Ден 3 – силите стават все по-малко, жегата – все по-изтощаваща, но енергията и емоцията ни държат, а като знаем какво ни очаква, няма как да не сме развълнувани. Феновете отново са на линия около 16:30 и очакват с нетърпение започването на програмата.

Първи на сцената са District 13. Групата е позната на публиката ни, защото се е изявявала по нашите ширини неведнъж. Израстването им е факт, защото през 2018 г. ги гледахме на една от по-малките сцени отново на Hills of rock, а днес вече свирят на Main stage-a. Връзката на англичаните с България е по-дълбока, тъй като барабанистът им е българин. Момчетата изнесоха 30 минутно шоу, изпълнено с много енергия и готин алтернативен пънк рок. Макар все още да нямаше много хора, присъстващите се забавляваха искрено и беше време мош питовете да бъдат открити за този ден. Прахта се сипеше върху ентусиастите, но това не пречеше на настроението им.

District 13

След тях сцената превзеха Hangarvain. Италианците на феста ставаха все повече и всичките бяха различни и интересни. Вокалът Sergio Toledo Mosca беше облечен с оранжево кожено яке и още от началото създаде невероятен контакт с публиката, която започна да пее и танцува заедно с него. Смесицата от рок и инди даваше една особена нотка в музиката на бандата. Изпълниха 30 минутен сет, като чухме Get on – една от известните им песни. На финала на шоуто, фронтменът слезе от сцената и пя в публиката, като се ръкува и прегърна почитателите на оградите и им остави незабравими спомени.

Hangarvain

Връщаме се към твърдението, че от Швеция лоша музика няма, и ето че Mister Misery също го доказват. Трудно е да се определи точно жанрът, в който се изявяват. В официалния си сайт се определят като „хорър метъл”, но можем да срещнем още алтернатив рок/метъл, готик  и какво ли още не. Това няма особено значение, важното е, че са интересни, разпознаваеми и хората ги харесват. Не очаквах, че ще видя рисувано българско знаме посветено на групата, но то се вееше гордо на оградите и накрая стигна до сцената. Чухме сет от 8 песни, от които 5 бяха от последния албум A Brighter Side of Death (2021) – Mister Hyde, с която откриха шоуто, Buried, Clown Prince of Hell, Under the Moonlight и Ballad of the Headless Horseman, с която завършиха сета си. Изпълнението им беше наситено освен с прекрасна музика и с грим, черно червило, алтернативни цветни лещи и дрехи, пасващи на цялостния имидж на групата. Усещането, което подобни банди създават е на завършен продукт и на хора, взимащи на сериозно това, което правят, а не облекли се сякаш отиват до магазина и минават да ни попеят по пътя. Така че за незапознатите, Mister Misery се оказаха приятна изненада, а за феновете – очаквано удоволствие.

Mister Misery

След кратка пауза, дойде време за срещата ни с Dagoba. Французите ни изнесоха разбиващо 45 минутно шоу, което включваше 12 песни. Още от началото започнаха ударно с първите три парчета от новия си албум By Night, който излезе през февруари тази година – Neons, The Hunt, Sunfall. Малко по-късно, чухме и The Sunset Curse. Двете творби бяха съвсем тематични, тъй като изпълнението им съвпадна с последните лъчи на горещото юлско слънце и красивия залез над гребната база. Момчетата продължиха на „слънчева” тематика с Inner Sun, а после ни взривиха и с When Winter.. (2013) From Torture to Enslavement и Maniak (2003) описват добре заформилите се мошпитове, които бяха едни от най-силните на целия фестивал. През цялото изпълнение публиката беше разделена на две и наблюдавахме wall of death. Чаровният Shawter имаше страхотен контакт с почитателите и дори слезе сред тях, което предизвика бурни реакции. Надявам се скоро да имаме възможност да видим французите на самостоятелен концерт, защото звученето им беше много интересно и актуално, смесващо различни течения в метъла.

 Dagoba

С бързи темпове се приближавахме към една от кулминациите на вечерта, а именно излизането на сцената на траш легендите Testament. Малко групи имат толкова богата история и са дали толкова много на музиката. Феновете с тениски на бандата бяха много, а скандиранията “Testament, Testament”, ставаха все по-ожесточени. Нетърпението растеше и около 21:20 на сцената се качиха титаните.

Testament

Голямо платно с обложката на последния им албум Titans of Creation (2020), красеше сцената, а в момента в който Chuck Billy  и компания стъпиха на нея, всички бяха приковали погледи в тях. Ударното начало беше поставено с Rise up, защото нямаше никакво време за губене. Сетлистът включваше 12 песни, балансирани между различни етапи от епичната дискография на машините. От връщане в 80-те, до парчета от новата им творба. От нея чухме Children of the Next Level и WWIII. Practice What You Preach ни върна в 1989 и третия студиен албум на Testament, в славните години на изграждане, развиване и утвърждаване на цял един жанр. “Do you believe in the darkness below”, попита публиката Chuck Billy с песента True Believer. Групата беше в страхотна форма, а гласът на Chuck цепеше гребната база. Следващата песен също беше от 1999 – D.N.R. (Do Not Resuscitate). Souls of black, First Strike Is Deadly и Over the Wall продължиха ретроспекцията, връщайки ни в 1990 и 1987. За финал се насладихме на емблематичната Into the Pit и под бурните овации на публиката, американците се прибраха. За съжаление фестивалният им сетлист не предвиждаше бис и феновете им се оттеглиха, за да отстъпят мястото си на почитателите на Sabaton.

Testament

Testament са банда, за която думите винаги са малко и недостатъчни. Независимо от стила метъл, който всеки от нас харесва, има групи, които винаги пораждат респект и уважение, и определено те са една от тях. Институция не само в жанра си, но и в метъл музиката като цяло, американците са пример за група, която запазва нивото си въпреки времето, промяната на начина ни на живот и ротациите в състава си. Много хора бяха възмутени, защо те не са хедлайнерите на вечерта, но в крайна сметка не мисля, че това има особено значение, щом техните фенове бяха там, скандираха името им и ги дариха с цялата си любов, а групата от своя страна ги зареди с енергия и силна инжекция качествен траш.

Има банди, които българската публика обожава и независимо колко пъти идват, винаги са посрещани с особено вълнение. Със сигурност една от тях е Sabaton. Те са любимци на хиляди хора и не е изненада, че на третия ден на Hills of rock, преобладаваха техните тениски. Особен хит беше новият мърч, посветен на песента им, свързана с България, за която ще стане дума малко по-късно.

Sabaton

И така, наближаваше 22:45, публиката вече беше в екстаз. Цял ден се чуваха скандирания „Sabaton, Sabaton”, но точно преди да се появят, гледайки черното платно с надпис, феновете изгубиха търпение. По време на фестивала видяхме доста български знамена, изрисувани с логата на различни групи, но може би тези на шведите бяха най-много. Дойде и заветният момент и завесата падна, а групата в целия й блясък се разкри пред екзалтираната тълпа. Вееха се знамена, чуваха се хиляди викове, а емблематичната Ghost Division разтресе Пловдив. Сцената беше зрелищна, в средата имаше танк, а групата беше облечена в типичния им военен стил, създавайки едно цялостно потапяне в тематиката на музиката си. След епичното начало, беше време да чуем и първата песен от новия албум на групата, излязъл тази година The War to End All Wars. Stormtroopers и Soldier of Heaven са в типичния за бандата стил и феновете ги посрещнаха с ентусиазъм. Joakim Brodén поздрави на български с „Добър вечер”, а публиката го заля с типичната си любов. Той обясни, че винаги си припомня, колко е специална България за него. Първата част от сетлита беше ориентиран по-скоро към песни от последните години, сред които The Great War, The Red Baron, The Attack of the Dead Men (2019) и  Steel Commanders; Christmas Truce (2021). Последва връщане към 2012 с Carolus Rex, за да стигнем до кулминацията на вечерта.

Sabaton

Няма две мнения по въпроса, че всички фенове бяха сигурни или поне се надяваха, че ще чуят емблематичната творба от последния албум на групата, посветена на Дойранската епопея. Обявяването на песента през октомври миналата година, предизвика бурни емоции, а всички си мечтаеха да се докоснат до магията й и на живо.  Joakim обясни, че тази песен е специална за тях и от първото им идване са го питали кога ще направи творба за България. Ето, че това време настъпи. Той добави, че са държали дебютът на живо на The Valley of Death да бъде пред българската публика. Още с началните акорди, се виждаше, че Пловдив гори. Гордост, щастие, сълзи в очите, погледи вперени в сцената и стиснати юмруци, пеене с пълно гърло и усмивки, така мога да опиша всички емоции, които бушуваха в многохилядната тълпа. Групата пусна специално видео, свързано с първото си гостуване у нас през 2009 г. и сподели, че този концерт е знаков в кариерата им и винаги ще бъде специален за тях.

След кратко оттегляне, последваха и 3 песни бис, които очаквано бяха крайно недостатъчни за българската публика. Класиката Primo Victoria оглуши Пловдив, последвана от Swedish Pagans и To Hell And Back. Sabaton се прибраха под нестихващите аплодисменти и скандирания на феновете, които бяха в невиждан екстаз. По време на шоуто на Sabaton, се насладихме на пиро и сценични ефекти, костюми, аудио и визуален спектакъл, оръжия, декори и танкове. Шведите показаха, че са добре смазана машина, и че са ненадминати в стила си. Феновете вече ги чакат отново, а те със сигурност ще се върнат и то скоро, защото както разбрахме обичат България, не по-малко, отколкото България ги обича.

Sabaton

Отново искам да отбележа имената на бандите, които се изявиха на другите две сцени, и дадоха всичко от себе си, за да има добро настроение на всички фестивални пространства – Roadwire, Maze Hunters, Hellion stone, K.O.R.A., Power Crue, The Modern Age Slavery, Lek City Case, Artificial Comet, Scroletics, Dead Man’s Hat, Pizzza, Basska.

След зрелището, което Sabaton сътвориха, над Пловдив гръмна и страхотна заря, която беляза края на ден трети и на Hills of rock 2022. Изданието беше наситено с много музика, много жега и прах, но прекрасни  и незабравими емоции. Видяхме и чухме над 50 групи, някои от които ни гостуваха за пръв път, а феновете са чакали над 15 години. Фестивалът за пореден път се утвърди като един от най-големите и стабилни ивенти за рок и метъл музика. Аз лично нямам търпение да разбера с какво ще ни изненадат догодина! А вие?

Автор: Илияна Чоевска
Снимки: Гери Попова

 

Вижте пълна галерия от третия ден на Hills Of Rock 2022: