Докато се освестим от ден 1 , вече беше дошло време за втория ден на Midalidare. Един доста чакан ден, най-вече защото това щеше да е първото гостуване на Running Wild  на наша земя. Най-големите ентусиасти се бяха наредили от рано на оградите въпреки жегата, която ни съпътстваше, през целия фестивал.

Малко след 17:35 на цената се качиха момчета от „The Broken Ravens“. Откриха сета си с най-новата си песен - Black Аtlas, която излезе преди няколко дни в музикалните платформи. Групата събуди интерес и подгря допълнително публиката. Самата банда вече е гостувала веднъж в България, a стилът й доста интересен. Носят много rock`n`roll в себе си, който е обогатен с по харш вокални линии. Шотландците макар и изпитваха малко затруднение с прекалено горещото време за техния вкус, дадоха най-доброто от себе си. Бяха им отредени около 30 минути, част от песните, които  чухме бяха  „Blood“, „Whispers”, „Dark Places“ , а за финал - „Light out in Vienna“. Без много излишни приказки, щотландците се сбогуваха и отстъпиха сцената на следващата банда, а именно Scanner.

В този ден, графика малко изоставаше и Scanner, излязоха към 18:27. Откривайки с „Terrion“. Групата съществува от 1988 и до ден днешен е запазила old school звученето си. И определено имаше фенска база, сред присъстващите. Не бяха непознати за българската публика.

Efthimios Ioannidis със завидните си гласови възможности, привлече още повече публика към предните редици. Така заемащите сенчестите места намаляха. Можем да кажем, че слушахме доста качествен power metal, който напомняше много на ранните години, на Helloween с Kai Hansen и Kiske. Което всъщност е напълно нормално да бъдат инспирирани предвид годината им на създаване. Но разбира се това, по никакъв начин не ги омаловажава, както споменах Ioannidis, е изключителен вокалист. Бандата постоянно поддържаше контакт с публиката и се раздаваха от сърце.

Scanner ни разходиха из дискографията си. Част от песните, които чухме бяха - „Not Alone“, „Wonder“, „F.T.B.“, „Buy Or Die“ и за финал - „Warp 7“. Малко след 19:00, сцената вече се готвеше за Ross The Boss

Manowar винаги са били банда, която предизвиква полюсни настроения. Както има хора, които ги обожават, така има и такива, които не ги харесват. Може би причината за това е противоречивата фигура на Joey DeMaio. Отменянето на концерта им в Пловдив предизвика вълна от смесени емоции, но за щастие на феновете, по време на шоуто на Ross the Boss в Могилово, те все пак успяха да се докоснат до част от творчеството на американците. Групата изпълни песни от периода на китариста в Manowar – 1980-1989. Още откриващата Blood of the kings, накара публиката да запее с цяло гърло. Последваха парчета от легендарните албуми Battle Hymns (1982), Hail to England (1984), Sign of the Hammer (1984), Fighting the World (1987) и Kings of Metal (1988). Ако трябва да цитираме някои от текстовете им, изпълнението беше fire and steel. На последната песен Hail and kill, почитателите бяха в екстаз и определено не искаха да пуснат бандата да слезе от сцената. Те обаче не разочароваха присъстващите и се появиха на оградите, за да си направят снимка за спомен с всеки, който имаше желание. 

Alestorm заемаха следващото място в афиша, в изцяло екстравагантния си облик, точно между Manowar-ския сет и Running Wild. Казвам го защото шрифта им е Manowar-ски, а за пиратското и Running Wild не е нужно да се обяснявам. Но присъствието на групата точно на това място, предизвика спорове между феновете. За и против.

Alestorm отдавна са се доказали като купонджийска група, а не като сериозна. Не всяка банда има надуваема жълта патица, с два пъти човешки размер. Разбира се и облеклата им са екстравагантни – от къси спортни шорти, до килт. Така или иначе, който беше решил да се забавлява, го правеше, останалите просто си дадоха пауза.

Шотландците откриха с „Keelhauled“, „Treasure Chest Party Quest„ и „Mexico“.

Are u getting drink today? беше основния въпрос, по време на тяхното изпълнение. За това и „Hangover“ беше посветена на всички онези, които ще имат тежка нощ. А мистър MC Shark Face (един пич с плюшена глава на акула) спомогна за рап частта в песента. Купонът течеше с пълна сила и P.A.R.T.Y., беше последвана от най-великата пиратска песен – „Seventh Rum of a Seventh Rum“, както се изрази Christopher. Алкохолното хвалебствие продължи с „Drink“ и „Pirate Metal Drinking Crew“, а “Fu*ked With An Anchor” сложи и край  на „алкохолното“ парти.

И ето, че дългоочакваният момент, за много от присъстващите настъпи. Най-накрая Running Wild на наша земя.

Още с „Fistful of Dynamite“ и „Purgatory“ се започна с пироефекти, което предвещаваше , че не само ще слушаме концерт, но и ще бъдем свидетели на допълнително шоу. Фойерверки, пироефекти  и запалена в страни от сцената огромна бяла змия, допълниха пиратската атмосфера. Участието им беше доста противоречиво и тук феновете бяха разделени на 2 лагера. Едни недоволстваха от избора на сетлист, за други беше остатъчно че Rock N’ Rolf свири на сцената, защото така или иначе групата не е от най-активните.

От последната творба на бандата „Blood on Blood“, чухме 3 песни – едноименната „Blood on Blood“ , „Crossing the Blades“ и „The Shellback“. Не мога да кажа, че мнозинството беше в екстаз, но  в крайна сметка Running Wild имат много богата дискография, която е доста трудно да се обхване. Но имаше и любими класики в сетлиста като „Under Jolly Roger” и “Conquistadores“, които очаквано се знаеха отлично от присъстващите. Макар да са по-статична банда, все пак не липсваше и разпяване на публиката, както и сол на барабаните.

„Raise Your Fist“ беше последния бис, който сложи и край на историческото първо гостуване на немците. Оттук, всеки сам за себе си преценява до колко изпълнението на Running Wild, им е харесало. Но след близо 2 години музикална суша, от която почти всички групи, които гостуваха се оплакаха, че им е дошла в повече, (а и за повечето от нас се оказа безобразно дълга), мисля че трябва да гледаме по-позитивно на нещата и да се наслаждаваме на всичко, което можем. До като отново не ни е отнето, за неопределено време. 

Тези, които имаха сили, продължиха купона до късни зори, а останалите след 3 дни на концерти (да, 3, броим и концерта на Мейдън) се отправихме да почиваме за следващия ден.

Автори: Гери Попова, Илияна Чоевска
Снимки: Никола Петрас

 

Вижте още: