Ето, че отново идва моментът за пореден силен концерт, а е само петък. Казвам “само”, защото седмицата не свършва с настъпването на уикенда и ни очакват още няколко яки събития. Седмицата в София направо ври и кипи, и има минимум две интересни събития всеки ден, които си заслужават да се посетят. BATUSHKA, ARKONA и AETERNAM са пакет, който не е за изпускане, макар че първите две банди са ни посещавали многократно, винаги е тръпка гостуването им. Много хора изразиха и радостта си от присъствието на канадците AETERNAM, които ни посещават за първи път.

След доста тежката работна (и на двата фронта) седмица, се запътвам към Микстейп 5, където ще се проведе събитието. Обикновено имам време за биричка-две и раздумка с приятели преди концертите, но този път графика е леко “кът”. Само дни преди събитието, организаторите от BGTSC обявиха и участието на латвийците VARANG NORD, към вече доста силния пакет. Без излишни размотавания в 19:00 ч. сме в клуба, когато се очаква и началото. Все още върви саундчек и разбираме, че ще има съвсем леко закъснение. Не е болка за умиране. Тамън ще разменим по някоя приказка с познати лица.

Както винаги те са обичайно заподозрените, но и доста нови дечурлига, които започвам да видам на все повече концерти. Яко нали? Да, но и не чак толкова. За това ще ви разкажа към края на статията, че тамън на сцената се качиха VARANG NORD.

Макар и с доста хъс и енергия, VARANG NORD не предлагат нищо ново от вече клиширания фолк - викинг метъл. Това е напълно достатъчно обаче, за да подгрее публиката и да раздвижи атмосферата. Винаги съм казвал, че такъв тип банди са идеални за фестивал. Свирят си една след друга и дори не ти прави впечатление, че се сменят. Просто музикален фон. Момчетата и момиче редуват харш вокали с чисти женски напеви и допълват атмосферата с акордеон. Сещате се за поне пет такива банди нали?

И аз, а не съм огромен фен на стила. В крайна сметка не искам да звучи така, сякаш умаловажавам групата. Напротив, изпълнението им макар и кратко, беше доста стегнато и успяха да насочат вниманието към себе си.

След латвийците дойде ред на AETERNAM, които доста хора очакваха с нетърпение. Моя милост за пръв път се сблъсква с тази група, но още от началото разбрах, че това си е мой пропуск. Канадците откриват ударно с две композиции от последния си албум (Heir of the Rising Sun - 2022) “Osman's Dream” и “Beneath the Nightfall”. Техничният им симфоник дет-метъл направо гали ухото, а комбинацията с ритми от близкия изток придава един много приятен послевкус…
…И ето, че почнах да звуча така, все едно описвам страхотна крафт бира… 

Вероятно не само аз съм си задал въпроса: “Тея пък канадци от къде ги изкараха тези ориенталски ритми?” Отговорът вероятно е в мароканските корени на фронтмена Achraf Loudiy. Доброто ми първоначално впечатление от AETERNAM се затвърди и с следващите два трака “Damascus Gate” и “Where the River Bends”. Самата група сподели, че доста рядко има възможност да свири по нашите ширини. Обикновено не стигат по-на изток от Франция или Германия. Реакцията на роднатата публика ги остави силно развълнувани и е абсолютно сигурно, че ще видим канадците отново. На мен тридесет минутния им сет очевидно ми дойде, като пробна глътка от страхотен Session IPA. Аха да си налееш още - и кега свършил! Наздраве до другия път! 

Преполовихме вечерта и е време за основната част на шоуто. В очакване сме на ARKONA. Ако не ме лъжат сметките това е шестото им гостуване у нас. Предполагам не е необходимо да ви обяснявам какво се случи между предното им гостуване през 2018 (репортаж, снимки) и сега. Всъщност самото им гостуване до последно беше под въпрос и никой не знаеше ще могат ли музикантите да напуснат страната си или да влезнат в друга. Не всичко е по “мед и масло”. АRKONA са в умален състав и доста плахо излизат на сцената. Сякаш не знаеха как ще откликне публиката. Рядко правя политически отклонения, но този път ще си позволя. Признавам си нямаше да се учудя някой полу човек и лицемер да е дошъл да ги освирква, и да развее украинското знаме. Щеше да ми еднакво тъпо и бандата да е оцветила логото си в синьо жълти цветове, за да е “по-съпричастна” и да не обиди някой. Пояснявам, преди някой отворко да ми е размахал пръст пак с думите …”Ама не можеш да си безразличен към случващото се…”

Абе ей мърльо, това пръстче си го прибери веднага, за да не ти го отхапя и да го хвърля на сцената. Музикантите от ARKONA, че дори и семействата им вероятно са минали през всичките говна на света през последните години и въпреки всичко са издали албум, и са инвестирали в турне. Дошли са тук за да избягат до колкото могат от това, което ги преследва у дома и не само. Дали ги е Страх? Със сигурност - обикновенни хора са. Дали ги е срам? Вероятно да, не е лесно всеки да те вижда с изписано Z на гърдите само заради националността ти. Така че ако си очаквал провокация в полза на един или друг лагер си объркал мястото. Дръж си политиката в задника и отстъпи място на музиката. 

Да се върнем сега на сцената където ARKONA започват доста трагично

Съвсем осезаемо е, че имат и проблем, със звука. Положителната емоция у мен доста рязко също спада. Опитвам се с усилие да разбера поне нещо от всичко, което “шуми” на сцената. Видимо притеснена и Маша се обръща към колегите си и поклащайки глава. През първите две песни китарата на Sergey Atrashkevich е на приливи и отливи. На моменти се чува силно пукане и изчезва съвсем. Маша обаче е непреклонна без китара вероятно и без монитори пее като абсолютен звяр.

Като цяло представянето на ARKONA ме разочарова, сякаш не бяха същата група. Бедната от към декори сцена, потресаващо лошия звук и китарист, който отказа да смени кабела на китарата си през целия концерт. Това ме върна в читалищните забави с училищни групи.  Жалко, надявам се да видим отново ARKONA в блясъка, който сме свикнали.

Постепенно започна и подготовката за петъчната литургия на BATUSHKA.

“Брат, т’ва с’я коя Батюшка са?” Беше сред най-задаваните въпроси на вечерта. Сюрреалистичен въпрос, колкото и сюрреалистична е групата в момента. Макар и пред нас наистина да седи по-активната част на групата - концертно и музикално. За мен този “проект” загина точно тогава, когато двама от основните членове се изпокараха като първолаци. В това няма нищо лошо, парите са си пари. Проблемът е, че нито един от тея първолаци не си каза: “Окей майната му, ще направя нещо по-яко и ще продължа напред” Точно обратното и двамата загризаха още повече тоя кокал и почнаха да го лигавят като за последно. Оставяме настрана факта, че дори да не ся бяха клонирали музиката им е еднотипна и няма как да предложи кой знае какво ново. Така сега обаче има две такива банди със същото име и същата визия, които бълват двойно от същото. Нещата са толкова абсурдни, че ако аз и Митака от Serpentinе Creation утре се напием и решим да направим БАТЮШКЪ, вероятно ще ни се размине.

Няма майтап. Покрай цялата тази клоунада се роди и гръцката група ΜΠΑΤΟΥΣΚΑ ( “батюшка” на гръцки) и издаде албум. Определено това което правят BATUSHKA има фен база и до днес, но когато се появиха беше нещо ново, интересно и мистериозно. Помня още когато не бяха идвали в България. Пътувахме до чужбина, за да ги гледаме. Мърча беше оскъден, (може би нарочно) и се купуваше моментално. Самите членове на групата бяха мистерия, а да се добереш за снимка с тях дори не можеше да става дума. Сега срещу скромна сума можеш да се снимаш с групата. Мърчът пак се продава като топъл хляб, но поне има богат избор. Общо взето маркетинг машината върви с пълна сила.

Изпълнението им както винаги е атмосферно и съпроводено с много свещи и тамян. Почти нищо не се е променило в тази насока от първия път когато ги гледах през 2016.

Сега да се върна на публиката и феновете. Забавно е как напоследък на по-екстремните събития има една паплач от “дечурлига”, които без значение групата са най-отпред. Едни и същи индивиди седят отпред и снимат с телефоните си през цялото време. Не разбирам тръпката. Отишъл си на концерт и си се набутал най-отпред, за да гледаш групата през дисплей или да трупаш лайкове в някоя социална мрежа. 

Чудя се има ли някой, който наистина гледа тези видеа? Защо го правят?  

Да обобщим. Безспорно БАТЮШКА направиха нещо много интересно в този жанр и са група, която трябва да се види на живо. Силно се надявам  обаче да има някакво развитие и прогрес с това, което правят.. Поне с едната от двете Батюшки. В най-добрия случай и двете да тръгнат по различни пътища и развият това, което започнаха.

В крайна сметка и без значение какво е моето мнение, концертът на BATUSHKA, ARKONA, AETERNAM и VARANG NORD е сред задължителните събития в календара на всеки фен. BGTSC винаги са работили именно в тази посока: Да поставят България на пътя на повечето значими турнета на музиканти и артисти. 

Автор: Никола Петрас
Снимки: Гергана Попова

Пълна галерия от събитието: