Дори времето в София е щастливо от силния музикален октомври, на който имаме възможност да се насладим тази година. В слънчевата неделя на 23, зала Христо Ботев в Студентски град беше домакин на един мини метъл фест, в който взеха участие цели 4 групи. И то не кои да е, а Hypocrisy и Septicflesh, които българската публика обожава, подкрепени от The Agonist и Horizon ignited. Следователно касапницата беше повече от гарантирана.

18 часа – около залата е пълно с фенове, някои пият бира, наслаждаващи се на последните слънчеви лъчи, други превъзбудено коментират предстоящия концерт. Положението вътре е подобно – вече има опашки на мърча, което ме изненада приятно. Явно най-сетне сме разбрали, че за изкуството трябва да се плаща и единственият начин да подкрепяме любимите си изпълнители е като купуваме музиката и артикулите им. А и яки дизайни определено не липсваха!

В 18:30 като по часовник, беше време да се срещнем с Horizon ignited. Групата ми направи страхотно впечатление. Финландците са основани през 2017 г., и само за 5 години, 2 от които в ситуация на ковид пандемия, вече имат 2 албума и са съпорт на такова епично турне. Това е пример за хъс и упорита работа, което личи и в звука им. Няма да коментирам озвучаването в залата, която не е създадена за концерти. Под звук тук имам предвид колко сработени бяха, което е плод на много много репетиции и отдаване на желанието им да правят музика. Двете им творби After the Storm (2019) и Towards the Dying Lands (2022) са пример за мелодичен дет. Сетлистът им включваше 9 песни, които ни докоснаха до творчеството им и съм сигурна, че спечелиха много нови фенове. 40 минути минаха като миг, а погледите на дошлите по-рано бяха приковани в сцената, нещо което се случва, само когато групата е интересна и завладяваща. Още с откриващата Beyond Your Reach момчетата показаха на какво са способни. Guiding Light, Equal in Death, Carry me, Leviathan са само част от парчетата, на които се насладихме. Имаха страхотен контакт с публиката, а басистът им дори слезе от сцената и свири сред почитателите, което превърна изпълнението в още по-емоционално за всички присъстващи. С Toward the Dying Lands шоуто им приключи, а публиката определено ги аплодира подобаващо. Който е решил да дойде само за „главните” групи, може да съжалява, че изпусна финландците.

След кратка пауза, отново с изключителна точност в 19:30 е време да се срещнем с The Agonist. Мнозина бяха разочаровани от отпадането им от Wolf fest през юли, но сега имаха възможност да ги чуят с новата им вокалистка Vicky Psarakis. Нова, нова, от 8 години, но когато е заменила някой като Alissa White-Gluz, дълъг период ще бъде „новата”. Това е характерен синдром за много групи, които сменят емблематични свои членове. Не е изненадващо, че за голяма част от хората канадците са „бившата група на Алиса”, което е жалко, но пък от друга страна им дава възможност да достигнат до повече хора, и да си създадат нови почитатели. Шоуто им започна с In Vertigo от последния им дългосвирещ албум, излязъл през 2019 г. –  Orphans. От него чухме още Blood As My Guide и едноименната  Orphans. Представиха ни и парчета от еп-то, издадено миналата година Days Before The World Wept – Remnants In Time, The Resurrection, Immaculate Deception и финалната за изпълнението имDays Before the World Wept. Подобно на много свои колеги, които не са имали възможност да представят последните си творби, канадците бяха ориентирали сетлиста си изцяло към последните 2 албума, за които споменах по-горе. От по-старите песни, чухме единствено Perpetual Notion (2015).  45-минутният сет на групата, успя да ни покаже способностите им. Музиката им не е за всеки, но има нещо специфично в нея, което феновете оценяват. Впечатляващо за мен, макар и да не съм почитател на женски вокали, беше, че Vicky Psarakis моделира гласа си и сменя тежки и леки вокали буквално за секунди, за което се изисква голяма техника. Неслучайно повечето групи, които представят музика на този принцип имат по двама вокалисти. Макар звукът в залата да ни попречи да чуем изцяло гласа й, мисля че добихме представа за възможностите на групата.

Septicflesh нямат нужда от представяне. Албумът им от 2014 Titan, ги описва най-точно, защото наистина са титани. Както знаем, Гърция има много силна метъл сцена, а те са едно от най-ярките доказателства на това твърдение. С годините стават все по-добри и все по-приковаващи вниманието. Още от първите ноти на добре познатите Portrait of a Headless Man и Pyramid God, очите на всички бяха потопени в тяхната магия. Момчетата бяха в страхотна форма, въпреки дългото турне, в което почти няма паузи. Neuromancer беше първата ни „среща” на живо с парче от така чаканият им нов албум Modern Primitive, излязъл през май тази година. От него чухме още Hierophant и A Desert Throne, което беше напълно достатъчно, за да разберем, че и в новия материал гърците са безпощадни, както до сега. Братята Antoniou са добре познати с разнородните си таланти, които далеч не свършват с музиката. The Vampire From Nazareth се превърна в една от кулминациите на тяхното изпълнение, тъй като публиката винаги я е обичала и всички пееха с пълно гърло. Очаквано, на Communion залата буквално изригна. Съвършеният дет метъл, който се лееше от сцената, макар и не с най-добрия звук, беше докарал до екстаз присъстващите. Без никаква пощада към гласовете и вратовете ни, Septicflesh ни довършиха с Anubis. Сетлистът им беше балансиран между старите класики и новите им парчета, а един час мина като 2 секунди и беше напълно недостатъчен, за да се насладим на прекрасното им изпълнение, което освен с техничността им като музиканти, винаги се отличава и с присъствието им. Последната песен, с която се сбогуваха с българските си почитатели,  е много ключова като обобщение на всичко, което видяхме и винаги ни поднасят гърците. Творчеството и концертите им са пример за Dark Art, от чисто музикална гледна точка, през обложките на албумите им, до сценичните им дрехи и представяне. Хващат те за гърлото и не те пускат. Надявам се скоро да можем да се насладим на хедлайнерско шоу, което да разкрие цялата им мощ. Тайно си мечтая някой ден да ги видим и с колосалния Sotiris Vayenas, за да се потопим в ненадминатата магия между чисти и тежки вокали. 

21:45 чакането е към края си, време е да се срещнем с митичните Hypocrisy. Среща, на която се надяваме от доста време! Без да губят ценни секунди, директно ни хвърлиха в музикален екстаз с едноименната песен от последния им албум, издаден през 2021 г. – Worship. Последва едно ретроспективно изпълнение, което ни пренесе в далечната 1996 с Fire in the Sky. В небето не знам, ама в залата имаше много огън, феновете направо полудяха при вида на любимците си, но шведите си знаят, че са обичани тук и неслучайно се връщат. Машината на времето продължи да върти, за да стигнем до 1994 с парчето Mind Corruption  и до 1993 с Inferior Devoties. Малко по-новата, но пък обожавана от мнозина – Eraser (2004),  не остави никакво съмнение, че There is no time/ No time to regret. Естествено никой и не си е  помислял да съжалява, че е дошъл на този епичен концерт, който не е, е той трябва определено да страда какво е изпуснал. Chemical Whore и Children of the Gray ни върнаха към последното творение на шведите, за да ни докажат (отново), че епичните им албуми не са останали в миналото. И в наши дни продължават да творят съвършен дет, с една нотка, която е характерна само за тях. Until The End и End of Disclosure, продължиха силната серия, в която Peter Tägtgren и компания изнесоха урок какво е да си невероятен музикант, но същевременно да владееш публиката без много да говориш, с харизма и талант. The Final Chapter беляза края на „официалната” част, но морето от ръце и виковете не спираха, защото знаехме, че ще има още. И имаше – още цели четири песни, които да довършат гърлата на почитателите и да не оставят съмнение, че феновете в България носят емоция, която се среща рядко. Fractured Millennium, Impotent God, Adjusting The Sun и финалната Roswell 47 доказаха за пореден път на какво са способни шведските машини.

Под бурните аплодисменти и скандирания на публиката, групата слезе от сцената. Без съмнение са една от бандите, които феновете на екстремната музика тук обожествяват. И има защо! Винаги на ниво, винаги раздаващи се, носещи несравнима енергия, Hypocrisy превърнаха неделя вечер в празник на дет метъла. Разбира се, трябва да отдадем нужното и на другите 3 групи, спомогнали шоуто да е незабравимо – добре познатите гръцки титани  Septicflesh, The Agonist и откритието на това турне за мен –  Horizon ignited. Бих казала, че сме късметлии, че този тур мина през България, защото определено комбинация от такива имена не се случва всяка година. 

Автори: Илияна Чоевска, Гергана Попова
Снимки: Никола Петрас

 

Пълна галерия от събитието: