Във вечерта на Гергьовден, столичният клуб Singles приюти избрани фенове за бутиковия концерт на американците Bell Witch, съпроводени от The Keening. Изпълнението е част от европейското турне на doom/drone дуото от Сиатъл, което включва банди като Fvnerals, The Knoll, Thantifaxath и The Keening, като последната формация е проект на сънародничката им Rebecca Vernon, добре позната ни от SubRosa.

След разпадането на една от малкото doom/sludge групи с жена-фронтмен, SubRosa, вокалистката и китаристка Ребека се фокусира над соло проекта си The Keening, описан като “зимни балади за убийства с капка мрачен фолк и чувствена готика”. През 2023-та издават първия си албум “Little Bird” с помощта на големите Relapse Records. Албумът е създаден от продуцента с впечатляващо резюме Billy Anderson, и включва барабаниста на Witch Mountain, Nathan Carson, и Andrea Morgan от Exulansis на цигулка.

В понеделнишката вечер имахме възможността да се насладим на омагьосващото folk/doom произведение в негова цялост, а именно:

Autumn
Eden
Little Bird
The Hunter I
The Hunter II
The Truth

В 20:46, с малко закъснение, членовете на The Keening излизат на сцената почти незабележимо, но със силно присъствие. Групата поздравява публиката и директно се влива в изживяването, макар и малката сцена на Singles едва да събира всички музиканти. Триъгълните плакати в психеделични неонови цветове, които висят на заден фон, пасват много добре на музикалната и визуална атмосфера.

Не след дълго, съзнанието ми прави паралел с My Dying Bride, но в по-бавен и “горски” вариант. Въпреки лекотата и мистичността на The Keening, на моменти се усещат Subrosa препратките - нищо учудващо, щом става въпрос за Rebecca Vernon. Беше вдъхновяващо да гледаш как музикантите са погълнати от пърформанса и нежната интеракция помежду си.

След края на прекрасното изпълнение, фронтменката на групата се бе постарала да благодари на българските фенове на роден език, и остана и след края на концерта на щанда с мърчандайз, посрещайки усмихнато хората.

Малка пауза и гонгът е на сцената, а душата ми започва да се вълнува. Ако знаеш - знаеш, както не казва. Но за незнаещите - Bell Witch са определяни като funeral doom, drone, sludge и post metal, и наистина представляват неповторим бленд от всичко изброено. Групата е създадена от басиста и вокалист Dylan Desmond и барабаниста Adrian Guerra през далечната 2010-та година в гръндж столицата Сиатъл. След смъртта на Adrian през 2016, Jesse Shreibman се присъединява като барабани, клавиш и втори вокал. 

С впечатляващата дължина от 83 минути, петият студиен албум на Bell Witch от 2023-та, “Future’s Shadow Part 1: The Clandestine Gate”, се нарежда сред най-дългите метъл песни. Тематично и музикално, в албума дуото се докосва дълбоко до първичните цикли на живота, смъртта, сезоните, преминаването от ден в нощ и обратно - ритъма, който е започнал много преди нас, и ще продължи дълго след това.

Тук е време да уточня, че не става въпрос за обикновен концерт, в който изпълнителят излиза и свири песен след песен от репертоара си. Bell Witch създават изкуство, което се излива под формата на ритуал. И ритуалът е открит малко преди 22 часа, с първата меланхолична мелодия от въведението.

Първия риф зазвучава преди 10-тата минута от изпълнението, а музикантите са погълнати от емоцията и експресията. Следват и първите изчистени вокали. На фона на бавните инструментали се прожектират черно-бели визуализации на гори и горящи свещи. В основата на зрителната част присъства бял силует с качулка, под формата на двойна експозиция с плавно сменящи се абстрактни природни картини.

В един момент, кадрите се променят на водна тематика, присъщо на начина, по който музиката се влива в ушите и сърцата ни. Едно неспиращо течение на звук, който те залива като тежка вълна, или като силното течение на реката.

След 25-тата минута започва кулминационната част на The Clandestine Gate, много по-загадъчна и тъмна. Образът с бяла одежда загася свещта. Публиката се скупчва все повече към сцената. Dylan е осветен в синя светлина, а Jesse е непосредствено пред прожекциите. Личи си как и двамата съпреживяват всичко с нас.

Капки капят от тавана както частиците се откъсват и от душата ми. Минорни тонове се преплитат. Редуват се атмосферични мелодии, и силни, насечени удари на барабани и резки рифове. Вокалите са мрачни, дълбоки и дрезгави. Към края на основната част, силуетът в бяло събира вода от водопада така както всички фенове събраха дълбоки и запомнящи се емоции от изпълнението.

В последните 25 минути от пърформанса, doom бандата бавно изкарва публиката от ритуала, на който са имали удоволствието да присъстват. Предимно горските кадри на бекграунд се издигат нагоре, заедно със завършващите инструментали.

Bell Witch са истинско аудио-визуално изкуство за тези, които могат да го оценят. Тръгвам си от концерта с душа, напоена с мрачни, дълбоки емоции, и винила на Mirror Reaper подръка. Надявам се в бъдеще да повторим изживяването по нов, уникален начин.

Автор: Стефания Дюлгерова
Снимки: Никола Петрас

Пълна галерия от събитието: