Който почивал, почивал! Време е за ден 2! За някои започна още в 5 с посрещането на първия юлски изгрев и участието на Стефан Вълдобрев, но аз признавам си нямах сили за това и предпочетох да запазя енергия за същинската част, а тя беше повече от обещаваща. 

Този път си взехме поука и в 5 без нещо вече бяхме във фестивалната зона. Чувствахме се като откриватели, защото намерихме малко оф роуд трасе за стигане до фестивала, на връщане обаче като видяхме колко коли са спрели в района разбрахме, че не само ние сме „открили топлата вода”.

Втория ден беше открит от руснаците Amalgama. Мнозина са ги гледали като подгряващи на Lordi през октомври 2022 г. в София. За други (като мен), това беше първа среща. Започнаха ударно с  Fight for Freedom, за съжаление доста актуална към момента. Шоуто продължи с Silly Sacrifice и Brothers in Rock. И като казвам шоу, не го споменавам ей така като синоним на концерт. Беше си баш шоу, клоунска маска и ефекти в 18 часа не виждаш всеки ден. Огньовете си бяха истински, макар да не бях съвсем напред си ги усещах, а на хората на оградите не съчувствам, защото беше към 33 градуса. Една от кулминациите беше, когато на сцената се появи българско знаме, всички скандираха и викаха. Eye of the Storm ни позволи малко да отдъхнем от ударната доза като забави темпото с баладичното си настроение. Последваха Rocky Man, Wild Wind и Lonely Voice,за да достигнем до финалната Back to the 80's. Бандата ни попита дали сме готови за тази екскурзия във времето с тях, а публиката определено им показа, че по-готова няма как да бъде. 40-минутният им сет мина светкавично и руснаците се поклониха, стискайки българското знаме с думите „Большое спасибо”, което противно на очакванията не срещна лош отзвук, заради деликатната ситуация и отношение към Русия в момента. Но да не навлизам в подробности, все пак фокусът тук е музиката.

Втори на сцената се качиха Black Sonic Pearls. Групата е създадена през 2020 и въпреки кратката си история ми направи страхотно впечатление. Момчетата са много сработени по между си, имат невероятна енергия и хъс. Представиха ни 9 парчета. Започнаха с кавър на Audioslave – Cochise. Разбира се, се запознахме и с творчеството им, което беше интересно и разнообразно. Buried In 4 walls, Black Butterfly, Sonixxomnia, Like Share Hate /domination са само част от парчетата, които чухме. Кулминацията на шоуто им беше акапелното изпълнение на легендарната Black Hole Sun на Soundgarden. За радост на присъстващите момичета, вокалистът не издържа на температурите и се съблече гол до кръста, което предизвика бурни реакции. Споделиха, че за пръв път са в красивата ни страна и е удоволствие да свирят за нас. 1000 Whispers беше финалната им композиция, след която се оттеглиха съпроводени от нестихващи аплодисменти. Обещаха, че скоро ще се върнат отново. 

По залез беше време да се срещнем и с така обичаните Lacuna Coil. Още с излизането си взривиха публиката с атрактивната си визия и грим. Blood, Tears, Dust откри шоуто, следвана от Reckless. Cristina Scabbia сподели, че са дошли да тестват гласовете ни, защото помнела, че предишния път, когато са идвали в клуб, стените буквално се клатели. Е, мисля че издържахме теста, последван от Heaven's a Lie. Оказа се, че тестът не е приключил, красивата италианка каза, че е наша учителка тази вечер и трябва да я следваме, за което никой нямаше против, особено мъжката част.  Our Truth и Now or Never добре обобщиха различните периоди в творчеството на групата, за да стигнем до емоционалната Veneficium. Групата каза, че обича драматични песни, но това е парти, затова продължиха с мощен кавър на вечната класика  Enjoy the Silence на Depeche Mode. На Never Dawn ни напомниха, че още не са приключили и да пазим енергията си, но ми се струва, че никой не ги послуша. Andrea Ferro призова всички да вдигнат ръце и заедно да изпеем Tight Rope. Преди последната песен групата беше много развълнувана, че свири  с групи като Blind Guardian и Europe и ни попитаха прекарваме ли си добре, което разбира се, имаше само един отговор. Nothing Stands in Our Way  беше един дълбок и емоционален завършек на невероятното представяне на италианците. Cristina насърчи всички да следват мечтите си, без значение кой какво ще им каже. „Ако не им харесва, кажете им фък ит!” Под бурните аплодисменти на публиката и изгряващата луна, Lacuna Coil се оттеглиха от сцената видимо доволни и раздаващи въздушни целувки и сърца.

