Има такива концерти, които усещаме, че чакаме цяла вечност, които не сме си и мислили, че ще се случат някога. Такива, които е било невъзможно да се случат. За много хора това е именно шоуто на PANTERA. Като цяло мненията за него и изцяло за формацията на групата в момента са в двете крайности. Няма да крия, че моето беше някъде по средата. Нека все пак започнем с малко предистория. Аз не съм особено голям фен на PANTERA, за мен бяха тази банда през 90-те, която “изкривяваше“ хеви-метъла в посока, която не ми харесваше. Но нека си го кажем откровено, Хеви-метълът претърпя сериозно поражение с навлизането на всякакви други жанрове през 90-те, и именно групи като PANTERA успяваха да задържат позициите си с това, което правят. Дори да не ги харесвах особено, имах огромен респект към тях именно за това, че се задържаха там, където бяха.

Една сутрин през 2004 г. пътувах в автобуса за курсове, когато чух по радиото че Дайм е бил застрелян. Вероятно съм изглеждал доста странно, защото се усетих, че изпсувах на глас. Веднага осъзнах, че това е и окончателен край на Pantera! Бях напълно прав, защото през следващите 20 години, тази група не съществуваше. Вини обвиняваше Фил за смъртта на брат си и всякакъв вид реюниън беше немислим! Точно в този момент идва и разединението на феновете. Вини вече също не е сред нас от близо 4 години. И изведнъж - Реюниън на PANTERA е възможен. Защо? Няма ли ги пречките вече? Парите ли свършиха? Модерно е да правят реюниъни ли? … Всъщност нито едно от трите, но ще ви отговоря на въпроса в края на тази статия. Нека са върнем на шоуто!

26 май е. Аз съм почивен ден! –„нарочно“.
Посрещам приятели от Гърция, които са дошли специално за концерта. В уговорения час сме пред залата, където кипи вече от хора. За съжаление е и пълен хаос. Някои чакат пред входове, които не съответстват на техните билети. Други биват връщани, едва когато им дойде редът да влизат. Моите приятели от Гърция трябва да вземат пропуски от бокс офиса. Никой от ръбатите, бръснати, беззъби момчета с жълти жилетки не знаеше къде и какво е това.

На въпроса „Извинете къде е вход А0?“ се отговаряше с - „Аз да съм ти организатор?“
Както и да е! Превъртаме 45 минути напред. Вече всички са с билети, пропуски и т.н. Преминаваме през пропускателния пункт пред залата и отиваме да си вземем по бира на външния бар до пилоните. С леко неприятно чувство разбираме, че бирата е 8 лв., ама майната му взимаме за всички. Неприятното чувство се връща, когато 10 метра след това има още един пропускателен пункт, на който проверяват билетите и ти казват, че с бирата не може „вътре“.
…Ама ние сме „вътре“ … ето от там взехме бирата… тя е „вътре“..
… НЕ МОЖЕ …

Гълтаме бирата за 8 лева на екс, влизаме (наистина вече) във фоайето на залата и ..“О!, изненада“ до нас същия бар на същия бранд. Бирата пак 8 лв. Решихме да не пием вече бири и да заемем мястото си, защото докато се „забавляваме“ с обикаляне на залата и пиене на бири на входа - BLACK TOOTH вече са на сцената.

BLACK TOOTH от Анкара са много приятна изненада. Един доста пийнал фен дори се обърка, че PANTERA са вече на сцена. Макар в непълен състав, момчетата забиваха изключително качествено. От вокалиста Tuna Vural разбрахме, че китаристите им имали проблем с визите и в момента ги замества китарният техник. Адмирации, за което! Четиридесет минутния сет на бандата беше абсолютно достатъчен да ни покаже, че момчетата са съвсем адекватен избор за откриваща банда на този концерт.

Малко след 20:00 ч. дойде и моментът, който много хора чакаха. И най-вече едни четирима пичове. На сцената се качиха нашите момчета от ODD CREW. Аз лично съм казвал много пъти, че музиката им нe е моето нещо, но мамка му обичам всеки един от тях и им завиждам за хъса, замаха и вдъхновението, с което го правят. Ако всеки човек влагаше дори 10 % в работата си от страстта, която тези момчета влагат – светът щеше да е едно по-добро място. И именно, и защото знам, колко специална е емоцията за тях, да са на сцена пред приятелите си преди Pantera, ме накара да се усмихвам като зелка през цялото им изпълнение… Дори на 15 минутното дръм соло на Бонзи – мразя дръм сола!

„Тумба лумба – Тумба лумба .... при 20 кокошки - яйца от пазара купувам!„
Оркестър Без Име

Шапки долу момчета! Големи сте!

В 21:00 вече всички виждахме гигантското платнище с логото на PANTERA и бяхме притаили дъх за експлозивно начало. Всички знаем, че това е старт на европейското турне на групата и циркулираха спекулации, че е възможна и промяна на сетлиста. 21:30 от колоните в залата прозвуча на запис „Regular People“, съпроводен от видео материали от бурния тур живот на бандата.
Алкохол, наркотици, дебилни изцепки, концертни кадри и още алкохол и наркотици, ни въведоха към началото на „A New Level“. Последваха веднага „Mouth for War“ и „Strength Beyond Strength“

Обстановката постепенно започна да се нажежава, и колкото и назад да бях се позиционирал всичко около мен куфееха и се раздаваха зверски. Дори си спретнаха лек кютек. Някой вдъхновен от кадрите по време на „Regular People“ беше решил, че е окей да си запали „ароматна цигара“ и да се наслаждава на концерта по друг начин. След няколко молби от околните, беше „помолен“ и ескортиран и от охранителите!
Жалко, защото тъкмо започна „I'm Broken“. Огромен кеф и рязко някой даде идеята, че макар и 8 лв. можем да се жертваме за по още една бира. Събирам финанси от всички и докато върви неособено любимата ми „Suicide Note Pt. II“ отивам да заредя с пиво за компанията. Излизам във фоайето и виждам двата бара претъпкани с хора. Всеки псува дори замерват с чаши хората зад бара. Някои били на опашка от началото на концерта. За пореден път взимам решението, че днес няма да пия бира. И поемам обратно към залата. В този момент чувам крясъци от входа и трима пичове се втурват вътре тичайки. Последваха ги и охранители…. Успех! Тези младежи сигурно вече се бяха слели с тълпата. Винаги го има това, но не мога да проумея защо трябва да се случва. От друга страна шоуто вътре е монументално, Pantera тъкмо привършват с “5 minutes Alone” и прозвучават емблематичните акорди на “This Love”. Както каза Фил Анселмо(в): „Това парче вероятно сте го слушали над 666 пъти!”

Последва „Yesterday Don't Mean Shit“… Не съм споменал, че на китарите е небезизвестният Зак Уайлд, а зад барабаните седи Чарли Бенанте, но предполагам това отдавна го знаете. В интерес на истината, преди години се спрягаше за евентуален подобен реюниън със Зак на мястото на Дайм и разбира се Вини да си е зад барабаните, но по очевидни причини това не се случи.

Докато си разсъждавам за тези неща, някой зад мен се изкряска „FUCKING HOSTILE човече!“ И се разхвърчаха ръце, коси и крака! Зад мен един пич реши, че му преча да стигне 10 метра по-напред и ме прегази като бабичка в тролей 5-ца - видяла място за сядане! FUCKING HOSTILE човече!

Емоционален момент беше “Cemetery Gates”. Парчето отново вървеше на запис, а на видео екраните виждахме кадри от кариерата на групата, но предимно с двамата братя Вин и Дайм.
В близките дни някой каза: „Сигурен съм, че в този момент те бяха на сцената!“  Ми не братле… НЕ БЯХА!
Именно за това ние бяхме там. Да почетем тяхното творчество и да се замислим колко преходно е всичко! Абсолютно логично чухме и кавър изпълнение на „Planet Caravan“, a кадрите не спираха да си вървят. Трябва да си призная, че една буца заседна в гърлото и като се огледах явно не само при мен. В такъв момент излизаш бързо от положението, като питаш авера до теб “Женчо плачеш ли!“. По протокол той ти отговаря с „Не бе копеле! Нещо ми влезна в окото.“ И двамата си избърсваме очите и се правим, че нищо не е станало.

И идва този момент когато следват песни, които и 6-годишният ми племенник ги знае!
“Walk” събуди и интересни страсти у феновете. Някой реши, че ще бъде добре приет, ако развее флаг свързан с “White Power” идеологията. Вероятно си е помислил, че ще получи THANK YOU BROTHER от някой от групата!. Всъщност се случи точно обратното. Фил на няколко пъти му каза “PUT THAT SHIT DOWN – We‘re not here for your political bullshit” (Преведете си го в Гугъл). Мъдра постъпка, имайки предвид, че в момента концерти на PANTERA в Германия биват отменени, поради подобни постъпки на Анселмо в миналото. Живеем в един много докачлив, „модерен“ свят и най-малката грешна стъпка, изказване или символика може да задейства вълната на кансел културата, от която няма измъкване.

Следва медли на „Domination“ и „Hollow“. Едва тогава, в този ден ми светна лампата, колко са близки песните всъщност. Завършваме разбира се с химна – “Cowboys from hell”.

Няма да пълня повече статията с кой, колко се раздал на „еди си коя“ песен! Искам да завърша с факта, че аз гледах PANTERA в София. Да, това беше Pantera, която чакаме над 20 години.
„…Ама ако Вин беше жив, нямаше да допусне…!“
Именно! Вини го няма, … Дайм също, но музиката им е вечна. И феновете сме тук! Всичко това ни учи, че животът е кратко пътуване и ние имаме само еднопосочен билет за него. Не оставяйте нищо за после, не оставяйте нищо недоизказано и недоизживяно. Прощавайте грешките и обичайте близките си.

- Женчо, ревеш ли бе?
- Не бе копеле, нещо ми влезна в окото!

 Автор: Никола Петрас
Снимки: Гергана Попова

Пълна галерия от събитието: