Репортаж от концерта на HYPOCRISY, SEPTICFLESH, THE AGONIST и HORIZON IGNITED

Дори времето в София е щастливо от силния музикален октомври, на който имаме възможност да се насладим тази година. В слънчевата неделя на 23, зала Христо Ботев в Студентски град беше домакин на един мини метъл фест, в който взеха участие цели 4 групи. И то не кои да е, а Hypocrisy и Septicflesh, които българската публика обожава, подкрепени от The Agonist и Horizon ignited. Следователно касапницата беше повече от гарантирана.

18 часа – около залата е пълно с фенове, някои пият бира, наслаждаващи се на последните слънчеви лъчи, други превъзбудено коментират предстоящия концерт. Положението вътре е подобно – вече има опашки на мърча, което ме изненада приятно. Явно най-сетне сме разбрали, че за изкуството трябва да се плаща и единственият начин да подкрепяме любимите си изпълнители е като купуваме музиката и артикулите им. А и яки дизайни определено не липсваха!

В 18:30 като по часовник, беше време да се срещнем с Horizon ignited. Групата ми направи страхотно впечатление. Финландците са основани през 2017 г., и само за 5 години, 2 от които в ситуация на ковид пандемия, вече имат 2 албума и са съпорт на такова епично турне. Това е пример за хъс и упорита работа, което личи и в звука им. Няма да коментирам озвучаването в залата, която не е създадена за концерти. Под звук тук имам предвид колко сработени бяха, което е плод на много много репетиции и отдаване на желанието им да правят музика. Двете им творби After the Storm (2019) и Towards the Dying Lands (2022) са пример за мелодичен дет. Сетлистът им включваше 9 песни, които ни докоснаха до творчеството им и съм сигурна, че спечелиха много нови фенове. 40 минути минаха като миг, а погледите на дошлите по-рано бяха приковани в сцената, нещо което се случва, само когато групата е интересна и завладяваща. Още с откриващата Beyond Your Reach момчетата показаха на какво са способни. Guiding Light, Equal in Death, Carry me, Leviathan са само част от парчетата, на които се насладихме. Имаха страхотен контакт с публиката, а басистът им дори слезе от сцената и свири сред почитателите, което превърна изпълнението в още по-емоционално за всички присъстващи. С Toward the Dying Lands шоуто им приключи, а публиката определено ги аплодира подобаващо. Който е решил да дойде само за „главните” групи, може да съжалява, че изпусна финландците.

След кратка пауза, отново с изключителна точност в 19:30 е време да се срещнем с The Agonist. Мнозина бяха разочаровани от отпадането им от Wolf fest през юли, но сега имаха възможност да ги чуят с новата им вокалистка Vicky Psarakis. Нова, нова, от 8 години, но когато е заменила някой като Alissa White-Gluz, дълъг период ще бъде „новата”. Това е характерен синдром за много групи, които сменят емблематични свои членове. Не е изненадващо, че за голяма част от хората канадците са „бившата група на Алиса”, което е жалко, но пък от друга страна им дава възможност да достигнат до повече хора, и да си създадат нови почитатели. Шоуто им започна с In Vertigo от последния им дългосвирещ албум, излязъл през 2019 г. – Orphans. От него чухме още Blood As My Guide и едноименната Orphans. Представиха ни и парчета от еп-то, издадено миналата година Days Before The World Wept – Remnants In Time, The Resurrection, Immaculate Deception и финалната за изпълнението им – Days Before the World Wept. Подобно на много свои колеги, които не са имали възможност да представят последните си творби, канадците бяха ориентирали сетлиста си изцяло към последните 2 албума, за които споменах по-горе. От по-старите песни, чухме единствено Perpetual Notion (2015). 45-минутният сет на групата, успя да ни покаже способностите им. Музиката им не е за всеки, но има нещо специфично в нея, което феновете оценяват. Впечатляващо за мен, макар и да не съм почитател на женски вокали, беше, че Vicky Psarakis моделира гласа си и сменя тежки и леки вокали буквално за секунди, за което се изисква голяма техника. Неслучайно повечето групи, които представят музика на този принцип имат по двама вокалисти. Макар звукът в залата да ни попречи да чуем изцяло гласа й, мисля че добихме представа за възможностите на групата.

Septicflesh нямат нужда от представяне. Албумът им от 2014 Titan, ги описва най-точно, защото наистина са титани. Както знаем, Гърция има много силна метъл сцена, а те са едно от най-ярките доказателства на това твърдение. С годините стават все по-добри и все по-приковаващи вниманието. Още от първите ноти на добре познатите Portrait of a Headless Man и Pyramid God, очите на всички бяха потопени в тяхната магия. Момчетата бяха в страхотна форма, въпреки дългото турне, в което почти няма паузи. Neuromancer беше първата ни „среща” на живо с парче от така чаканият им нов албум Modern Primitive, излязъл през май тази година. От него чухме още Hierophant и A Desert Throne, което беше напълно достатъчно, за да разберем, че и в новия материал гърците са безпощадни, както до сега. Братята Antoniou са добре познати с разнородните си таланти, които далеч не свършват с музиката. The Vampire From Nazareth се превърна в една от кулминациите на тяхното изпълнение, тъй като публиката винаги я е обичала и всички пееха с пълно гърло. Очаквано, на Communion залата буквално изригна. Съвършеният дет метъл, който се лееше от сцената, макар и не с най-добрия звук, беше докарал до екстаз присъстващите. Без никаква пощада към гласовете и вратовете ни, Septicflesh ни довършиха с Anubis. Сетлистът им беше балансиран между старите класики и новите им парчета, а един час мина като 2 секунди и беше напълно недостатъчен, за да се насладим на прекрасното им изпълнение, което освен с техничността им като музиканти, винаги се отличава и с присъствието им. Последната песен, с която се сбогуваха с българските си почитатели, е много ключова като обобщение на всичко, което видяхме и винаги ни поднасят гърците. Творчеството и концертите им са пример за Dark Art, от чисто музикална гледна точка, през обложките на албумите им, до сценичните им дрехи и представяне. Хващат те за гърлото и не те пускат. Надявам се скоро да можем да се насладим на хедлайнерско шоу, което да разкрие цялата им мощ. Тайно си мечтая някой ден да ги видим и с колосалния Sotiris Vayenas, за да се потопим в ненадминатата магия между чисти и тежки вокали.

21:45 чакането е към края си, време е да се срещнем с митичните Hypocrisy. Среща, на която се надяваме от доста време! Без да губят ценни секунди, директно ни хвърлиха в музикален екстаз с едноименната песен от последния им албум, издаден през 2021 г. – Worship. Последва едно ретроспективно изпълнение, което ни пренесе в далечната 1996 с Fire in the Sky. В небето не знам, ама в залата имаше много огън, феновете направо полудяха при вида на любимците си, но шведите си знаят, че са обичани тук и неслучайно се връщат. Машината на времето продължи да върти, за да стигнем до 1994 с парчето Mind Corruption и до 1993 с Inferior Devoties. Малко по-новата, но пък обожавана от мнозина – Eraser (2004), не остави никакво съмнение, че There is no time/ No time to regret. Естествено никой и не си е помислял да съжалява, че е дошъл на този епичен концерт, който не е, е той трябва определено да страда какво е изпуснал. Chemical Whore и Children of the Gray ни върнаха към последното творение на шведите, за да ни докажат (отново), че епичните им албуми не са останали в миналото. И в наши дни продължават да творят съвършен дет, с една нотка, която е характерна само за тях. Until The End и End of Disclosure, продължиха силната серия, в която Peter Tägtgren и компания изнесоха урок какво е да си невероятен музикант, но същевременно да владееш публиката без много да говориш, с харизма и талант. The Final Chapter беляза края на „официалната” част, но морето от ръце и виковете не спираха, защото знаехме, че ще има още. И имаше – още цели четири песни, които да довършат гърлата на почитателите и да не оставят съмнение, че феновете в България носят емоция, която се среща рядко. Fractured Millennium, Impotent God, Adjusting The Sun и финалната Roswell 47 доказаха за пореден път на какво са способни шведските машини.

Под бурните аплодисменти и скандирания на публиката, групата слезе от сцената. Без съмнение са една от бандите, които феновете на екстремната музика тук обожествяват. И има защо! Винаги на ниво, винаги раздаващи се, носещи несравнима енергия, Hypocrisy превърнаха неделя вечер в празник на дет метъла. Разбира се, трябва да отдадем нужното и на другите 3 групи, спомогнали шоуто да е незабравимо – добре познатите гръцки титани Septicflesh, The Agonist и откритието на това турне за мен – Horizon ignited. Бих казала, че сме късметлии, че този тур мина през България, защото определено комбинация от такива имена не се случва всяка година.

Автори: Илияна Чоевска, Гергана Попова
Снимки: Никола Петрас