Американският дет метъл винаги е бил сериозно почитан по нашите ширини. Едва ли е нужно да изброяваме имена на презокеански легенди, които и до ден днешен продължават да бъдат издигнати в култ от феновете. Сред тези групи се открояват множество самобитни таланти със своите специфични елементи, а някъде между тях гордо изпъкват ветераните от Южна Калифорния Nile. Предвождани от немирния ум на идейния си двигател и основен композитор Karl Sanders, с всяко свое издание музикантите се впускат в пътешествие сред дълбините на египетската история, митология и символика. След дълга пауза Nile поемат на дълга обиколка, в подкрепа на “Vile Nilotic Rites”, появил се през 2019-та година, което се превръща в отличен повод да ги посрещнем на родна земя по покана на Perfect Storm Events.

В късният топъл пролетен следобед се отправам към клуб “Mixtape 5” и без много суетня се озовавам залата за началото на събитието. В сутрешните часове на деня на концерта организаторите съобщават, че към тазвечершното шоу се присъединяват грууваджиите Confess. Точно в 19:30 бандата се качва на сцена и започва своето участие. Confess грабват с режещ звук и груув аранжименти. Имат интересни идеи с раздвижени, но посвоему олдскуул моменти. На сцената, освен традиционните за дет метъл шайка инструменталисти имат и човек, който порави с подобие на диджей пулт, отговорен за допълнителните ефекти към парчетата. С краткия си сет, Confess оставят много добро впечатление и особен колорит – басистът им решава да открадне част от шоуто, слизайки сред феновете, за да посвири сред все още малобройна, но отдадена публика.

Малко след Confess на сцената стъпват американците Vapor. Триото от Северна Калифорния свири нещо между спийд, траш и дет метъл, но честно казано музиката им звучи повече хаотична, наивна и припряна, отколкото с ясна стилова посока. Vapor оставят впечатление повече с настроението и отдадеността си, отколкото чисто с музикални качества. Оставам с грочив привкус от тяхното изпълнение и се фокусирам върху появата на следващите участници в събитието – швейцарците Omophagia.

Omophagia също са абсолютно непозната за мен банда, но разликите в класите между тях и Vapor е повече от очевидна. Не само на ниво инструментализъм, но и в начин на композиране и аранжиране, както и в изпълнението на музиката. Петорката от Цюрих е с близо 20-годишна история зад гърба си и пет студийни албума. В композициите им натрапчиво се усещат влияния от банди като Origin, но въпреки всичко показват, че са творци със свой собствен прочит на жанра. Omophagia са енергични, носят допълнителен заряд за позадрямалата от изпълнението на Vapor публика, но определено биват жертва на спорния звук, който сякаш изяжда част от ултратехничните пасажи на китаристите. Бандата оползотворява съвсем адекватно отреденото им време и определено печели нови фенове с изпълнението си. То обаче идва към своя край, за да може пред нас да се появят титаните Nile.

За Nile можем да кажем и изпишем адски много неща и вероятно биха били верни. Истината е, че тези хора са истински опустошители, що се касае до изпълнението им наживо. Лично аз винаги съм чувствал студийната им работа като изключително изискваща, напрягаща и на моменти смазваща за слуха, но концерните им изпълнения граничат с виртуозността и вече за пореден път се убеждавам в това.

Karl Sanders, George Kollias и гостите за това турне – китаристът и вокалист Scott Eames и басистът Julian David Guillen се появяват на сцената и мълниеностно изстрелват “Sacrifice Into Sebek” от монолитния “Annihilation Of The Wicked”. В следващите около час и 10-15 минути ставаме свидетели на дет метъл изпълнение от най-висока класа, а за всички, които са си мислили, че гласът на Dallas Toler-Wade или заместникът му Brian Kingsland ще липсват, то вероятно са останали изумени от демонстрацията на Scott Eames с китарата и зад микрофона. Лично за мен това бе най-приятната изненада за вечерта.

Гладни за концертни изяви, Nile доказват, че се намират в отлична форма и поднасят сет, фокусиращ се върху почти цялата си дискография. Сред селекцията от песни присъстват “Kafir”, “Sarcophagus”, “Call To Destruction”, “Annihilation Of The Wicked”, а когато групата обявява изпълнението на “The Howling Of The Jinn”, Karl Sanders подчертва, че шоуто в София съвпада с датата на 25-годишнината от изданието на “Amongst The Catacombs Of Nephren-Ka”. Специална дата, специално парче – сеч!

На сцената настроението е повече от приповдигнато – китаристите се дуелират както на иструменти, така и зад микрофона, с усмивка на лице, а зад барабаните легендата в екстремното свирене George Kollias отново показва изумителния си талант и защо съвсем заслужено е считан за един от най-добрите екстремни барабанисти в съвременната сцена.
Следящ в захлас откритият урок, който изнасят американските египтолизи, осъзнавам, че шоуто им се приближава към своя край. За завършек на изпълнението си Nile са оставили емблематичната “Black Seeds Of Vengeance”, а след нейния край победоносно обират овациите на публиката и се прибират в покоите си.

След такова ярко показно, не ни остава нищо друго, освен да отправим поздравления както към професорите в жанра, така и към организаторите от Perfect Storm Events.

Setlist NILE

Intro
Sacrifice Unto Sebek
Defiling The Gates Of Ishtar
Kafir!
Call To Destruction
Vile Nilotic Rites
In The Name Of Amun
Lashed To The Slave Stick
Sarcophagus
4th Arra Of Dagon
Long Shadows Of Dread
The Howling Of The Jinn
Annihilation Of The Wicked
Invocation Of The Gate Of Aat-Ankh-Es-En-Amenti
Black Seeds Of Vengeance

Автор: Тодор Красимиров
Снимки: Никола Петрас

Пълна галерия от събитието: