На 15 юли, ден пореден от адските юлски жеги на лето Господне 2024, в Маймунарника се състоя концертът на Cavalera, с две подгряващи български групи - младоците AttaXic и обиграните О. H.

Врати за отваряне (за щастие в тая жега) нямаше, но традицията повелява да кажем - вратите отвориха в 18.30 и час по-късно на сцената се качиха с много хъс и усмивки младежите от AttaXic. Трябва да призная, че не бях чувала тази група, но съм пълна с положителни впечатления и определено ще следя техните изяви. С един издаден албум зад гърба си, но с много енергия, самочувствие и заиграване с публиката, младежите показаха завидни технични умения на барабаните, китарата и зад микрофона, лавирайки между траш, хеви и стоунър. Вокалът Алек Веждаров се справя успешно както с чистите вокали, така и с дрането. Най-силната им страна е, че с лекота раздвижват публиката - непрекъснатото призоваване към пого и mosh-pit накрая кулминираха в спонтанен wall of death, за радост на рехавата все още група фенове отпред. Едно достойно загряване за това, което щеше да се случи малко-по-късно на и пред сцената.

Съвсем по график, към 20 часа се появиха O.H. Гост на сцената им беше Калин Велчев от This Burning Day. Траш-дет ветераните изсвириха някои нови парчета ("Шанс", "Социум", "Его"), както и класики от дискографията си, сред които се откроиха "Прекалих", "Там" и набивната "O.H. Жажда за живот". Унищожителните каси, злите рифове и феноменалното дране на вокала сгъстиха повече редиците на надъханите фенове пред сцената. Под звуците на култовия припев ("Просто така се събрахмееее") се заформи поредното пого и градусите в Маймунарника се вдигнаха още повече. Към края на сета си бандата отдаде заслужен респект към братята Кавалера и благодари за честта да бъдат на една сцена с тях.

Определено перфектен избор на подгряващи групи - и музикално, и като енергия, и като техника. Последва почивка, продължила една идея повече от предвиденото по график, за да можем да си поемем въздух. За феновете беше ясно, че това ще е един специален концерт на Кавалера и компания - те бяха дали заявка за сетлист, състоящ се от наскоро преиздадените най-стари записи на Sepultura - "Bestial Devastation" (1985), дебютния дългосвирещ албум на групата "Morbid Visions" (1986) и "Schizophrenia" (1987), както и части от най-култовите им класики от Chaos A.D.

В сгъстяващия се мрак се чуха първите чантове от The Cursе, вратите на Ада се отвориха и в Маймунарника се изсипаха всички демони и изчадия на Злото. Едноименното "Bestial Devastaion", "Antichrist" и "Necromancer" от дебютното демо на Sepultura огласиха мрака с безпощадните каси на Igor Cavalera, режещите рифове на Travis Stone и титаничния глас на Max Cavalera. Последва "Morbid Visions", която за мен лично беше един от най-запомнящите се моменти на вечерта - култов риф, скоростни китари и пищящи сола, откъсващо глави темпо. Това беше и моментът, от който до края публиката не спря да припява заедно с Cavalera. Следваха “Mayhem”, “Crucifixion” и “Funeral Rites", и не можех да спра да се удивявам колко от корените на метъла в следващите десетилетия могат да се чуят в този жанр и в този албум.

Верни на хронологията, трашърите се прехвърлиха към албума, извел Sepultura начело на тежката музика преди толкова много години - "Schizophrenia". Но годините сякаш не личат - бандата заби култовите класики като "From the Past Comes the Storms" и "To the Wall" с енергията на 20-годишни и отвя главите на около 2000-те души, унищожаващи се в погото върху чакъла на Маймунарника. Към края на тази част от концерта прозвуча част от великия инструментал "Inquisition Symphony" - короната от звездните години на траша, от която кожата настръхва, косата се върти, a вратовете се откъсват. С “R.I.P” (Rest In Pain) приключи пътуването до 1987-ма и дойде време за биса.

Малко или много, всеки от нас чакаше с най-голямо нетърпение този момент. Части от великите “Refuse/ Resist”, “Propaganda” и “Territory” и прозвучаха, съпроводени от пеенето на щастливите фенове, за да бетонират кулминацията на концерта в едно щастливо пого. Леко помрачаване на настроението последва, когато пиян фен се нахвърли с бой върху жена в публиката. Тогава Макс Кавалера се показа като достоен за фамилията си - спря концерта, вербално предупреди мъжа да спре и дори беше готов да се хвърли да помага на брат си, който вече се разправяща с насилника.
"Тук всички сме братя и сестри. Насилието над жени няма нясто в метъла. Насилието над жени няма място никъде по света".

В такива моменти личат ДОСТОЙНИТЕ хора. За щастие, положението беше овладяно бързо и със завидна професионалност бандата довърши сета си, редувайки части от "Troops of Doom", "Black Magic / Morbid Visions / Dead Embryonic Cells " . Уморени и изкъртени, очакваме отново Cavalera за пътешествие в добрите стари времена, когато музиката беше първична, искрена и зла. Благодарим от сърцe за емоцията!

Автор: Зори Петра
Снимки: Никола Петрас

Пълна галерия от събитието: