2022 ще се окаже много силна концертна година за българските рок и метъл фенове. Макар да започна с поредния локдаун и да нямахме надежда обявените концерти да се случат, към средата и до края си (надявам се) има(х)ме щастието да се насладим на страхотни изпълнители. Една от перлите  в короната на „тежката” музика, със сигурност беше концертът на легендарните Kamelot. Зимата „ни изненада” отново, и навън, и вътре в залата беше доста студено, но пък шоуто беше толкова епично, че се стоплихме и изпотихме от викани и танци, което винаги е било по-важно.

Та, да преминем към същественото. Датата е 12 ноември, мястото Зала Христо Ботев. Последния месец направо имам вакантно място в Студентски град. Малко след 19 часа, вътре вече има доста фенове, които са в трескаво очакване да видят любимците си. Вечерта се очакваше да бъде, и беше, специална. Това е един от малкото концерти на Kamelot след пандемията и определено можем да го наречем бутиков. Трябва да сме много благодарни, че се случи именно у нас. Вълнуващо беше, че никой нямаше идея какво да очаква като сетлист или представяне. Но това направи магията още по-силна. Групата беше в невероятна форма, може би най-добрата, в която съм ги гледала. Починали си по принуда и без да са на дълго, изтощително турне, музикантите направо ни отвяха.

Преди тях обаче чухме нашите момчета от Velian. Те бяха лично избрани от Kamelot за съпорт на специалното шоу и оправдаха този избор. Представиха се страхотно и доказаха, че в България има групи, които наистина работят усилено и правят качествена музика на световно ниво. Дори дошлите чужденци, коментираха бандата с възхищение. За 40 минути успяха не само да ни подгреят, ами да ни накарат да пеем заедно с тях. Представянето им беше много стегнато и целенасочено – да ни покажат максимално много от музиката си без излишни приказки. Както Иван сам каза: „Няма да говоря много, искаме да използваме максимално времето.” Сетлистът им включваше 8 парчета, част от тях бяха от първия им албум, излязъл през 2019 – Godless. От него чухме откриващата песен Fireflies, едноименната за албума Godless, Maiden of stone, The Darkness within.

Другите песни, на които се насладихме, ще са част от предстоящата им творба, която очакваме с нетърпение в началото на следващата година. Супергрупата, както често е наричана в ъндърграунд средите, не си поплюва. Те споделиха, че ако някой е дошъл за весел сет, няма да го получи от тях, но който е тук за дарк музика, определено е на правилното място. Песента Funeral посветиха на всички, които обичаме, но вече не са сред нас, което направи изпълнението още по-емоционално. Получихме здрава доза дарк метъл, както самите те определят стила си. Интересната смесица от готик, симфоник и мелодичен дет, отрежда на бандата гарантирано място в сърцата на феновете.

Публиката вече беше в трепетно очакване на любимците си. Е, наложи се да почакаме малко повече, но пък това направо и удоволствието още по-голямо. С 20 минути закъснение от първоначално обявения график, на сцената се качиха с цялата си мощ и блясък Kamelot. Phantom Divine (Shadow Empire) взриви публиката още с първите акорди и даде на групата да разбере, че е избрала правилното място за специалното си шоу. Сетлистът беше подбран страхотно, така че да зарадва както феновете на старите „класически” за бандата неща, така и да ни запознае с по-новото творчество. Rule the World  ни върна 15 години назад и накара Tommy Karevik да си пожелае да правят концерти в България всеки ден. The Great Pandemonium и добре познатата When the Lights Are Down „градираха” емоциите, ако това въобще е възможно и честно казано не знам как пода на залата издържа това скачане. Karevik показа и завидни умения да брои на български, с малко помощ от публиката.

От обичания албум Haven (2015) се насладихме на Insomnia,Veil of Elysium, End Of Innocence. Баладата Here’s to the Fall, бандата посвети на близките, които сме загубили, а светещите телефони създадоха магическа приказка. Тази вечер определено България беше Center of the Universe, поне за събралите се почитатели, защото  Kamelot направиха нещо, което публиката ни ще помни дълги години.  Със сигурност една от кулминациите на това изключително изпълнение бяха легендарните Karma и Forever. Скандиранията, виковете и пеенето, достигнаха на космическо ниво. A Liar Liar (Wasteland Monarchy) – последна от официалната част, макар и без Alissa White-Gluz, беше достоен завършек на един страхотен сет. Разбира се това не беше краят на емоционалната вечер и групата се върна на сцената за бис, под бурните аплодисменти на почитателите. Една от най-любимите песни, естествено беше оставена за „десерт” като черешка на тази ноемврийска нощ, а именно March of Mephisto. Karevik представи групата, а Thomas Youngblood (човекът Kamelot, както го представи Tommy) сподели, че България им е като втори дом и обещава всяка година да се връщат.

Тук е мястото да кажа, че групата звучеше несравнимо. Освен изключителни таланти и професионалисти, енергията, която всеки от тях носи и споделя на сцената, е нещото, което ги отличава и ги прави толкова обичани не само у нас. Раздаването на всеки от тях, приковава вниманието и ни отнася в паралелна Вселена, в която няма проблеми, няма грижи, само хубава музика, китарни сола от друг свят и „битка” между барабани и клавири, в която всички са победители. Както всяко кралство, така и мрачният дворец на  Kamelot има нужда от кралица. Групата е имала не една през години, но снощи тяхна фея, която спомогна за създаването на една тъмна магия беше Anna Bruner – вокалистка на младите немски надежди League of Distortion.

12 ноември ще остане в историята на българския концертен метъл календар като паметна нощ. Вечер, в която феновете получиха повече от концерт на любимата група. Получиха признание и уважение, което започна още от обявяването на това ексклузивно за годината шоу, премина през тениска, направена специално за нас и естествено завърши с изключителното представяне на Kamelot. Мрачна, красива и изпълнена с мелодия, дълбочина и уникално звучене, музиката им винаги ще бъде обичана, а сърцатото им отношение и раздаване на сцената, ги превръщат всеки път в любимци на почитателите. Както самите те пеят: „One day I know we will meet again”, остава само да се надяваме, че ще е всяка година, както Thomas обеща!

Автор: Илияна Чоевска
Снимки: Гергана Попова

Пълна галерия от събитието: