Хиляди хора чакат с притаен дъх, хиляди сърца бият заедно, а една дългогодишна мечта е на път да се сбъдне. Така бих описала атмосферата в напрегнатите минути, в които пред очите ни седеше завесата с надпис Slipknot. Може би след всички пъти, в които тази среща беше отлагана, до последно имаше страх и съмнение дали в тази гореща юлска вечер, тя наистина ще се случи. За наше щастие обаче, завесата падна, а зад нея ни очакваше легендарната американска банда.

Без да губят време, Corey Taylor и компания откриха ударно шоуто си с Disasterpiece. Публиката вече скандираше бурно, а хиляди български знамена с различни надписи свързани с групата вече се вееха в небето над Пловдив. Върнахме се и 23 години назад с песента Wait and Bleed, която и днес звучи актуално. С това парче видяхме и мощни пироефекти, които съвсем приковаха вниманието на публиката и никой не можеше да отлепи очи от сцената, която беше преобразена с екрани, визуализиращи грандиозното шоу на американците, бирени кегове и други интересни неща, които допринасяха за зрелищното преживяване. Before I forget разбираемо беше една от кулминациите, на които аз лично имах чувството, че гребната база ще избухне. Не съм сигурна дали там са се събирали някога толкова хора, но определено движението им предизвикваше усещане на идващо земетресение.

Тук е моментът да отбележа, че групата беше в страхотна форма. Освен вокалите на безпощадния Corey, Jay Weinberg забиваше на барабаните безпощадно. Чухме и The Chapeltown Rag от предстоящия албум на групата – The End, So Far, който трябва да излезе на 30 септември тази година. Разходката из дискографията продължи с връщане в 2008 и албума All hope is gone с песните Psychosocial и Dead Memories. Е нашите спомени от тази вечер, хич не са dead! Преди Duality, Corey благодари на българската публика, а думите му, че групата обича феновете си тук, й докараха екстаз. Той сподели, че се занимават с музика професионално от 23 години и докато такива почитатели са с тях, ще продължават още 23.

Когато хората са чакали нещо толкова дълго, колкото концерта на американските легенди у нас, час и половина минава като миг. И ето, че групата се прибра. Очакваха ни още две песни бис – People = Shit и Surfacing, на които публиката буквално избухна, заедно с многобройните пироефекти на сцената.

И така, първият концерт на Slipknot у нас, е вече факт. След срещата си от близо с американската сензация, публиката беше прегазена, пометена и без думи. Щастливите изражения на хилядите хора, изпълнили гребната база, говореше повече от всичко, което мога да напиша. Slipknot са зрелище, те не са просто музиканти, които излизат свирят и се прибират, те създават усещания и емоции, които държат феновете дни наред. Шоуто им преминава през всички сетива – гледаме грим, маски, огън и феерия от цветове и форми. Всяка песен е нещо различно и неочаквано, вниманието е приковано от първата до последната секунда. Както повече да говорим за група, чиито фенове са готови да носят маски на 40+ градуса? Дано следващата ни среща с тях, да не е след още 10-15 години.

Редно е да отдадем дължимото и на всички прекрасни банди, които се изявяваха на другите две сцени – Music Jam и Na tamno. Сред тях бяха Deadscape, This Burning Day, 40 Days Later, Fallcie, 5rand, Ravenface, Sin seekas, Elvana и много други. Чудесно е, че толкова български групи получават поле за изява на голям фестивал, а още по-хубаво е, че и на двете сцени имаше доста хора. Жегата не попречи на почитателите да обикалят между пространствата, а добре направеният график позволяваше да се хванат голяма част от изпълнителите без да се засичат. Време е да видим какво донесе ден 2.    

Автор: Илияна Чоевска
Снимки Гери Попова

Вижте още снимки: