6-ти август беше ден за размисъл в по-добрият смисъл. В един и същи ден се провеждат два концерта - I Am Morbid, с двама от оригиналните членове на Morbid Angel, или  Agnostic Front, които посещават България за четвърти път. Моят избор беше втория. Така, от вкъщи до Маймунарника I gotta, gotta, gotta go. 

  Кръстниците на хардкора са формирани още през 1980 година като Zoo Crew. Въпреки това на първия си концерт китаристът Vinnie Stigma, който до ден-днешен е и единственият от оригиналния състав, обявява групата под името Agnostic Front. Още в началото са изпитвали доста проблеми - сменяли са доста членове заради вътрешни конфликти и всеки участвал в бандата е бил скинхед, заради което са били набеждавани за фашисти и крайни националисти. Заради всичко, което се случва покрай тях, Agnostic Front решават да прекратят дейност през 1992 година, след изтезаващия процес по записването на албума “Liberty And Justice For... ”. В крайна сметка, Vinnie и Roger решават да възобновят групата и подписват с лейбъла Epitaph Records. За бандата има и документален филм. Освен за доста важно име в американската хардкор сцена, в частност тази на Ню Йорк, те се смятат и за основоположници на  кросоувър-а. 

 Цели три наши банди подгряват тези легенди. 

Точно по часовник, излизат в 19:30 Пердах, които учудващо не са толкова популярни сред по-младите (да, и аз съм млада, но имам предвид по-малките от мен), въпреки почти 10 годишната им история. По този случай ще ви запозная накратко с тях. Момчетата свирят хардкор, от Русе са и са започнали под абревиатурата DNLD, която значи Do Not Look Down. След записване на две песни, правят една пауза и се завръщат с името, с която ги знаем днес. 

По настоящем членове са Асен Николов - Арсо (вокал), Дилян Георгиев (китара), Димитър Косев (барабани), Стефан Младенов (бас) и Свилен (китара). В дискографията си имат студиен албум, съдържащ 9 песни и носещ заглавието “Заедно не сме сами” (2019), и имат участие в компилацията “DT Compilation Vol.1” (2021).  

Отново супер точни, на сцената се качват и Brothers of Blood. Формирани са през 1998 година в Плевен от Алекс Първанов - Шута и Цветан Колев - Цеко. Към тях се присъединяват Александър Хорозов - Санди и Жоро Мизерията. След като през 2001 година Шута поема вокали и във Vendetta, поставят на пауза дейността на групата. Обаче След като Vendetta спира да съществува, Brothers of Blood отново се събират. За цялото това време съставът търпи доста промени, като на концерта обявиха последното си допълнение - Вики, която поема едната китара. Както винаги, за подкрепа имаше, както каза Шута, “три коли плевенчани”. Той никога не изпуска да си поздрави приятелите, които винаги успяват да дойдат да го подкрепят на всеки концерт, независимо с коя група е той точно. Като цяло всяко тяхно представяне пред публика е приятно и емоционално изживяване. 

Трети поред и с най-дълго присъствие на хардкор сцената в България от останалите подгряващи банди, излизат варненците Outrage. Те са създадени 1996 година и настоящият им състав е следния - Галин Георгиев (вокал), Живко Манев (бас, преди 2012-та е бил китара), Чавдар Манолчев (китара) и Божидар Божидаров (барабани). Всеки един от тях има стабилен брой участия и в други групи, предимно в стилистиката на хардкор и пънка. Outrage в дискографията си, освен два студийни албума, имат сплитове с Vendetta, Indignity и други хардкор групи, както и компилации с различни артисти. Според мен си струва и да се отбележи факта, че са подгрявали два пъти от всичките пет концерта на Madball на родна почва. Има и защо - падна мрак, представянето на варненците не разочарова и всички вече се раздвижихме стабилно.  

Стори ми се въпреки всичко доста малобройна публиката, когато оставаха броени минути да видим отново Agnostic Front. Охо... дали не грешах. В момента, който само го помислих това след като оглеждах, около мен се сгъсти страшно много. Дойдоха още повече хора, имаше и седнали назад и те просто се преместиха напред. Отново, всичко си беше по график, когато се разнесе така познатия всички саундтрак от “The Good, The Bad And The Ugly”. Време е за хардкор!  

Веднага забелязах с излизането на бандата, че Vinnie носи черна тениска, на която имаше надпис “БЪЛГАРИЯ”, а пък Mike беше с потник на родните  “Last Hope”. Тези мили жестове може да не изглеждат за някои кой знае какво, но на мен ми стана изключително гордо. Стъпваме в сетлиста с “AF Stomp”, последвано от “Eliminator”, който пък беше съпроводен с покана за circle pit. Естествено, поканата беше приета за част от секундата и пред сцената се развъртяха, докато обаче не чухме началото на “Dead To Me”. Продължихме физзарядката с малко подскоци, докато не преминахме на следващия предмет - испански. “A Mi Manera” за мен е начин Roger Miret да покаже уважение към кубинските си корени, както и да покаже бунтарската си същност. Отново circle pit, този път с повече участници по време на изпълнението на “My Life, My Way”, който беше слят на едно с “Only in America”. Твърде е възможно да ми се губят моменти, защото често ме повличаха феновете и забравях на моменти, че съм дошла с малко по-различна цел от повечето присъстващи. Vinnie реши по едно време, че трябва да слезе при публиката и Roger призова за circle pit около него. Мога само да кажа, че този дребен човек не можах да го видя къде е точно, защото той беше в средата на някаква огромна центрофуга, всичко това на фона на “Friend Or Foe”.  

Ето тук почва да ми се слива всичко. Просто адреналинът се качва и губиш представа за много неща. Дойде ми просветление в един момент,  че минаха две песни без да разбера. Искам да благодаря на пичът, който се развълнува толкова много, че изпълняват “Peace” и окъпа околните с бирата си, включително мен. Косата ми скоро не е била подхранвана така, сериозно. Продължаваме напред с кавърът им на  Iron Cross - “Crusified”. Vinnie решава да направи нещо странно, като пееше измислени неща на моменти като “Bulgaria, land of the free beer” малко в стил химна на Щатите и това нещо премина в “Pauly The Dog”. “Never walk alone” продължи сетлиста, след него и може би най-известната им песен - “Gotta Go”. Краят беше близо, но не беше все още време да си тръгваме. “I Remember” беше наред, тя е доста носталгична песен, защото припомня за началото, когато  EP-то им “United Blood” ги изстрелва на картата, как Vinnie и Roger са се опитвали да спасят известния клуб “CBGB” и като цяло доста неща, които са се случили през годините на тези двама великана. След това “Police State” ни гръмна главите и “Addiction” ни довърши. Краят на сетлиста им постави “Blitzkrieg Bop”, като беше посветен на The Ramones, заради които няма да има пънк и хардкор във формата му, каквато я знаем.  

Пичовете от Agnostic Front се доказаха, че могат и след толкова много години на сцена да продължават да ни отвяват и че колкото и пъти да дойдат в България, публиката ни винаги ще иска още и още от тях. Всичко, което им се е случвало - конфронтации, нападки, честа смяна на музиканти, въпреки, че през 1996 година са се предали за няколко години, все пак са решили да се съберат отново и да продължат да правят това, което искат да правят, а именно - да разпространяват общата си философия за живота. Адресираните проблеми в текстовете им винаги ще бъдат актуални. Винаги и ние ще сме готови да ги приемем пак. До следващия път! 

Автор: Илияна Дичева
Снимки: Гергана Попова

Пълна галерия от събитието: