В една хладна майска вечер (да, беше си хладно) Микстейп 5 беше домакин на един различен и много интересен ивент. Без колебание бих нарекла шоуто на Electric Guitarlands бутиков концерт за ценители. За щастие такива не липсваха. Проектът включва толкова добри музиканти, че не знам от кого да започна. Michael Angelo Batio, Gus G, Rowan Robertson, Andy Martongelli – четирима от най-класните китаристи на нашето време, свирили в много велики групи. Противно на някои очаквания, че ще се надсвирват и всеки ще опитва да доминира и да покаже, че е по-добър, шоуто не беше състезание, а празник на любовта към китарните рифове, красивите сола и музиката.

Спектакълът беше разделен на няколко части, в които видяхме всеки от музикантите. На китаристите помагаха басистът Francesco Caporaletti, Roberto Pirami на барабаните и вокалът Riccardo Curzi. Изумително е с каква мощ свириха толкова разнообразни песни в рамките на над 2 часа. Определено участието им спомогна за превръщането на шоуто в концерт, а не просто китарна клиника, както мнозина очакваха.

Насладихме се на парчета емблематични за кариерите на участниците, както и на някои незабравими класики в „тежката” музика, но изпълнени по различен начин. Първи видяхме Andy Martongelli, Освен песни на групата му Arthemis, чухме и Dark Days  от соловия му инструментален албум (Spiral Motion – 2014 г.), Like a Bullet кавър на проекта Ellefson-Soto, както и добре познатата и обичана Symphony Of Destruction.  Енергията му беше неизчерпаема, а контактът му с публиката страхотен, всички бяха запленени от майсторството и лекотата, с които свиреше.

След него, на сцената се качи Rowan Robertson, добре познат ни от изпълненията си с Dio. Музиката, която ни представи беше завладяваща, а кулминация на сетът му беше представянето на култовата и обожавана от няколко поколения Holy Diver на великия, непрежалим Dio. Публиката пееше с пълно гърло, а Rowan се раздаваше без да се пести, въпреки че турнето започна преди над 20 дни. Техничността му е изумителна, но това което ме впечатли най-силно беше, че солата му са красиви и докосващи, без да оставят техничността да погълне „душата” на музиката, нещо което много музиканти правят с цел да докажат колко са добри. В крайна сметка обикновеният слушател, който не е музикант се впечатлява именно от песни със сърце, не с определени рифове или по-голям брой китарни струни.

Gus G буквално ни заслепи, но не само със зашеметяващата си златна блещукаща риза, но и с изпълнението си. Добре ни е познат от многобройните си визити с Firewind, но показа, че и в соловата му кариера има страхотни парчета. Чухме Quantum Leap от едноименния солов албум, излязъл през 2021 г., както и Fearless (2018). Частта от емблематичната песен от The Godfather остави публиката без дъх и доказа, че той може да изсвири наистина всичко, и то по начин, който те кара да застинеш и само да искаш да го слушаш още и още.

Накрая, но не на последно място се срещнахме с Michael Angelo Batio, настоящият китарист на Manowar. Представянето му беше съпроводено с много закачки и интересни истории, на които публиката искрено се забавляваше и ръкопляскаше. Направи трибют на покойния Dimebag Darrell, чухме от незнайната група Pantera и незнайният им албум Cowboys from hell (една от шегите му). Показа своето уважение и към Eddie“ van Halen, който определи като един от най-добрите китаристи на всички времена.Чухме и  No Boundaries от дебютния му самостоятелен албум (1995). Страхотното му чувство за хумор беше допълнено и от невероятни китарни умения, като най-впечатляващо беше изпълнението му на 2 китари едновременно, нещо което аз лично не бях виждала на живо.

Разбира се, нямаше как страхотното шоу да завърши без да видим всички заедно на сцената. Това определено беше една китарна магия, за която надали някой си е мечтал. Изпълнението на Paranoid на Black Sabbath беше изключителна наслада. Двучасовият концерт мина толкова бързо, че докато мигнем музикантите се сбогуваха с феновете и им благодариха за подкрепата. Всеки, който имаше желание, можеше да си направи снимка с тях или да вземе автограф, нещо което в наши дни за съжаление не се среща често. В обобщение, вечерта на 11 май беше изпълнена с много музика и китарни мелодии на най-високо ниво, но поднесени със сърце и душа!

Автор: Илияна Чоевска
Снимки: Гергана Попова

Пълна галерия от събитието: