Всеки път когато IRON MAIDEN свирят у нас е като малък празник и сега не е изключение. След тригодишна пауза от концерти, „Девицата” не спирта пред нищо, за да довършат своето „Legacy Of The Beast World Tour”. То стартира през далечната 2018 г., когато ги видяхме и в Пловдив.

Питате се какво е различното сега ли? Iron Maiden имат страхотен нов албум, който излезна миналата година, и това разбира се е отразено в сетлиста.

Признавам си, че не за пръв път гледам Мейдън. Не ги гледам дори за пръв път тази година. Аз съм част от една група фанатични фенове, които пътуват, за да ги гледат по цял свят. Ще се опитам възможно най-безпристрастно да ви опиша фантастичното пето гостуване на Iron Maiden у нас.

Точно в 17:30 ч. съм пред Арена Армеец,, за да се видя с всички познати от цял свят, които са дошли специално за този концерт. Малко след 19:30 вече сме в залата и покритата с черни платнища сцена, е готова за посрещането на подгряващите Lord Of The Lost.

Мнозина намираха избора на Lord Of The Lost за подгряващи на Maiden за доста странен. Сравнявайки по стил двете групи, Lord of The Lost наистина са нестандартен избор, но немците показаха защо са на тази сцена. Те са една стихия от индъстриъл/готик метъл, която вилнее из сцената като ураган.

Момчетата откриха с една от най-обичаните им по нови песни – „Drag Me To Hell”. Енергията им е неописуема. 40 минути вършеене из сцената, подскачане, скачане от всяка по висока повърхност и изключителна отдаденост. Chris Harms е изключителен фронтмен, балансирайки умело тежки и чисти вокали. А за непознатите с Lord Of The Lost , Gared Dirge беше истинско чудо, който свиреше на 3 инструмента почти едновременно.

Немците изпълниха доста стегнат 40 минутен сет , в който чухме „Under The Sun”, „Born with a Broken Heart”, „Heartbeat Of The Devil”, „Die Tomorrow”, „The Gospel of Judas”, „Lorelay” и др.

Това беше и второ гостуване за Lord Of The Lost в България. Много се надявам, че някой ден ще се завърнат отново с хедлайн шоу, за да може да се насладим на пълния им потенциал.

Наближава и момента, за който всички сме напълнили зала Арена Армеец. Десет минути преди 21:00 ч. прозвучават и акордите на емблематичното интро „Doctor, Doctor” – песен, която не е на Iron Maiden, но кара всеки Мейдън фен да настръхне. Девиците изскачат на сцената под тежките рифове на едноименната им песен от новия албум “Senjutsu”. На първата песен виждаме и триметровия Eddie самурай да крачи заплашително по сцената. Феновете на групата не сме свикнали толкова рано в шоуто да виждаме любимия ни маскот на сцената, но никой не се оплаква. Динозаврите продължават с песните от последния си албум, като започват да ги карат подред. Галопиращата “Stratego”, която е безспорен фаворит на феновете от новия албум. Следва и блусарската „Writing On The Wall”, която беше и първи сингъл от “Senjutsu”. Макар и да беше странно приета от феновете в началото, тази песен е идеален избор за концертни изпълнения.

Интересното в този случай, е че Iron Maiden имат нов албум, който е вече почти на година, но още не е промотиран с турне. В момента ние виждаме само тийзър от това, което ще се случи след година. И това не е прецедент. Преди близо 20 години Iron Maiden издадоха своя 13-ти албум „Dance Of Death”. Тогава британците отново бяха на подобно „Best of..” турне, докато новия им албум се разпродаваше, като бирите в Арена Армеец. Сега обаче имаме COVID пандемията, която промени плановете на целия свят.

По-запознатите знаят, че до сега тематиката на песните и декорите, подобно на театър или опера бяха разделени в три действия – Религия, Война и Ад. Премахвайки по една песен от всяко действие, но започвайки с три нови, Iron Maiden успяват да ни намекнат, че имат страхотен нов албум.

Връщаме се към сцената. След кратък грохот и светкавична промяна на японските декори, Maiden ни пращат директно в 1983-та с “Revelations”. Турнето „Legacy of The Beast” e зашеметяващ спектакъл със страхотни декори и спиращи дъха светлинни и пироефекти. Точно на такива песни успяваме да видим и колко е пълна залата всъщност.

Идеален момент е и сантиментална песен -“Blood Brothers”. Превърнала се в химн на феноветe от цял свят, карайки ги да забравят религия, националност, раса и каквото и да е. Щом сме на концерт на IRON MAIDEN ние сме едно. Ние сме „Blood brothers”.

Следва „Sign Of The Cross”. Всеки Mейдън фен ще се съгласи с мен, че тази песен едва сега получи заслуженото й внимание. Знаем, че Bruce може да я изпее феноменално, но цялата театралност, която и принадлежи , успяхме да видим и чуем едва сега.

Следва страхотна серия от монументални класики. Чуваме „Flight Of Icarus”, когато температурата се повишава на макс благодарение на огнехвъргачките, с които Брус се разхожда по сцената. „Fear Of The Dark”, „Hallowed Be Thy Name”, и „The Number Of The Beast” нямат нужда от представяне. Трябва да сте били в кома или живяли в пещера в последните 30 години, за да не сте чували една от тези песни. Това са точно тези песни, които няма как да не присъстват в сетлиста на групата. За някои от нас феновете са втръснали до припадък, но ако ги няма е сигурно, че ще усетим липсата им.

Следва разбира се и „The Iron Maiden”. Всички знаем, че без тази песен не може и всички знаем защо. Песента е във всеки концертен сетлист на групата от 1980 г. насам. Причината още да е в сета, не е защото е фаворит на феновете, а защото от над 40 и нещо години феновете са свикнали да виждат Eddie на сцента. Макар и през шоуто да го виждаме няколко пъти на сцена в различни превъплъщения, финалът на The Iron Maiden винаги спира дъха.

След края на официалната част е време да си „представим”, че групата се връща на сцената. Ударно завръщане с “The Trooper”, Eddie отново е на сцена, този път преоблечен като кавалерист и води схватки с Bruce. Виждаме и да развеят българския флаг върху мускет, който успява да срази Eddie.

Iron Maiden са единствената група, която може да използва толкова бутафорни и детски похвати на забавление и те да изглеждат страхотно. Bruce Dickinson казва в едно интервю, когато иронизират Maiden като “детска” и “наивна” банда: “Че кой иска да порасне? За какво? За да му е скучно и да плаща сметки и данъци? Не, благодаря!” (Благодаря на Stiff за този цитат).
„Clansman” e още една страхотна песен, на която се дава втори шанс. Тя, както и Sign Of The Cross са в така известния сред феновете „тъмен период” на групата, когато вокалист беше Blaze Bayley. Макар аз да харесвам този период се съгласявам напълно, че Bruce придава повече енергия в тези песни.

За финал чуваме речта на Чърчил, което е знак че следва и емблематичната “Aces High”. Над групата се рее Спитфайъра в реални размери, който преди виждахме в началото на концерта. Тази песен е страхотна е подходяща за начало, когато Bruce не е изморен, но сега всичко усещахме как се мъчи да достигне високите тонове. И въпреки това, тези динозаври изнесоха шоу като по учебник.

Каквото и да се напише, и каже за концерт на Iron Maiden ще е малко. Едно такова изживяване трябва да се види, чуе и усети. Всички сме късметлии, че живеем във времена, когато любима група на 4 поколения фенове е все още жива, твори и прави концерти. Аз нямам какво да кажа повече. Изчезвам да буквам полет за другата дата!

Репортаж и снимки: Никола Петрас