На 29ти октомври в клуб Микстейп 5 се състоя едно от най-интересните за мен музикални събития за годината. Шведите TIAMAT бяха обещали специално шоу с преобладаващи песни от култовите им албуми Wildhoney и Clouds. След няколко години в отлагане на датата, съобразено с епидемичната обстановка, концертът най-после се състоя и не разочарова настървените за класики фенове.

За подгряваща група организаторите бяха избрали българите ROBUST. Музикантите споделиха, че са страшни фенове на TIAMAT и за тях е чест да подгряват. Познати на публиката от други формации (в лицето на Busty ot UPYR), членовете на бандата изненадаха приятно с тежък звук, близък до дуума, но една идея по-бързо темпо, резачки, достойни за размятане на коси и двугласни хармонии, вкарващи нужната нотка мрачна мелодичност, която да ни настрои за предстоящата психеделия. Стегнат сет от четири песни (“Deep Fake”, “Divine Induction”, “Intracellular Clamor”, “Godzilla 19”), с който ROBUST направиха сериозна заявка за присъствие на българската метъл сцена, и абсолютно удачен избор за подгряваща група.

След пауза за бира и настройване по сцената най-после дългоочакваният момент дойде. На сцената излязоха TIAMAT, поостарели, поуморени, с блек грим по лицата. Под звуците на едноименното интро от Wildhoney публиката изригна и под мощното скандиране последваха култови класики от Wildhoney: “Whatever That Hurts”, “The Ar, Visionaire”, тук там вплетени кратки пасажи от други песни като “Pocket Size Sun”. Wildhoney е от онези знакови албуми, които се появяват веднъж на десетилетие, ако не и по-рядко, и които са по-скоро изключение от стила на дадена група, като например Damnation на ранните OPETH. Wildhoney е музикален експеримент, който разбуни консервативните метал нагласи през 90-те, още повече, че предшественикът му, Clouds, беше шедьовър, който бетонира присъствието на TIAMAT на световната метъл сцена. Едни го отричаха яростно, други го въртяха денонощно, но факт е, че почти тридесет години по-късно (не, не сме остарели, не) Wildhoney е останал в историята на музиката като шедьовър, който в музикално отношение не прилича на нищо друго, записано досега. Разногласията отдавна са забравени, ако трябваше да съдим по реакцията на публиката, която припява на всяка дума и приветства всяка следваща песен в препълнения клуб. След отнасящата в други измерения “Do You Dream of Me” сънят продължава с класики от Clouds – “In a Dream”, “Clouds”, “A Caress of Stars. Smell of Incense”.

С удоволствие бихме чули албума докрая, но шведите имаха какво да предложат и от по-новата си дискография и беше редно да се отбележат с няколко утвърдили се като класики парчета от Prey (“Divided”, “Cain”, “Wings of Heaven”) и A Deeper Kind of Slumber (“Cold Seed”, “Phantasma De Luxe”). Останах с впечатление, че музикантите се чувстваха по-комфортно да свирят по-тежките неща от по-късните си албуми, може би защото наживо не е никак лесно да се пресъздаде ембиънт-психеделичната атмосфера на Wildhoney. Вечният флирт на бандата с готика и дуума се съчетава много добре на живо със стегнатите, бързи китари на дет-а, за да оформи неповторимия й стил. Това беше един от най-силните сетлистове, които фен на TIAMAT би си пожелал да чуе наживо. Сетлист, резониращ на сдържаното, откровено и без излишни заигравки изпълнение, без импровизации и алабализми, така характерни за по-модерните банди, които наблягат повечко на... шоуто.

В припяване на всеки хит концертът неусетно мина и музикантите напуснаха сцената под бурните аподисменти на доволните фенове. Всички знаеха какво предстои, затова с мощно скандиране призоваха групата обратно, където да забие последните два пирона с класиката “The Sleeping Beauty” (където феновете изкъртиха вратове) и “Gaia”, с което шведите се сбогуваха с публиката.

Украсата по лицата на музикантите беше единствената украса в този откровен, силен и стегнат концерт. Без излишни емоции, но с всичко необходимо за един истински олдскул фен - качествена музика.

Благодарим на Tangra Mega Rock.

Автор: Zorri Petra
Снимки: Никола Петрас

Пълна галерия от събитието: