Както животът ни бе паузиран за много дълго време и почти нищо не се случваше, така изведнъж нещата се отприщиха и започнаха оттам, където спряха.
Групите тръгват по-смело на плануваните си турнета и почти няма отменени такива.

На 14 април имахме удоволствието да гледаме не една, не две ами цели пет банди – Batushka (на Bartlomiej Krysiuk), Diabolical, Warhammer, Paradise in Flames и Eshtadur. Мисля, че няма нужда да се обяснявам какво явление бяха Batushka и за съжаление през какви сътресения преминаха. Така или иначе, станахме свидетели на един прекрасен, атмосферичен концерт, на който само Batushka са способни.

За начало на концертната вечер беше посочено 18:30 и поради тази причина, първата група беше пропусната от доста хора. Първи бяха „Paradise in Flames“. Аз лично успях да чуя последните 2 песни от сета им. От малкото, което успях да видя, бих казала, че групата стоеше доста несигурно на сцената.

Eshtadur от своя страна, изключително много се забавляваха на сцената. Излязоха много надъхани и успяха да подгреят публиката.

Следващите по ред бяха момчетата от „Warhammer“. Отличителното при гърците и техния блек метъл е присъствието на саксофон. Макар, че много не го чухме, заради озвучаването.

Diabolical, които не ни гостуват за пръв път, започнаха ударно с първата песен от последния си албум Eclipse, издаден през 2019 г. Публиката ги посрещна топло и до края на изпълнението им не спря да ги аплодира.

Стотици развяти коси се веееха из клуба, а групата не намали темпото от началото до края. Подборът на песни, които да ни представят, показва че бандата е вложила усилия да съчетае парчета от различните си периоди и да предложи на публиката разходка из дискографията си, съчетана с подчертаване на силните им страни. Агресия, епичност, китарна магия и невероятен синхрон между тежки и чисти вокали са само част от впечатленията, които момчетата оставиха у присъстващите. Шведите направиха шоу, което беше достойно за самостоятелен концерт и показаха, че не са просто съпорт. Надявам се скоро да имаме възможност да ги видим отново.

Batushka с цялата им църковна разкошност, с още по-богата сцена откъм артефакти и по-богата дискография, свириха точно на Велики четвъртък (Западния Великден). Какво по-тематично посрещане на такъв тип „празник“. Самата поява на групата винаги предизвиква у мен вълнение. Гледала съм ги 3 пъти на живо и всеки път се чувствам сякаш никога не съм. Мистичността им, атмосферата, която създават, смиреността и спокойствието, с което свирят блек метъл ме поразяват. В момента, в който стъпят на сцената се чувствам сякаш започна истинска литургия, за което допринася и запалването на всички свещи на сцената по време на първата песен. Впечатлявам се от реалността, с която пресъздават магията си. Много по-лесно би било да използват LED свещи, но те залагат на истински, а миризмата на тамян ни пренася в друга вселена. Поляците наблегнаха на материали, излезли след разделянето им с Krzysztof Drabikowski, а именно Hospodi, Raskol и Carju Niebiesnyj.От познатите ни песни, които превърнаха групата в явление в началото на кариерата им, чухме Yekteniya III: Premudrost', Yekteniya IV: Milost' и Yekteniya VII: Istina. Въпреки, че мненията за групата, след разделението й, остават доста полюсни и повечето са негативни, не може да се отрече, че атмосферата, която създават дори само с присъстивето си на сцената и магията, която цялото им представяне носи, са нещо уникално, което не може да се види всеки ден.

В заключение мога да кажа, че може би липсата на концерти, ме накара да се оценявам много повече всеки миг, в който имам възможност да слушам любимата си музика на живо. В пандемията нямаше нищо друго, което да ми липсва толкова, колкото концертите. Започнах да разбирам как са се чувствали хората преди 30 години, когато не са имали възможност да се докоснат до любимите си групи на живо. Надявам се да няма повече сътресения в световен мащаб, които да прекъсват връзката между музиканти и фенове, която само едино изпълнение очи в очи може да изгради.

Автор: Гергана Попова
Снимки: Никола Петрас

 

Вижте още: