Който си е починал, починал, време е за ден втори. Температурите се покачваха, градусите на настроението – също. Отново към 16:30 опашката на входа беше голяма, а хората търпеливо чакаха да влязат. Сцените бяха готови и очакваха нова доза качествена музика, а множество групи, нямаха търпение да покорят сърцата на почитателите.

Макар и с малко закъснение, Tenside излязоха ударно. За 30 минути, момчетата показаха страхотна класа и ни зарадваха със 7 парчета, сред които чухме The Shades of Night, Eternal Contempt, This Is What We Die For от Convergence (2017), 2 парчета от последния албум Glamour & Gloom (2020), както и една от най-новите им песни Dust of the Bereaved  (2021). Типично в немски стил с точност, германците взривиха сцената на Hills of rock, а хората, които решиха да дойдат по-късно или да се скрият някъде от жегата, могат само да съжаляват.

Макар че още беше светло и все по-горещо, Nightland  докараха своя симфоничен дет метъл и известна доза мрак на сцената. Казвам известна доза, защото момчетата бяха приветливи и усмихнати. Публиката ги посрещна бурно. Къдравата грива на Ludovico Cioffi  не спря да се развява 30 минути, а освен интересни вокали, ни предложи и страхотни китари. Очакванията към него бяха високи от тези, които знаеха, че от май месец тази година италианеца е новия басист на Delain, които нашата публика обича. Nighland ни зарадваха с част от новия си албум, излязъл през 2021 – The Great Nothing, както и с някои по-стари парчета.

От Швеция лоша музика няма и Majestica са поредното доказателство за това. Момчетата изнесоха страхотен спектакъл. Още преди да се качат на сцената, мащабните им декори с обложката и цветовете на  първия им албум под това име (в периода от 2008 – 2019 г. се казват ReinXeed) – Above the Sky. Пауър метъл със симфонични елементи се лееше над Пловдив, а публиката посрещна шведите повече от топло. Хората скачаха и пееха заедно с Tommy Johansson, който освен че пя страхотно на живо, забиваше невероятни китарни сола. Музикантът ни е добре познат и от изявите си със Sabaton през последните 6 години, като заби страхотно и с тях на следващата вечер, но за това – малко по-късно.  Чухме Ghost Of Marley, Alliance Forever, Night call girl. Насладихме се на 40 минутен сет, който представляваше смесицата от мелодични китари и мощни вокални партии.

Bury Tomorrow имат доста фенове в България, които търпеливо чакаха да видят своите любимци. Англичаните излязоха ударно и без да се бавят ни вкараха в последния си албум Cannibal, издаден 2020, тоест в пика на пандемията (един от всичките пикове). Поради това, момчетата не са го промотирали подобаващо, така че беше удоволствие да слушаме новите парчета. Изсвириха ни и последните си 2 песни, които се появиха през 2021 г. с обновения си състав – DEATH (Ever Colder) и LIFE (Paradise Denied). Двете парчета имат доста интересни и мрачни текстове, свързани с търсенето на себе си, което вероятно е повлияно от ситуацията, в която всички живяхме 2 години. Цялото изпълнение на Bury Tomorrow беше красив Black Flame. От първата до последната песен (Cannibal) пред погледите на групата се вееше българско знаме с името им, което накрая завърши в ръцете им, където му беше мястото. Първото гостуване на англичаните премина страхотно, а в инстаграм поста си, обещаха да се върнат скоро. Очакваме!

Ден Втори беше не само за нас, но и за Nergal, който заби ударно в първия ден с дарк блус проекта си Me and that man. Сега беше време да го видим и в амплоато, в което сме свикнали – като безпощадна водеща сила на машините Behemoth. Мнозина чакаха именно тяхното изпълнение и на оградите се виждаха доста фенове с техни тениски, което е разбираемо, защото последно ни гостуваха през далечната 2015. Чухме десет епични песни от поляците, които ни разходиха из дискографията си, започвайки с Ora pro nobis Lucifer (2014). Дарк ритуалът им продължи с Wolves ov Siberia (2018). Ov Fire and the Void ни върна в 2009 г, a Conquer All в 2004. Ретроспекцията стигна до 2000 г. с парчето Christians to the Lions и 1999 г. с Chant for Eschaton 2000. Срещнахме се и с 2 песни от предстоящия им албум, който трябва да излезе на 16 септември тази година и носи заглавието Opvs Contra Natvram – Off to War! и Ov My Herculean Exile. Публиката посрещна новите творби с не по-малко възторг от добре познатите класики, а доста от феновете вече бяха научили лириките и си припяваха, което даде заявка, че групата е в прекрасна форма и можем да очакваме интересен албум.  Едночасовият сет приключи с O Father O Satan O Sun!, която остави публиката в екстаз викаща „Още, още!” Както знаем, за съжаление на фестивалите всичко е планирано до минута, така че нямахме щастието да чуем още нещо, но пък ни остава надеждата, че ще ги видим отново и то не след 7 години!

Behemoth ни предложиха уникално шоу, което освен безпощадно музикално, беше и много зрелищно, типично за групата. Всеки, който ги е гледал знае, че ще се наслади на страхотен звук, но и на нестандартен грим, костюми, съобразени с тематиката на песните, декори, които със сигурност няма да забравим, пироефекти, но най-вече – създаването на една особена мистична атмосфера, която те вкарва в друг свят и ставаш подвластен на групата, защото приковава цялото ти внимание. А в крайна сметка не е ли това идеята на музиката?

Минути след 23 часа беше време да се срещнем и с хедлайнерите на ден 2, а именно легендарните Mercyful Fate. Завесата падна, а зад нея ни посрещна неповторимият King Diamond, който се завърна в България след 16 години. Очакванията към групата бяха доста по-различни отколкото към останалите хедлайнери, дори към групите свирещи преди тях. Музиката на Краля определено не е за всеки. Тя е специфична и много далеч от масовото. В нея няма хитове и лесно запеваеми рефрени, което до някаква степен обяснява и отлива на публика, сравнено с предния ден или дори с изпълнението на Behemoth. Със сигурност групата не е от тези, които привличат нови фенове лесно и видяхме объркани лица, на някои от незапознатите посетители. Разбира се, имаше и много хора, които бяха дошли специално, за да видят бандата и останаха очаровани.

Още с първата песен The Oath, групата ни върна в далечната 1984. Сетлистът беше изцяло ориентиран към албумите, издадени през 80-те години на миналия век. Разходихме се из 1983 с парчетата Curse of the Pharaohs, Melissa, Black Funeral и Evil, и из 1987 с A Corpse Without Soul и Doomed by the Living Dead. The Jackal Of Salzburg  ни върна в наши дни. Това е най-новата песен на бандата, чийто лайф дебют беше преди месец.  Песента се придържа към познатия ни стил и е доказателство, че за Краля няма възраст, щом става въпрос за творене и изпълнение на живо. Шоуто завърши с емблематичната Satan’s Fall и обещанието, че ще направят всичко по силите си да се върнат скоро.

Както вече казах, музиката на King Diamond не е за всеки. Тя е уникална, което го прави и толкова запомнящ се и легендарен изпълнител. Освен специфичният му глас, който определено е повече от разпознаваем, шоуто на Mercyful Fate e цяло преживяване, което приковава вниманието и очите не могат да се отлепят от Краля. В началото го видяхме с глава на козел и черна корона, докато после имахме възможност да разгледаме и грима му. Сменяше различни костюми и не се спираше на едно място. На сцената светеше обърнат кръст, а микрофонът му не може да остане незабелязан. Влиянието, което групата има над множество поджанрове на метъла е неоспоримо.  Независимо от всичко, според мен има банди, които човек трябва да гледа, без значение дали ги харесва или не. King Diamond e жива легенда в стила си, а най-хубавото беше, че формата, в която го срещнахме въпреки здравословните му проблеми, беше чудесна, а звукът – на най-високо ниво.

На другите две сцени – Music jam и Na Tamno, и в Ден Втори се изявиха множество български и чужди групи, сред които Blue lemon, Dishonored, Dumbfound, Dash the Effort, Konkurent, Marco Mendoza, Abysmatic, Силует, Милена, Baildsa и други. Публиката подобаващо посрещаше всяка от тях и независимо от топлото време, доказваше защо всички изпълнители обичат България.

Автор: Илияна Чоевска
Снимки: Гери Попова

Вижте още: