8 юни се оказа топъл пролетен/летен ден, съвсем в унисон с месец юни. Разбира се вълнението е голямо, защото ни предстои среща с Ashes of Ares и легендарния Matt Barlow. 12 години след като напусна ICED EARTH,  надали някой е вярвал, че ще можем да се насладим на невероятния му глас отново и да чуем част от любимите песни на групата. Но в метъла няма невъзможни неща и последните 2 седмици го доказаха няколко пъти.

Да се върнем на запомнящата се вечер. Малко след 19:30, когато стигнах пред Микстейп 5, нещата изглеждаха доста спокойни и нищо не предвещаваше какво ни очаква. Аз обаче, като човек посетил доста концерти, винаги си имам едно на ум и не се подвеждам по привидното.

Макар в клуба все още да имаше слабо присъствие, в обявения час на сцената се качиха родните Overhook. Едно от хубавите неща на концертите е, че често поле за изява получават млади банди, които иначе трудно бихме чули другаде. Случи се и днес. Момчетата са група от 2 години, но енергията и сработването между тях ме изуми. Сцената се оказа тясна за хъса и раздаването, с което искаха да ни представят музиката си. Може би мнозина си спомнят вокалистът им Никола Стоянов от участието му в „Гласът на България”. Последното издание на предаването ни показа 3-ма вокалисти на родни рок и метъл банди, което може само да ни радва и е индикатор, че подобни доскоро комерсиални предавания могат да са поле за изява и на талантливите ни музиканти в „тежката” музика. Чухме дебютния им сигнъл Wolf Pack, който ни беше представен с типичния за групата хумор. Те призоваха своята глутница/вълчета (не фенове) да вият заедно с тях, и разбира се никой не се поколеба да изпълни желанието им. Естествено, не можем да не отбележим безспорния талант и харизма и на вокалистката на групата – чаровната Ния, която допринася за уникалното им звучене. За финал на краткия им сет (30 минути) чухме последния им сингъл Broken. Определено смятам, че групата има потенциал. Рядко явление е банда от 7 души да е толкова сработена, така че нямам търпение да видя как ще се развият.

След кратка пауза дойде дългоочакваният момент да се срещнем и с Ashes of Ares. Освен с името на Matt Barlow, свързваме групата и с невероятно талантливия Freddie Vidales, също бивш член на  Iced Earth. Логично момчетата откриха с песен от последния си албум, излязъл миналата година Emperors and Fools – I am the night. От него ни представиха още Our Last Sunrise, Gone, едноименната Emperors and Fools, By My Blade и Throne of Iniquity. Сетлистът беше балансиран между албумите на Ashes of Ares и класиките на Iced Earth. Чухме парчета освен от последната композиция и от 2018 (Well of Souls), и от първия албум 2013 (Ashes Of Ares). Впечатление ми направи, че публиката прие авторската им музика също толкова добре, колкото и любимите парчета от репертоара на бившата банда. Последното им творение е интересно и дава заявка, че имат страхотно развитие. Emperors and Fools  предлага, както по-динамични песни, така и по-емоционални, където красивият глас на Barlow се разкрива в пълния си потенциал, гарниран с невероятни китарни сола (например песента Gone).

Само 2 песни след ударното начало, беше време да чуем и първата песен на Iced Earth. Мнозина бяха дошли именно, за да чуят техни парчета в изпълнение на Barlow, но смятам, че не останаха разочаровани и от материалът на Ashes of Ares. The Hunter буквално разтърси вече доста пълни Микстейп, всички скачаха и пееха с пълно гърло, а легендарният вокалист показа, че годините откак е напуснал не са се отразили грам на гласът му. Диапазонът, в който пее определено ме изуми, както и темпото на което издържа, защото определено песните не бяха от лесните. Last December ни върна близо 30 години назад в далечната 1995. Публиката направо изпадна в истерия при обявяването й, а Barlow не спря да благодари и да крещи “Last”, докато феновете му отвръщаха “December”. Сякаш хронологично, минахме през 1998 с Reaping Stone, за да стигнем до 2001 и Dragon's Child.

Преди биса, обявиха, че ни дават кратка почивка, но май никой нямаше нужда от нея. Скандиранията и аплодисментите не спираха, а вокалистът повтори поне 20-30 пъти колко ни благодари, колко fuckin’ amazing (страхотни) и incredible (невероятни) сме. Бандата се върна, за да „досчупи” малкото ни останали здрави вратове и гласни струни. Последните три парчета, на които се насладихме бяха на Iced Earth и не оставиха съмнение, че Barlow е невероятен певец. Burning times, Blessed are you и The One-Eyed King бяха повече от подобаващ завършек на страхотното шоу на Ashes of Ares.

Топлата вечер на 8 юни се превърна в празник на хубавата музика. Групата на Matt Barlow и Freddie Vidales показа, че освен да изсвирят по-невероятен начин класически парчета на старата си банда, могат и да създават нова музика, която хората харесват. За разлика от много свои колеги, които градят или поддържат кариера на гърба на известни бивши колеги, Ashes of Ares доставят удоволствие на публиката изпълнявайки песни на Iced Earth, но и не спират да пишат качествена авторска музика. Надявам се скоро да ги видим отново на родна земя!

Автор: Илияна Чоевска
Снимки: Гергана Попова

Пълна галерия от събитието