Няколко минути преди 21:45 зазвуча страхотното интро с епична музика, а логото на Blind Guardian започна да се издига нагоре. В старанието ми да не съм субективна, тук ще призная, че се вълнувах, защото винаги се случваше така, че ги изпусках и това беше първият ми техен концерт. Е, чакането си заслужаваше! Imaginations From the Other Side сложи начало на мощното шоу. Hansi Kürsch  ни приветства с добре дошли на това прекрасно винено място, както го нарече и ни представи следващата композиция – Welcome to Dying. Бандата беше доволна от публиката, както казаха, не са очаквали друго. Nightfall и Time Stands Still ни върнаха в 1998 и невероятния Nightfall in Middle-Earth. Ретроспекцията продължи с The Quest for Tanelorn (1992). Почитателите бяха в екстаз. Но беше време германците да ни покажат, че новите им песни са не по-малко яки от старите. Violent Shadows от последния The God Machine (2022) ни счупи главите. Нямахме време да се опомним преди да стигнем до кулминацията на шоуто в лицето на може би двете най-обичани песни (масово) на Blind Guardian, а именно The Bard's Song - In the Forest и Mirror Mirror. Любимата на всички балада прозвуча отекващо под лунното небе, а хиляди фенери и светкавици засветиха и направиха магията още по-голяма. Мистър Kürsch остави публиката да пее още от началото, а ние втора покана не чакахме. Без никаква пауза, влязохме директно във вечната класика  Mirror Mirror, която довърши започнатото. Бандата приключи страхотния си сет с добре познатата Valhalla. Почитателите пееха с цяло гърло, а „надиграването” с групата беше страхотно. В края на композицията, ни казаха, че ни обичат и се прибраха. Мнозина, включително и аз, се надяваха на още, но уви това беше. Може би е и единствената ми „забележка”, защото един час въобще не ми стигна. Но се надявам скоро да ги видим с по-дълъг сет. 

Последва кратка пауза и съвсем по график в 23:15 беше време да се срещнем с хедлайнерите за вечерта. Мнозина чакаха Europe  с нетърпение и определено имаше защо. Шведите откриха ударно с Walk the Earth и последва поздрав на български „Здравейте Мидалидаре, как сте? Радваме се да ви видим!“ Без да ни оставят и минута време да се опомним, директно ни взривиха с Rock the Night – вечно обичана класика, която публиката посрещна с бурни овации. Scream of Anger продължи ударното шоу, а Last Look at Eden ни предложи страхотни огнени ефекти. На феновете обичащи романтичната страна на групата не им се наложи да чакат дълго. Красивата Sign of the Times ни омагьоса под лунното небе в Могилово. Линията продължи с невероятната и вечно обичана Carrie. Макар много фенове да се дразнят на така наречените комерсиални парчета, които всяка голяма банда има и задължително свири, емоцията която тази песен носи е завладяваща, а хилядите светнали телефони създадоха приказна реалност. Joey Tempest каза, че сме страхотни и се надява скоро да се върнат. Сподели, че искал да ни поздрави с нещо на нашия език, затова каза „Благодаря“. Heart of Stone и Stormwind  ни пренесоха в 80-те с характерното за бандата звучене. 

Няма как да не стигнем и до една от кулминациите на вечерта в лицето на Open your heart. Всички пееха с пълно гърло, а групата беше видимо доволна от морето от емоции пред очите си. От тази епична балада, директно влязохме с 200 в Let the Good Times Rock, което беше и нещо като обобщение на вечерта. Ready or Not се оказа своеобразно пророчество, защото изведнъж започна да капе. Наблюдавах прогнозата от няколко дни и не го даваха да вали тази вечер. Само че времето имаше други планове и от лек дъждец се превърна в порой. Голяма част от хората не бяха подготвени и доста си тръгнаха преди края, най-вече тези с деца. На феновете на палатките не им завиждах. Но пък, който остана до края се наслади на нещо изключително. Superstitious беше финална на „официалната“ част, но всички знаехме, че ще има още и си чакахме търпеливо. Бандата определено се погрижи да не съжаляваме. Tempest запя Here I go again, а публиката не чакаше втора покана.  Последваха Cherokee и The Final Countdown, които бяха тест за издръжливостта на гласовете и вратовете ни, докато ни брулеше дъжд. Е, мисля че издържахме с отличен, а групата се раздаде докрай без да съкрати сетлиста или да се прибере заради лошото време. 

 Подборът на песни ни хвърляше ударно между стари и нови парчета, за да ни припомни, че Europe винаги са били страхотна банда, но най-хубавото е, че все още са. Енергията, която имат и темпото, което поддържаха по време на целия си сет, съчетано с майсторското им музикално изпълнение, направиха вечерта празник на рока. Аз лично съм много доволна, че най-сетне имах възможността наистина да ги гледам. Като казвам наистина, имам предвид, че по време на участието им в Каварна 2014 умирах от студ и нямах възможност да им се насладя. 

И така ден две остана в историята, беше цветен, пъстър  и предложи на всеки по нещо. Уморени, мокри, но щастливи се прибрахме за кратка почивка и издирване на дъждобрани, за да се впуснем в приключението на финалния щурм и ден три. 

Автор: Илияна Чоевска
Снимки: Никола Петрас

Пълна галерия от ден втори: