Летен фестивал? Какво беше това? Последните 2 години и половина бяхме забравили що е това концерт, камоли фестивал. След 2-3 отлагания на всички ивенти хората бяха загубили надежда, че отново ще имат възможност да се забавляват, да слушат музика на живо и да усещат фестивалната атмосфера, която толкова обичат. За наше щастие обаче нещата вече не изглеждат толкова черни и ето, че първият летен рок фестивал е вече факт. Hills of rock – Sofia Edition беше събитие, обявяването на което доведе до бурна вълна от емоции, защото феновете добре познаваха изданията в Пловдив. Мястото предизвика известни полемики, заради спомените от калната приказна на Loud festival 2012, но пък всички големи фестивали се провеждат извън града, така че решението не е лишено от логика.

Стига толкова интро. Да преминем направо към ден 1. Събитието трябваше да започне около 16 часа с отварянето на вратите. Въпреки, че закъсня с час, хората чакаха търпеливо. Нямаше напрежение и настроението не беше помрачено. Чуваха се всякакви разговори от обсъждане на времето и дали ще вали заради гръмотевиците, до най-естественото – обсъждането на групите. Голяма светеща арка посрещаше посетителите и им пожелаваше приятно изкарване. Фестивалното пространство беше организирано чудесно и беше по-голямо от очакванията ми. Бях наистина впечатлена от превръщането на един парк в истинско мини градче с павилиони за всичко – за напитки имаше предвидени достатъчно места, така че да не стават опашки, разнообразна храна за различните вкусове и нужди, специализирани места за кафе, алкохол, разбира се бира и коктейли.

В 17:30 Koza mostra, откриха фестивала. Макар все още хората да влизаха, настроението което създаваха беше заразително позитивно като за „Добре дошли”. За 45 минути, гърците успяха да накарат повечето фенове да се разтанцуват, а шеговитите им текстове бяха лесно запеваеми. Особено Alcohol is free, издадена през 2013, беше приета с бурни овации. Смесицата от текстове на английски и гръцки винаги е била интересна за мен и й се насладих отново. Научих и нова дума – Me trela (луд). Изпълнението им завърши с кавър на легендарната Ace Of Spades. За момента и дъжда ни се разминаваше, така че определено началото на Hills of rock Sofia edition беше обещаващо.

След кратка пауза беше време на сцената да се качат Bazzookas. Нидерландците определено знаят как се прави шоу, а вокалът им изкара половината сет лист в публиката, което естествено предизвика емоции, особено в най-малките, които се надпреварваха да се снимат и да се докоснат до него. Този ден си беше едно безкрайно парти, в което танците преобладаваха. Може би не е най-типичното за рок/метъл концерт да видиш танцуващи хора, но пък настроднието беше заразително и фенове с тениски на какви ли не групи се забавляваха в ска ритъм.

Последва рязък завой в музикално отношение с появата на Sisters of Mercy. Към групата винаги има високи очаквания, защото са ветерани и имат над 40-годишна история. В случая не само оправдаха моите, а ги и надминаха. Изпълнението им беше динамично а 1 час мина като 2 минути. Не можех да спра да гледам със затаен дъх енергията, която пръскаха от сцената. Макар да не говориха много между песните, присъствието им беше непоклатимо и дори не може да ти дойде на ум да отлепиш очи от сцената. Още на Don't Drive on Ice, с която излязоха дадоха заявка, че ще ни отвеят. Разходката из по-голяма част от дискографията им и балансирания сет лист, допринесоха за невероятното изживяване, което англичаните ни предложиха.

България обича Dubioza Kolektiv и това е неоспорим факт. Определено първият ден тениските на бандата преобладаваха, а когато започнаха голяма част от хората, които седяха в страни се скупчиха в центъра. Час и половина явно не стигна на почитателите, защото не спираха да скандират „Още, още.” Представянето им беше съпроводено от неспирна енергия, щипка ирония, типична за тях, много игри с публиката, показване на различни табели със забавни надписи и море от добро настроение. Определено за групата няма значение дали свири на Женския пазар, пред пълна Арена Армеец или на голям фестивал – винаги дават всичко от себе си. Добре познатите U.S.A., Free.mp3, No escape (from Balkan) огласиха парка на летището, а групата искаше да е още по-близо до феновете си, и част от членовете й слязоха от сцената и поздравиха тълпата.

Точно по часовник в 23:30 беше време да се срещнем и с хедлайнера за вечерта Placebo. Преди началото на изпълнението им бяхме любезно помолени да не снимаме с телефони по време на шоуто, защото така отнемаме част от емоцията на другите, които са принудени да гледат светещите екрани, вместо да се наслаждават на музиката. Сетът започна с песента Forever Chemicals от новия албум на групата Never Let Me Go, излязъл тази година. Чухме още няколко песни от него, сред които беше и Happy Birthday in the Sky. Песента е меланхолична и събира много болка в себе си, карайки всеки да си припомни хората, които не са сред нас, но иска да поздрави. Brian Molko казва за нея, че е един от най-тъжните моменти в албума. Placebo не са за всеки, те са група, която е далеч от търсенето на шоу, вглъбени в себе си, енергията която носят е толкова особена, че не може да се сравни с нищо друго. Ако я усещаш, оставаш в плен на музиката им.

И така първият ден на Hills of rock Sofia edition завърши. Наваля ни малко дъжд, потанцувахме, наслаждавахме се на цветна фестивална атмосфера и чудесно настроение. Не мога да не отбележа възхищението си от организаторите, които наваксаха първоначалното закъснение и се справиха страхотно с работата си.

След кратка почивка и презареждане на батериите беше време за ден 2. Изживяването за мен започна още в метрото, където пътувах със стотици фенове. Обичам моменти, в които толкова непознати хора, събрани от обща любов към музиката, си говорят като дългогодишни приятели.

Вторият ден беше открит от Odd Crew. Едва ли има българин, интересуващ се от „тежка” музика, който да не ги е слушал. Те са явление на нашата сцена и присъствието им винаги предизвиква фурор. Участието им на Hills of rock Sofia edition беше първото им стъпване на по-голяма сцена след пандемията, както самите те споделиха. Иронично един от последните им концерти е бил като съпорт на Five Finger Death Punch. Имаше толкова тениски на бандата в публиката, че някой незапознат би помислил, че това е тяхно хедлайнерско шоу. Заразителната любов на публиката е това, което ми направи най-силно впечатление. Симбиозата между група и почитатели е нещо, което в наши дни се вижда рядко. A bottle of friends – в това превръщат Odd crew, хората докоснали се до творчеството им.

Kultur Shock също са добре познати и обичани от българската публика. Появата им на сцената даде нов тласък на танците. Стилово групата може би повече щеше да пасне в първия ден, но феновете се забавляваха много и загряха подобаващо за следващите банди. Всички можем само да се надяваме да имаме такъв хъс и енергия на годините на Gino Srdjan Yevdjevich. Явно в Босна се раждат музикални таланти в балканския рок и ска, ако съдим по него и колегите му от Dubioza kolektiv.

Solence се появиха в програмата в последния момент, заради отпадането на Hollywood Undead. Новината беше посрещната с доста разочарование от почитателите, които бяха нетърпеливи да видят американците. Шведите обаче се справиха страхотно. Макар да свириха само 30 минути, си личеше, че влагат много усилия, за да се представят на ниво. Още със стъпването си на сцената, специалното им облекло в бяло направи силно впечатление. Не стана ясно защо сетлистът беше толкова съкратен, но въпреки краткото време публиката определение ги хареса и влезе в ритъма им.

Нетърпението нарастваше, а хората ставаха все повече. Ill Nino със сигурност са подходящи да разпалят публиката и го направиха още със стъпването си на сцената. 50 минути направо се превъртяха за секунда, докато ни разходиха из богата си дискография. Започнаха ударно с God save us от първия им албум Revolution Revolución (2001). Макар да наблегнаха на по-старите си неща, чухме и ново парче от 2020 г. – Máscara, което публиката посрещна с не по-малък възторг. Май любимата им дума се оказа „mother fucker”, но отношението им към публиката контрастираше с агресията в музиката им. Споделиха, че за пръв път са в България и много им харесва. А на нас ни остава да се надяваме да се върнат скоро.

С точност до секунда в 23:30, дойде дългоочакваният миг за мнозина – да чуят и видят Five Finger Death Punch. За мен това беше първи техен концерт и имах високи очаквания, защото съм говорила с много хора, присъствали на техни концерти и отзивите винаги са били страхотни. След ударното шоу, което ни изнесоха в рамките на час и 20 минути, мога да потвърдя впечатленията. Бандата предлага не просто музикален пърформанс, а цялостно изживяване, което включва зрелищно шоу, огън и конфети. Трудно е да се определи къде беше пикът на изпълнението им, защото хората буквално се взривяваха на всяка нота, независимо дали ставаше въпрос за стара и добре позната песен или за нова такава. Сетлистът им беше подбран, така че да съдържа песни от различни периоди, което публиката оцени с неспирни скандирания. Перцата летяха като конфети и беше впечатляващо, че хората реагираха „спортсменски” и ги нямаше типичните караници за ценната предмети. Вокалът Ivan L. Moody демонстрираше желание да си говори с публиката и избираше свои „жертви”, които естествено нямаха нищо против шегите му. Wash It All Away, Jekyll and Hyde, Sham Pain, Bad Company (страхотен кавър),Wrong Side of Heaven, Burn MF, Lift Me Up са само част от песните, които имахме удоволствието да чуем. За съжаление, както всяко хубаво нещо, така и изпълнението на FFDP си имаше своя край.

The Bleeding беляза края не само на шоуто на американските легенди, но и на първото издание на Hills of Rock Sofia Edition. В заключение мога да кажа, че ивентът стартира по-ударно, от колкото сме мислели, че е възможно. Атмосферата беше в стила на фестивалите в чужбина, хората бяха повече от доволни – пяха, танцуваха, имаха възможност да се насладят на разнообразна храна и напитки, а фестивалното пространство беше организирано прекрасно. Щастие е, че на фестивалната карта на Европа се появява още едно обещаващо име, а още по-голямо щастие е, че се провежда в България, че даже и в София, под прозорците на много от нас.

Да затягаме коланите и да се подготвим ударно за Hills of rock Sofia Edition 2023!

Автор Илияна Чоевска
Снимки: Марсел Фенс

Вижте още: