Има нещо много магично, когато ни гостува музикант от ранга на Steve Vai. И не говоря за музиката и изпълнението му, а за самата атмосфера на негов концерт. Мястото за поредния концерт на шестструнния виртуоз беше зала 3 на НДК. Да си призная не бях стъпвала там от близо 15 години, и останах приятно изненадана от атмосферата. Както може да се предположи на такъв тип концерт, залата беше изпълнена предимно с музиканти и хора, които по някакъв начин са свързани с това изкуство. До самото начало на концерта и преди да притихнат светлините, се водеха ожесточени дискусии относно китарни техники и ефекти, акустика и озвучаване, аранжимент и теория на музиката. Залата се беше превърнала в едно прекрасно жужащо кътче за любителите на изкуството на музите.

Точно в 20:00 светлините угаснаха и маестро Steve Vai се качи на сцената под звуците на „Avalancha”, последвана от „Giant Balls of Gold“.

Steve Vai е вдъхновил хиляди китаристи по цял, макар че отдавна да не се подвизава с групи, а като соло изпълнител неговото име е свързвано с Frank Zappa, David Lee Roth, Whitesnake, Alcatrazz и проектите G3 и Generation Axe, през които са минали всички китарни божества. Няма какво да ви споменавам, че е виртуозен китарист, композитор и продуцент, смятан от мнозина за един от най-великите китаристи на всички времена. За повече от 40 години в индустрията, Vai е продал над 15 милиона записи, получил е три награди Грами, a в момента седи само на няколко метра от нас. Следващите песни в сетлиста бяха - „Tender Surrender“, „Lights Are On“ и „Incantation“.

Както споменах в Залата почти нямаше случайни хора, но това важеше и за хората на сцената. Акомпанимент на Vai оказваха Dante Frisiello – китара и клавири, ексцентричният Philip Bynoe на бас, и както няколко пъти VAI го определи като животно зад барабаните - Jeremy Colson.

Чухме още няколко музикални наслади като - „Candlepower“, китарно соло на изключителното, младо откритие - Dante Frisiello и „Building the Church”.

Забавен момент беше, когато дори китарните техници на Vai излязоха с китари на сцената, за да акомпанират на групата. Това се случи точно преди “Bad Horsie”, подарявайки ни малко възхитителен блус с “Greenish Blues”. Ще се повторя пак, около Vai няма случайни хора.

Безспорно върха на вечерта беше „Teeth Of The Hydra“, когато видяхме на сцената и страховитата китара Хидра, разработена от самия Steve Vai и Ibanez.
Подобно на триглавото чудовище от митологията, китарата е снабдена с три грифа и съчетава 12, 7 струнна китара и бас в едно. Допълнена със струни от арфа и различни видове адаптери. Чудовището е разработвано цели 5 години, a самият Vai споделя, че дори на него му е отнело известно време да се научи да свири с нея. И въпреки това е истинско удоволствие да гледаме как музиканта е опитомил този звяр. Вай казва, че тук има урок за всички: когато се сблъскате с невъзможното, просто трябва да пренебрегнете съмненията, които имате главата си и да започнете да свирите.

Споменах вече, че всичко около Vai е музика, от публиката до техниците на сцена. Към края на вечерта малко преди да представи For the Love of God. Маестрото покани на сцената и Dany G., който отговаря за сценичния мониторинг на групата. Дани сам по себе си показа и завидни възможности по оперно пеене, с което придаде още по-голяма красота, на иначе инструменталната „For the Love of God“.

С „Fire Garden Suite IV - Taurus Bulba“ завърши и над двучасовия спектакъл на шест струнния магьосник в София. Много беше трудно на Vai да се раздели с публиката, които пък от своя страна не искаха той да си тръгва. С обещание, че ще се видим скоро, прожекторите на сцената загаснаха, а хората прекараха още известно време в обсъждане на магичния концерт. Най-забавното беше, че разговорите за ефекти, китари техника ме преследваха по целия път към дома. Хората не спираха да обсъждат магията, на която бяха станали свидетели. Тя им беше придала този магичен заряд, в иначе доста мрачната и дъждовна априлска вечер.

До скоро виждане маестро!

Автор: Гергана Попова
Снимки: Елена Ненкова / Blue Hills Events