Ето че дойде и този ден. Признавам си, че чаках тази дата още от деня, в който обявиха събитието. AIRBOURNE за първи път в България! Ще го повторя пак за задклавиатурната задруга „За Първи Път в България!“ За мен AIRBOURNE се водят „нова“ група, но според други - група с 20 годишен стаж зад гърба си, не се брои за нова. Макар и да знам групата още от самото им начало. За пръв път ги гледах преди точно преди година в Германия, като съпорт на Iron Maiden. Останах очарован (меко казано) от енергичното им шоу. Качествен, пропит с пот и бира рок'н рол, точно какъвто трябва да е. Признавам, че тогава не очаквах нищо и както винаги исках просто да мине изпълнението им, за да се насладя на Maiden за двадесети и някой път. Истината обаче е, че посрещнах „девиците“ пиян, кален и полят с бира, но никой и нищо не можеше да изтрие усмивката от лицето ми.

Превъртаме около година напред и в 19:00 ч. сме пред входа на столичния колодрум „Арена София“. Или както напоследък се казва „Не тази Арена София дето беше Армеец, а другата!“ Жегата е адска, а по всичко личи, че ще става и по-нажежено. Вратите отварят като по часовник и хората започват да влизат без проблем. Напоследък столичният колодрум стана домакин на доста събития, за което не се оплаквам. Прекрасно място за събития на открито в сърцето на София, до където без проблем се стига и от където без проблем се прибираш.

„Аре стига събития в тази вмирисана София“ - някой беше казал наскоро из фейсбук по-повод концерта на AIRBOURNE и всички други вече обявени там . Ми брат.., ходи си по селата и поляните и спи, в която искаш локва. Да, по цял свят фестивалите се правят в отдалечени райони на града, но това е именно заради селтаците като теб да не пречат на живущите наоколо. Точно както опикахте цялата Борисова градина. Такива събития и малоформатни фестивали са напълно идеални за колодрума. Само ще припомня: Помните ли прахта, жегата и комарите в Пловдив и как мрънкахте за цените на нощувки там в рамките на фестивал миналата година. Така, че аре тихо.

20:10 На сцената стъпват JASMINE WHALE, с които досега винаги съм се разминавал на събития и гледам за пръв път. Забиват супер яко, но това може да се очаква в предвид, че в състава им са добре познати музиканти като Нуфри (Bastardolomey, Panican Whyasker и др.) , Боби Струкански (Babyface Clan). Близо 45 минутния им сет отмина неусетно в компанията на приятели и охладени напитки, а пространството пред сцената все повече се изпълваше. Яко, е че се виждаха и много фенове дошли на събитието с децата си, които безгрижно тичаха насам натам из между хората. Тук пак ще отворя една бележка. Супер яко е, че искате децата ви да гледат яки концерти и групи от рано, но купете им антифони, ако не искате да ги оставите без слух или с други трайни проблеми. От вас зависи!

Около 21:30 вече виждаме и цялата сцена на Airbourne. Класика от всЕкъде братче: Full-Stack Маршали, Олд скул светлини над тях и встрани от сцената. Рейзърът за барабани подреден като мини бар с кенчета бира и други напитки! От колоните звучи и “Ace Of Spades“ на Motorhead като интро, а след него с гръм и трясък австралийците откриват с “Ready To Rock”.

„Новите AC-DC“ точно така си спомням, че ги наричаха в началото. Лошо няма, необходимо е да има повече такива групи особено след като първообразите са доста трудни и скъпи да се гледат вече. А да си признаем, в повечето случаи шоуто няма да е дори наполовина толкова яко. Airbourne дори не се опитват особено да избягат от това клише, защото си личи, че точно този рок'н рол е страстта им и адски много се забавляват.

“If you think you are too old to rock ’n roll, then you are.”
— Lemmy Kilmister

“Too Much, Too Young, Too Fast”, “Rock 'n' Roll for Life” “Back In The Game” минаха буквално като една песен. Успяхме да видим и колко луд е Joel O'Keeffe, който се разходи из публиката качен на раменете на човек от екипа. През цялото това време не спираше да свири и пее, а дори и „почерпи“ с бира околните! Бири хвърчаха и от сцената докато слушахме “Burnout the Nitro” и “Boneshaker”.

Не веднъж споменах Motorhead и Lemmy. Неизбежно е когато говорим за Rock N Roll да не споменем Lemmy. Airbourne имат много тясна връзка с Motorhead и Негово Величество Lemmy приживе. Няколко пъти са делили сцената в Австралия и Европа. Lemmy участва и в клипа към песента “Running Wild” от едноименния им дебютен албум. Той е тяхно вдъхновение и ментор. Напълно логична е и почита им към него с парчето “It's All for Rock 'n' Roll”, след като той напусна този свят. Преди да чуем и концертното изпълнение на песента, братята O'Keeffe изкараха на сцената импровизиран бар с логото на Motorhead и забъркаха по един Джак Даниелс с лед и кола за себе си и колегите си. Тостът разбира се беше за Lemmy и всички, които обичат рок‘н рол

„Когато Motorhead свириха, Lemmy беше на сцената за феновете и те бяха там заради него. Нямаше никакво значение какво се случва по-света докато Motorhead свирят.
Където и да сме били на турне сме се оглеждали за фестивалните плакати с огромно MOTORHEAD лого на тях, а сега вместо това има просто една черна дупка. „Ние сме Motorhead и свирим рок‘н рол!” Толкова бяхме свикнали да чуваме това, че когато вече го няма е тежко да се преглътне.!“
—Joel O'Keeffe

И-и-и отново се отплеснах, но няма как. Мога още много да ви говоря и пиша за нещата от живота, но тези които бяхте там усетихте енергията. Станахме свидетели на феноменално „Рок шоу!“ (..да, казах „Рок шоу“) със зверска енергия и много искрена емоция. Както разбрахте и по-горе; Постоянно следя коментарите на всякакви псевдо журналисти или вече увехнали музикални критици, че в България идват само треторазрядни групи и всяка година е едно и също. Добре де, дори да сте прави (...а очевидно не сте), то когато дойде нова и интересна група или има подобно събитие – Вие драги ми сухари си седите в къщи и се чудите какво извинение да си измислите. „Концерта почва късно“, „Точно понеделник ли измислихТЕ“ „В този клуб/зала ли ги навряхте“ „Времето ще е лошо“ „Този организатор не ми е приятел“. Точно Вие дето до преди година се молехте да има някакво събитие и се кълнете, че като отворят клубовете и почнат концертите няма да се прибирате и няма да изпускате събитие. Не ме разбирайте погрешно. И преди и сега - на никой не липсвахте!

Peace, Love, Rock ’n’ Roll

Автор: Никола Петрас
Снимки: Никола Петрас / Гергана Попова

Пълна галерия от събитието: